Качественото образование не е само познавателно развитие

На дневен ред винаги стоят въпросите, свързани с качествените измерения на родителството и въобще грижите за децата. Тези въпроси най-често се задават от родители, учители и директори на детски градини. Родителите (по подразбиране) се интересуват от инфраструктурата и околната среда, що се отнася до разположението на образователното учреждение, същността на дейностите на учителя, методите и спецификите на стила на преподаване. 

Но най-същественият проблем на предучилищното и училищното образование понастоящем е, че все още е много далеч от предизвикателствата на реалния живот, що се отнася до изграждането на комуникативни и социални умения у децата и учениците.

Много често в детските и учебните заведения, именно под натиска на родителите, се поставя акцент единствено върху когнитивното развитие на децата и учениците. Само че това абсолютизиране е напълно погрешно и вредно. Емоционалното развитие, както и компетенциите в социален и комуникативен план, са не по-малко важни. В интерес на цялостното и балансирано психично развитие е да се отдава по-голямо значение в посока изграждането на личността на детето, както и създаването на условия за реализиране на неговия личен потенциал.

Факт е, че в наши дни усилията в областта на възпитанието и образованието, като цяло, са насочени към съдържанието на обучението. Това до голяма степен обяснява защо творческият подход в тази насока не получава вниманието, което заслужава. Нещата всъщност трябва да изглеждат така: ако в процеса на обучение, освен познавателните, изграждаме целенасочено и емоционалните, социалните и комуникативните компетентности у децата, ответната реакция винаги ще бъде нуждата от постоянно учене и толеранс към процеса на обучение, както и по-доброто фокусиране върху учебния материал. Защото най-важното образователно предизвикателство е самото мотивирано дете.

Върху какво точно педагогическите специалисти трябва да съсредоточат усилията си в непосредствената или онлайн комуникация с децата и учениците?

В действителност ядрото на учебната програма е придобиването на знания за света и хората. Основната същност на отражението на познавателните процеси е и мисленето, което се основава на интуицията, и в този смисъл то е различно от логическото и математическото такова. Интуицията всъщност е способността да си представяме реалността чрез силата на въображението. А различията в компетенциите при хората до голяма степен се определят от нивото на развитие на интуицията им. И при възрастните, и при децата интуицията е изключително важна част от развитието на съзнанието.

На езиковата комуникация обикновено се отделя много внимание у дома, в детската градина или в училището. Но в областта на словесното самоизразяване може да се види, че големият речников запас на детето въобще не гарантира една последваща ефективна комуникация. Комуникативните умения са способността да се разбере какво се случва в ума ни и да се използват думи и символи, които от своя страна са свързани със значението. Това е основното в самоизразяването на детето. А липсата на приемственост между различните учебни дисциплини не влияе никак благотворно, що се отнася до настоящото.

Въображението е умствен процес, който се характеризира с това, че образите и ситуациите (случващото се) се „появяват“ от паметта, но без участието на сетивата. Фантазията е висш умствен процес, междинен етап между сетивното познание и абстрактното мислене. А с помощта на фантазията се създават нови психични образи в ранните сензорни преживявания.

Творчеството също играе значителна роля в развитието. При създаването на нещо ново от страна на дете или юноша, творческото въображение не е еквивалент на познавателните процеси, т.е. те не могат да заменят въображението и фантазията. И още в предучилищна възраст въображението, фантазията и креативността играят важна роля в развитието.

В крайна сметка за постигането на едно добро и качествено образование, което дава своите резултати на полето на детската и юношеска психична реалност, е необходимо да съсредоточим усилията си върху две основни направления – от психоемоционалното благополучие на детето към участието му в процеса на обучение.

Станислав Пандин е завършил психология в Софийския университет. Специализира в детската психология. Работил е като журналист във вестниците „Софийски университет“ и „Аз Буки“. Има 13-годишен опит като детски и училищен психолог. Бил е научен редактор на методическите списания „Философия“, „Педагогика“ и „Стратегии на образователната и научната политика“. Работил е като PR на държавна институция. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет – „Детско-юношеска и училищна психология“. Психолог е в МКБППМН на два столични района, експерт е в СГС, лектор в НЦПКПС.

Следете новините ни в GoogleNews