Ексклузивно Исторически момент: Зелена светлина от парламента за сваляне на ветото на Северна Македония

Игрите, които играем във взаимоотношенията си

Диляна Велева Последна промяна на 15 юни 2022 в 18:30 1055 0

Снимка Pixabay

Играта в партньорските взаимоотношения е поредица от допълващи се скрити транзакции, които се развиват до определен, предвидим изход. Тя е набор от транзакции със скрита мотивация.

Ние играем във взаимоотношенията си, за да потвърдим нашата житейска позиция и нашите сценарийни вярвания.
В партньорските отношения често влизаме в т. н. драматичен триъгълник. Той е известен още и като “Триъгълник на съдбата” или “Триъгълник на Карпман” и е откритие на Стивън Карпман – психолог от САЩ, който го формулира за първи път през 1968 г.

Драматичният триъгълник на Карпман е психологически модел за обяснение на специфични деструктивни модели на взаимоотношения. Всеки път, когато човек попадне в подобни ситуации, той започва да се върти в омагьосан кръг, унищожавайки възможността за здравословни отношения с другата страна.

Според модела за Драматичния триъгълник на Карпман, в ситуация на конфликт или проблем ние имаме три основни роли:

1. Жертва

2. Преследвач

3. Спасител

Ролята на “Жертва” е първата и най-популярна роля в драматичния триъгълник. За жертвите животът е болка и страдание. Животът е крайно несправедлив с тях, а те са безпомощни, потиснати и изтощени да се справят сами с проблемите си. Дълбоко в себе си, жертвите изпитват срам, страх и самосъжаление. Те са безсилни, свикнали са да да се оплакват и като цяло очакват от живота само лоши неща.

Често срещани фрази от Жертва:

• Винаги върша нещата както трябва, но все никой не е доволен.

• Не е честно, никога не ми върви.

• Никой не ме обича.

Важно е да се знае, че човекът, който изпълнява ролята “Жертва” в един конфликт, на практика може да не е истинска жертва. Това може да е просто някой, който се чувства като жертва или някой, който се преструва, че е жертва.

Игрите, които най-често Жертвата започва са няколко:

- „за нищо не ме бива“ – това е играта на хората, които започват да разказват нещастията си, с очакване да намерят Спасител, който да ги съжалява. Играта започва, когато събеседникът се уморява и променя темата на разговора. Тогава Жертвата може да се превърне в Преследвач, вярвайки, че другият не я изслушва и не я обича.

- „ритни ме“ – участникът в тази игра предизвиква партньорът си, докато той не започне да го критикува агресивно.

- „защо все на мен се случва това“ – главният герой прави грешки, които му докарват трудности и провали. Но когато катастрофата настъпи, той се пита, без да поеме отговорност – „Защо все на мен се случва това?" Партньорът му в тази игра е Преследвач, който играе на „ Пипнах ли те кучи сине?“.

- „дървен крак“ – в тази игра Жертвата заявява, че не може да прави разни неща поради физическа или умствена неспособност. В този случай човекът се опитва да накара другите да се грижат за него.

- „стражари и апаши“ - тази игра е вариант на „ритни ме“. В този случай апашът предизвиква стражарите да го хванат. И той се пита „ защо все на мен се случва това?“

- „ако не беше ти“ – това е играта на всеки, който би искал да е направил нещо, но не си е направил труда да го осъществи. В този случай Жертвата заявява, че не е могла да направи това, което е желала, защото някой ѝ е попречил. Всъщност често Жертвата си служи с другите като предлог за провала си, чиято истинска причина трябва да се търси в собствената пасивност.

- „алкохолик" – "наркоман" - "длъжник“ – тези три игри са изградени по една и съща система. Този, който пие, този, който употребява наркотици, се поставя сам в проблематична ситуация, при която вече няма работа, дом и пари. Той показва раните си на някой предполагаем Спасител, който да се опита да му помогне.

Ролята на Преследвач е втората роля в Драматичния триъгълник. Обикновено, всяка жертва идентифицира свой преследвач – някой, за когото вярва, че го кара да се чувства зле. В същото време, преследвачът също обвинява другите (жертвите) за своите проблеми, поради което и не е щастлив. Той смята, че правото е на негова страна, но непрекъснато се чувства напрегнат и раздразнен. Преследвачът не може да забрави старите кавги и му се струва, че в бъдеще отново ще има проблеми.

Често срещани фрази от Преследвача са:

• Никога не вършиш нещата както трябва! Добре, че съм тук, за да се погрижа!

• Кога най-после ще се научиш как да свършиш това?

• Ще отидеш да почиваш, когато най-накрая си свършиш работата.

Преследвачът е силно критичен, поставя етикети на околните и иска да контролира ситуацията. Той усеща тежката отговорност, която трябва да носи и това го натоварва и изтощава. Човекът, който в даден конфликт изпълнява роля. Игрите, които Преследвачът започва са няколко:

- „пипнах ли те, кучи сине“ – целта на тази игра е да покаже, че другите не струват нищо. Започналият играта я завършва в ролята на Преследвач, който притиска човека, който е направил грешка. Това позволява на човека да потвърди отрицателните си вярвания за другите. Преследвачът често има за партньор ненадежден човек, който трудно спазва ангажиментите си и който играе „ Защо все на мен се случва това?“

- „съдебна зала“ – Преследвачът понякога обвинява Жертвата, като несъзнаваната цел е да покаже колко дефектна е тя и колко е добър самият той.

- „виж какво направих заради теб“ – тази игра позволява на човека, който е направил грешка да я припише на другия. Той разработва темата: „Аз не съм виновен, просто направих това, което ти каза“. По този начин преследвачът избягва собствената си отговорност и може да запази вътрешният си образ на човек, който не прави грешки.

- „да, но“ – тази игра започва често с поредица оплаквания от някоя жертва. Жертвата не очаква отговор на тях. Партньорът в играта не може да устои да не предложи решения, но всяко едно от тях е омаловажавано от жертвата – „да, но това не е възможно защото..“ Тогава изтощеният Спасител отпраща жертвата, като ѝ казва да се оправя сама с проблема. След това Жертвата става Преследвач и казва: “Виждаш ли, че не можеш да направиш нищо за мен!“ Тази игра позволява на човека, който я започне, да покаже неспособността на другите да се притекат на помощ. Тя позволява и на Спасителя да завърши като Жертва, неспособна да помага на другите.

- "непрокопсаник" – в тази игра Преследвачът винаги успява да развали празник, хубав момент, нещо, което доставя удоволствие на партньора му. Всичко започва добре и изведнъж той прави нещо, което съсипва хубавата атмосфера. Целта на тази игра е да се избегне прекалено голяма близост, която Преследвачът чувства като застрашаваща го.

- физическо насилие – Преследвачът използва физическа сила срещу партньора си. Това се превръща в игра, когато Жертвата, след като се е оплакала, прощава на този, който я е нападнал и го спасява, казвайки, че той не го е направил нарочно. Преследвачът играе често на „ виж какво направих заради теб“ или „ ако не ме беше ядосал нямаше да те ударя.“ Играта може да трае дълго, с редуващи се удари и прощавания, докато жертвата не се реши да напусне партньора си.

Ролята на Спасител е третата роля в Драматичния триъгълник. Спасителят счита, че знае всички отговори и правилни решения за другите. Той постоянно се опитва да промени или контролира околните и на повърхността изглежда спокоен и уверен. Със своето отношение и стремеж да се погрижи за нещата, в много ситуации той е “героят” или “принцът на бял кон”, поне в собствените си очи.

Често срещани фрази от Спасителя са:

• Не се тревожи, ще се погрижа за това, дори и да нямам достатъчно време.

• Ще ти помогна.

• Аз ще го свърша.

Спасителят изпитва съжаление към жертвата и е гневен на Преследвача. Той се чувства по-важен от всички и се гордее, че има висшата мисия да помага.

Това Спасителят върши, за да се самоутвърди и получи чувство за идентичност, както и да спечели вниманието и уважението на другата страна. Всъщност нерядко Спасителят не спасява никого, просто защото никой не го е молил да го прави. Въпреки че може да твърди обратното, той подсъзнателно може да не иска да помогне на Жертвата, защото по този начин ще изгуби емоционалните ползи от контакта си с нея.

Спасителят може да се преструва, че знае и умее повече от другите и уж е в позиция да спасява, а всъщност собственият му живот може да е пълен с тежки и нерешени проблеми. Игрите, които най-често Спасителят започва, са:

- „само се опитвам да помогна“- в тази игра един от участниците, иска помощ по непряк начин. Спасителят предлага решения, които първият играч отхвърля едно по едно. В края на играта изтощеният Спасител става Преследвач, като заявява „ Но аз само се опитвах да ти помогна!“ В тази игра този, който започва да играе ролята на Спасителя е идеалният партньор за играча на „ Да, но“. Тази игра позволява на Спасителя да чувства превъзходство, а у Жертвата се затвърждава вярването, че никой не може да ѝ помогне.

- „ще се радвате, че се познавате с мен“ – човекът, който играе ролята на Спасител помага на другия не от алтруизъм, а за да получи знаци на признание. Когато този, който е започнал играта, не е признат, той се оттегля от взаимоотношението, мислейки, че така другите ще си дадат сметка какво са загубили и ще разберат колко ценен е той. Най–трагичното ниво на тази игра са хората, който отнемат живота си, за да накарат другите да разберат колко необходими са им били. Партньорите им чувстват огромния товар на вината, че не са признали навреме всички заслуги на този, който ги е напуснал.

Игрите, които ние, хората, играем, и ролите на Жертва, Преследвач и Спасител. Понякога влизаме в игрите напълно несъзнателно. Всички ние имаме базисни житейски сценарии и пречупваме живота през тях, сякаш постоянно търсим потвърждението им. За игрите са нужни партньори. Пътят към промяната е осъзнаването на игрите, които играем. Едва след това можем да започнем промяната. След игрите започва съвсем друго измерение на комуникацията, в което партньорите са максимално автентични. А когато сме автентични, ние сме на пътя на развитието.

Диляна Велева е магистър по психология и журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си в Софийския Университет "Свети Климент Охридски". Има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18-годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центъра. Работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Била е водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови