Къде отиват дрехите ви, след като ги върнете за рециклиране? В западните държави, а все по-често и у нас, магазини и банки за дрехи предлагат контейнери за непотребни облекла и текстил.

Но какво се случва с тях, щом напускат контейнерите? Малко хора знаят, че индийският град Панипат е меката на рециклираните дрехи. Изпратените за преработване най-често попадат точно там и по-рядко в други градове в Индия, Пакистан или Русия, разказва в репортаж Би Би Си. Затова Панипат често е наричан "световната столица на боклука".

В глобална търговия с дрехи втора всяка година се купуват и продават милиарди стари дрехи. Най-големият вносител е Индия. В Панипат пристигат тонове дрехи от цял свят. На входа на града се извива дълга опашка от камиони, които чакат да влязат. Те идват от пристанищния град Кандла на западното крайбрежие на Индия, където корабите носят контейнери, пълни с износени дрехи и текстилни изделия от цял ​​свят. Местните ги наричат "повредени дрехи".

В Индия използваните дрехи могат да се внасят в две различни категории - едната е „повредени“, а другата – годни за носене. За първата не се изисква лиценз от държавата. За втората се изисква такъв, за да се защити местното производство.

Повредените дрехи отиват в преработвателни фабрики, където работниците първо премахват копчетата, циповете и етикетите от плата. След това дрехите се сортират на камари според техния цвят: червени, сини, зелени и голямо количество черни. Тук попадат и много от дарените за благотворителност дрехи, които не са стигнали до някой бнуждаещ се - могат да се намерят всякакви облекла, от масови марки до дизайнерски изделия.

След като бъдат разпределени по цветове, дрехите попадат в машини, които разкъсват плата на дребни парцалчета. Те, от своя страна, попадат в друга машина, която смесва нишките от различни материи - вълка, памук, изкуствени платове, за да изработи от тях прежда. От всеки 3 тона плат се получава тон и половина прежда. От нея се прави рециклиран текстил. После тъканите се ползват главно за направата на одеяла.

„Те се използват като спасителни материали по време на бедствия - така че при всяко цунами, циклон или земетресение - навсякъде по света, вие виждате тези одеяла. Ако не се използват за тази цел, се продават за около 2 долара“, допълва собственикът на фабрика за рециклиран текстил Ашвини Кумар.

"Африка е най-големият потребител на това, което се прави тук. Почти всички търговци посещават редовно пазарите в африканските страни, за да намерят нови купувачи за рециклираните тъкани", добавя той.

„След като дрехите стигнат до Индия - митническите такси, транспортът, складирането, електроенергията и разходите за труд се увеличават. Нашите потребители в Африка искат евтини одеяла и се борим да запазим ниските цени“, споделя още собственикът.

Промишлеността е засегната и от силната конкуренция на по-евтините изкуствени влакна. Пауън Гарг, президент на търговския орган на All India Woolen & Shoddy Mills Association, казва, че индустрията вече се е свила драстично. „Преди тук работеха повече от 400 фабрики. Сега са по-малко от 100. Промишлеността не се справя добре. Всеки ден една фабрика затваря или намалява производството. По-рано работехме 24 часа в денонощието, сега едва има една смяна на ден“, казва той.

„Това, което правим тук, е важно. Помислете за въздействието върху околната среда, ако не използваме тези огромни планини от отпадъци. Ако Индия продължава да се свива, това няма да бъде просто наш проблем. Западът трябва да ни помогне. Не мога да си представя да изхвърля дреха на боклука и тя да си остане там“, споделя Кумар.