Адвокатът на фирмата с източени сметки: БНБ пази банките от хората

В публикацията си “1 милион лева източени от сметка в ПИБ. БНБ осъдена за отказ от проверка” от 23 септември разказахме как близо 1 милион лева са били източени от сметките на фирма „Кулинар“ АД в Първа инвестиционна банка от лице, сдобило се с фалшиви пълномощни. От ПИБ отказват да възстановят парите, а от БНБ – да извършат проверка до момента, в който са осъдени окончателно от Върховния административен съд. От банката не са доказали, че източването на парите е в резултат на измама от самото ръководство на “Кулинар”. За сметка на това от “Кулинар” описват редица сериозни нарушения на служители на ПИБ, заради които обирът е станал възможен. OFFNews ги описа във втория си материал “Нарушенията на ПИБ според адвоката на източената фирма “Кулинар” Калоян Янков. Днес публикуваме интервю с адв. Янков. Поради големия му обем, ще го публикуваме в два поредни дни.

Адв. Янков, как се стигна до делото срещу БНБ във Върховния административен съд?

Делото във ВАС е против отказа на БНБ да извърши проверка по неразрешените платежни операции от 2011 г. с „Кулинар“ АД. Откраднаха над 960 000 лева от сметки в Първа инвестиционна банка. Първо сезирахме ПИБ, като казахме, че кражбата е станала възможна, след като банката е уважила фалшиви пълномощни и е дала на неупълномощено лице достъп до сметките. Заради това поискахме да се възстановят парите. Най-общо казано банката ни отговори: „Гледайте си работата“. Тогава сезирахме БНБ. Тя си мълча около един месец и каза: „Съгласно информацията, която получихме от ПИБ, тези операции са извършени с еди какви си пълномощни. Вие ги оспорвате, но докато не се докаже по съдебен ред, че са фалшиви, те са редовни документи, поради което, моля, отнесете си въпроса към съда“. Обжалвахме отказа на БНБ – защото това на практика е отказ от проверка – пред ВАС и спечелихме, за радост и учудване на цялата гилдия, на две инстанции.

На какво основание претендирате връщане на парите?

С новия закон от 2009 година се възприе една европейска директива за отговорността на доставчиците на платежни услуги, каквито са банките. Тази уредба е идентична с кредитните карти. В нея вече се говори не за отговорност на банката при нарушения, а за разпределение на рисковете. Това означава, че банката е длъжна да плати, дори когато не е виновна. Когато някой ви скимира картата на банково устройство и я използва след два часа в САЩ, банката е длъжна да ви върне парите, ако вие не сте участник в тази измама. Банката поема риска от това да се извършват такива операции, за да не се нарушава доверието на хората в кредитните карти като платежен инструмент. Случаят е идентичен. Банката е длъжна да провери всичко и не връща парите само при груба небрежност или вина – съучастие в измамата.

Затова ПИБ се опитва да докаже, че “Кулинар” са мошеници, за да се освободи от отговорност.

Решението срещу БНБ прецедент ли е?

Доколкото знам, да. Делото е по закона за платежните услуги. Не знам да има друго такова дело, с което да е отменен отказ на БНБ на две инстанции. С окончателното си решение ВАС постановява БНБ да извърши проверка по случая. ВАС постанови, че отговорът от БНБ до „Кулинар“, с елементи на преразказ на становището на ПИБ, не е проверка.

Което е очевидно.

Да. Но БНБ твърди две неща. Първо, че тези нейни актове не подлежат на съдебен контрол и второ, че е извършила проверка.

Как да не подлежат на съдебен контрол?

Чрез Закона за кредитните институции беше прокарана практиката актовете на БНБ да не подлежат на съдебен контрол. Затова, въпреки че делото ни не е по този закон, а по Закона за платежните услуги, с колегите се опасявахме да не би съдът да възприеме становището по този закон поради липсата на съдебна практика и до някъде по инерция.

Но ВАС каза, че тези актове подлежат на съдебен контрол. БНБ следва да извърши проверка, защото това, което е направила, не е проверка. Това е указване на съдействие от страна на проверяваното лице, т.е. ПИБ.

Ще опиша случилото се по следния начин: Регулаторният орган БНБ пита проверяваната ПИБ има ли такъв случай и ако да, какво е становището им. От ПИБ отговарят: „Да, нашите клиенти “Кулинар” твърдят, че тези операции са неразрешени, но ние смятаме, че те са разрешени, защото всичко е наред. Тези пълномощни не са фалшиви, а истински. Докато не се докаже по съдебен ред, че са фалшиви, те са истински. Ние не виждаме никакъв проблем“. И „проверяващата“ БНБ казва: „Според информацията, която получихме от ПИБ….“.

Съдът обаче е категоричен, че БНБ трябва да извърши проверка, която означава събиране на информация, изводи и становище, което да е: „Въз основа на тези данни, тези операции са неразрешени/разрешени“.

Вече е назначена проверка от БНБ. Оптимист ли сте за становището?

Не, определено съм песимист. Струва ми се, че проверката ще приключи без да установи нарушения.

Защо сте толкова категоричен?

Ще Ви дам само един пример. В съдебната зала представителите на БНБ и ПИБ седяха един до друг. Те се защитаваха.

Не е записано в Гражданския процесуален кодекс, но се знае, че в съда този, който обжалва, седи на лявата банка, а всички останали страни – на дясната. В нашия случай – поради незнание или емоционална обвързаност – представителя на БНБ стоеше вляво (те обжалваха), и там застанаха представителите на ПИБ. Ние, „Кулинар“ бяхме вдясно.

Представителите на ПИБ и БНБ си говореха като страни, които заедно се защитават, а не като проверяван и проверяващ.

Подадохме писмо до БНБ, в което указваме, че БНБ трябва да установи точно определени обстоятелства, за да не кажат после, че не сме им казали. Да видим какво ще стане.

Основният въпрос в целия случай е какво прави БНБ, за да направи платежната система по-добра. Според мен единственото, което прави БНБ, е да защитава доставчиците на платежни услуги, тоест банките, от техните клиенти. Но това не е начинът, по който системата ще стане по-добра. Това е начинът, по който ще ерозира доверието на клиентите в банките, и в самата БНБ и в един момент тази ерозия ще доведе до нещо друго, като например до реакцията на хората срещу цените на тока.

Случаят с банките не е много по-различен. В един момент на хората им писва и излизат на улицата. Дали за банките ще излязат и за тези платежни услуги, които са малко по-специфични, не знам, но това, което прави БНБ, е да ерозира доверието в себе си, доверието в тези основни играчи от платежната система за сметка на многото малки играчи.

В общи линии съм песимист. В случая се сещам се за поговорката “Рибата мирише откъм главата”. Следователно трябва да се смени главата, за да може да започне да се разнася друга миризма.

Може би трябва да се смени и механизмът, по който биват допускани хора до отговорни длъжности в БНБ, защото те, колкото и качествени професионалисти да са, няма как реално да контролират банките, ако въпросните банки са техните бивши или бъдещи работодатели.

Трябва да се смени механизмът за избор. И още нещо – нужна е по-голяма публичност и прозрачност, защото институциите се стряскат от публичност. А в неосветените ъгълчета се чувстват най-добре.

Говорите за публичност, но източването на сметките на „Кулинар“, е от август 2011 година. Как е възможно по толкова драстичен случай да не се чуе почти нищо, да не стане шумен скандал, да няма поне една-две оставки, това по никакъв начин да не се отрази на ПИБ?

От 2011 година се опитваме да дадем публичност на нашия случай. Той е голям, фрапиращ, има много интересни неща в него, може да се направи обобщение, важно за хората. Обърнахме се към 10-15 вестника, телевизии, радиа и… в крайна сметка нищо.

Как точно става източването на парите – от подготовката до изпълнението – и как така фалшивите, според Вас, документи, минават безпроблемно и пред „Инфонотари“, откъдето се вади електронен подпис, и пред Първа инвестиционна банка?

През юли 2011 г. са издадени четири фалшиви пълномощни. Упълномощители по тях са „Кулинар“ АД. Упълномощеният е един адвокат – Бисер Борисов. Пълномощните са нотариално заверени в Кипър. Те са написани на гръцки език, имат апостил и впоследствие са легализирани в България. Фалшификаторите са доста добри.

В същото време, аз никога не съм ходил в Кипър. Вторият член на борда също не е ходил в Кипър, а третият е бил там веднъж, преди 10 години. Никой от нас не знае гръцки език.

Две от пълномощните са използвани, за да се извади електронен подпис на името на „Кулинар“, с титуляр „Кулинар“, от „Инфонотари“. Другите две пълномощни са използвани, за да се получи достъп до банковите сметки на „Кулинар“ в Първа инвестиционна банка.

“Кулинар” имаше два депозита в ПИБ – едногодишен и 3-месечен. Общата им стойност беше 960-970 хил. лева. След като изпразниха сметките, останаха около 1000 лева.

Впоследствие парите са били наредени по сметка на фирма „Вектор механик“ и, доколкото знаем, са изтеглили още същия ден. Наредени са в „Интернешънъл асет банк“ – също една интересна банка с български собственици, и са изтеглени същия ден в брой.

В брой?!?

В брой от банката без предварително предизвестие.

Как и на кого се разрешава такова нещо?

Явно за някой е позволено. Каза го лично управителят на фирмата „Вектор механик“ пред съда. Попитахме го колко са един милион лева и дали е видял парите, защото той имаше неблагоразумието да разкаже версията си пред съда. Той отговори нещо от рода на „Ами няколко ей такива торбички бяха.“

Неговата история също е супер любопитна, съшита с бели конци.

Разказа, че Николай Янакиев от борда на „Кулинар“ му се обадил и поискал да купи водопроводни части от фирмата му „Вектор механик“. Уговорили се и след няколко дни Янакиев трябвало да преведе парите. Но преведената сума била с две нули повече от уговорената.

След това Янакиев му се обадил притеснен и казал, че погрешка счетоводителят е превел 962 000 лева вместо уговорените 9620. Поискал си обратно парите. И, според версията на управителя на „Вектор механик“, той отишъл до банката, изтеглил ги безпроблемно, срещнал се с Янакиев в кафене, дал му ги, а Янакиев сложил торбите в багажника и си заминал.

Кой би повярвал на това?

Никой. В залата бяха и адвокатите на банката. Този човек си го разказа ей така. Каза „Аз му върнах парите и това беше“.

Явно измамниците не се крият. Дори адвокат Бисер Борисов дойде на едно съдебно заседание и каза: „В една невероятна каша съм попаднал. Дойде Янакиев и ми даде документите. Ние бяхме пред „Инфонотари“. Той ми даде тези пълномощни на мое име, аз извадих електронния подпис, излязох отвън и му ги дадох. В банката по същия начин.“. Но вече го прекъснаха. Струва ми се, че дори съдията започна да се смее. То стана ясно. Безумна история.

Трябва да уточня, че в последствие Бисер Борисов го хванаха в Бургас в имотни измами.

Как тогава тези хора са на свобода?

Да, и аз това се чудя. Сигнализирахме за случая прокуратурата през септември 2011 г., тя веднага сезира ГДБОП, но нищо. Още са на свобода.

За какви измами става въпрос?

През декември миналата година ми се обади една жена, разследващ полицай от Бургас, във връзка с „Кулинар“.

Попитах я за кой от двата случая, свързани с „Кулинар“ се обажда. Единият е за източването на парите, а вторият се отнася до един спор между наследниците на бившия мажоритарен акционер. Най-големият наследник е осиновен с пълно осиновяване в Германия през 1983 г. и претендира за част от наследството. Водят се дела дали има ли право да е наследник.

В случая обаче полицайката се обаждаше заради парите.

Каза, че са хванали Бисер Борисов и негов сподвижник Антон Петров в схема за имотни измами по Черноморието. Измамите ставали чрез фалшифициране на предварителни договори, в които пише, че парите по сделката са платени предварително и изцяло. Продавачи са български дружества с имоти по морето, собственост на англичани. Въпросните дружества не са пререгистрирани, което позволява служебно да се назначат ликвидатори (от съдружниците или кредитора). Купувачите по предварителния договор са кредитори, които са си назначили ликвидатори, т.е. поемат контрол върху дружеството. Водят фалшиво дело пред съда, защото са и ищец, и ответник и купуват имота с фалшиви документи.

Цялата история се разплела, когато една баба отишла в полицията и казала: „Къщата на комшията англичанин се продава – има табела, че се продава. Аз му се обадих по скайпа и той каза, че не я продава. Тук има нещо“. И те казали: „Добре, седни опиши всичко“.

Отидохме в Бургас и установихме, че полицаите там са свършили повече работа за нашия случай, отколкото цялото ГДБОП за година и нещо. Бяха ги хванали, претърсили дома на Бисер Борисов и намерили чанта, пълна с печати на нотариуси, служби по вписванията, на консулства.

Виждайки, че идва полиция, Борисов хвърлил чантата през прозореца. Но полицаите в патрулката не я видели. Намерил я гражданин и им я занесъл. Вътре били личните документи на Борисов и 40 печата.

Извадиха печатите пред нас и започнаха да слагат отпечатък, за да се види има ли печат, използван във фалшивите пълномощни в нашия случай. За съжаление, нямаше съвпадение.

Но ако 10% от полицаите са като тези, ще ликвидираме престъпността. Бяха свършили доста работа по случая, но им го иззе Специализираната прокуратура, която се занимава с организирани престъпни групи, като в случая.

И там потъна?

Потъна, да.

Признаха, че за нашия случай научили от интернет. А аз мислех, че имат вътрешна система. Както се казва, добре че е Гугъл! Безумно е. Хванаха измамниците, но делото е потънало. Обикновено така става. То затова отива в Специализираната прокуратура.

Може би от година нито са ни викали, нищо по този случай, който е кристално ясен.

Следва продължение.

Следете новините ни в GoogleNews