Пази ли НСО политици извън властта?

Последна промяна на 14 февруари 2015 в 07:48 9152 2

Пази ли НСО политици извън властта?

Колко скъпо ни излиза охраната на властта е отговор, който обикновено се третира като държавна тайна

С презумпцията, че става въпрос за национална сигурност и защита живота и здравето на охраняваните лица, в Националната служба за охрана (НСО) от десетилетия се изливат милиони без да са ясни критериите, по които се определя кой да бъде охраняван, колко да са гардовете му и автомобилите, които го ескортират.

От създаването ѝ като наследник на Управлението за безопасност и охрана (УБО) от времето на Тодор Живков в началото на '90-те години, службата не е променила особено много прийомите на работа. Днес тя функционира по силата на подзаконов нормативен актправилник, приет от Министерски съвет през 1992 година. Липсата закон дава немалка свобода, както за ръководството на службата, така и за политически и извънсистемни фактори, които биха искали да ползват ресурса ѝ за лични облаги.

В правилника на НСО все пак е предвиден механизъм, който до известна степен регулира това как да се харчат парите за охрана. В него е записано, че комисия решава кога и при какви условия дадено лице е подложено на риск и се нуждае от охрана. В тази комисия влизат шефът на НСО, главният секретар на МВР и шефът на ДАНС. Тя обаче официално е създадена с президентски указ едва през... 2013 година. Това означава, че повече от 20 години взимането на решение за предоставяне на охрана от НСО е твърде вероятно да е ставало по поръчка и по телефона.

Освен че комисията е създадена официално едва преди година и половина, тя работи и по правила, които са написани и издадени от началника на НСО и представляват класифицирана информация. С други думи, ако искате да се запознаете с механизма на взимане на решение за това как да се харчат държавните пари и дали например службата охранява хора, които не влизат в настоящото управление и не заемат държавнически постове, ще получите отказ. Заседанията на комисията не се протоколират, а решенията се маркират с гриф за сигурност на информацията, съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

Заради засекретените правила за работа на комисията няма да получите и отговор на въпроса кой има право да свиква заседанията ѝ, за да бъде взето решение за охраната на едно или друго лице и какви са критериите, с които се прави преценка за степента на заплаха спрямо определено лице и необходимостта от това да му бъде назначена охрана. Няма да получите отговор и на това кои служби са донор на информация, за да бъде взето решението.

Ето до какво води всичко това: По реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) отправихме запитване до НСО дали почетният лидер на ДПС Ахмед Доган ползва държавна охрана и ако да – на какво правно основание. От общо 12 зададени въпроса в запитването не е отговорено единствено на този въпрос, въпреки изрично искане за отговор на всеки един (често държавната администрация избягва да отговаря в конкретика и дава обяснения на всички отправени по ЗДОИ въпроси, бел. ред.).

Обективно погледнато, все пак НСО прави опит да отговори макар и индиректно. На въпроса колко са охраняваните лица, които не са действащи политици и не влизат в състава на настоящия парламент, правителството или не заемат какъвто и да е пост в държавата, от Службата посочват: „Едно лице. Решението на Министерския съвет и решението на комисията са маркирани с гриф за сигурност на информацията съгласно ЗЗКИ“.

Разбира се, основанието за отказ на отговор вероятно е с цел да бъде запазена сигурността на охраняваното лице. В същото време обаче е обществена тайна, че Доган продължава да ползва държавна охрана. Неофициално се знае, че общият брой на гардовете му е 18 души. Отделно от това пред дома му в Бояна има кабинка, в която също се редуват служители на НСО. Освен всичко друго Службата е разположила и свой скенер на територията на Сараите. Тази информация може да бъде определена като спекулация, но тя няма как да бъде опровергана, докато Службата не отговори на въпросите.

Правилникът на НСО позволява освен президентът, вицепрезидентът, премиерът и председателят на парламента охрана да получават при решение на комисията и определена група висшестоящи чиновници, но също така и хора, които влизат в графата „други“. Именно тази вратичка дава правото с държавни пари да бъдат охранявани и редица „други“ граждани.

Към момента НСО охранява 12 души. Един от тях продължава да е и шефът на БНБ Иван Искров.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.02 2015 в 14:21

Цялата система на НСО е скандална и това е едно от нещата, за които си струва всички да са на улицата. Уви, няма да стане!

14.02 2015 в 12:42

Понятието"държавна тайна"просто крие едно разхищение,едва ли по волята и по вкуса на данъкоплатците.Държавни тайни има,там където,става дума за стратегически национални интереси.И до там.Народът е Държавата,в една съвремена,демократична,нормална страна.
Народът издържа Държавата.Държавата е слуга на Народа/Данъкоплатеца.И е пълна глупост да се твърди,че Тя има право,да пази в тайна,как се харчат левчетата на Народа.Българите са доволно бедни.Изстрадали.Някои,уви не малко,са на студено,гладни и без зъби.Дали,охраната на куп "държавни мъже",ги стопля!?Дали,свръх скъпо струващите"държавни"лимота и бронета,са по желанието на Народа!?И дали,човек от народа,може преспокойно да се повози на кожената седалка,която самият той е спомогнал да се закупи?Ето по това си приличаме и до ден днешен с Имперска Русия.