Формулата за щастие в България: 4-членно семейство, образование и доход над 1500 лв.

Последна промяна на 05 февруари 2019 в 16:25 4690 0

Българите са почти щастливи, сочи първият национален Индекс на щастието, направен по поръчка на списание „Мениджър“.

Той се базира на представително изследване на "Джи Кънсълтинг". Според него към края на 2018 г. средният индекс на щастието за страната е 56 точки от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, според изследването на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.

Най-голяма група от българите - 45% - се описват като почти щастливи, а 31% се смятат за нещастни.  

С нарастване на възрастта стойностите на Индекса на щастие се понижават, като има два сериозни срива. Първият е след 30-годишна възраст, а вторият - след 70. С повишаване на образователното равнище нараства и усещането за щастие, показва изследването. 

Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите.

Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече души.

Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството.

Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.

Социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни” са:

• Роми - 67% от всички представители на категорията
• Лица на възраст 70+ г. - 52%
• Лица с основно или по-ниско образование - 49%
• Живеещите в едночленни домакинства (самотни) - 47%
• Турци - 46%
• Безработни - 44%
• Пенсионери - 43%
• Лица с личен доход под 500 лв. - 43%.

Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати са:

• Социална подкрепа от най-близките - 73.9 от 100 точки
• Психично здраве - 70.0 точки/ от 100 т.
• Физическо здраве - 65.6 точки/от 100 т.
• Удовлетвореност от живота - 61.5 точки./ от 100 т.

Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието са:

• Качество на околната среда- 51.1 точки
• Баланс на времето - 49.3 точки
• Включеност в местната общност - 41.5 точки
• Управление - 38.1 точки.

По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални.

По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света.

По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области:

• Удовлетвореност от работата -с 4.2 пункта под средното глобално
• Включеност в местната общност - с 9.1 пункта
• Субективно благосъстояние - с 9.4 пункта
• Управление - с 10.9 пункта
• Стандарт на живот - с 10.9 пункта
• Достъп до култура, изкуство, образование цял живот - с 11.6 пункта
• Качество на околната среда - с 14.7 пункта.

„Именно това са и областите, в които е най-висока потребността от алтернативи на настоящите политики на национално и местно равнище, а също така и от партньорство между публична власт, гражданско общество и бизнес“, коментира ръководителят на изследването, социологът Живко Георгиев.

С тази инициатива списание „Мениджър“ стимулира търсене на българското измерение на едно интелектуално движение, което от няколко десетилетия вдъхновява и увлича учени, граждански активисти, правителства, местни общности в търсене на алтернативи на обществено-икономическо развитие. То поставя във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и измерител на прогреса.

Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и то става измерител на устойчивия прогрес на обществото в замяна на фетишизирания брутен вътрешен продукт (БВП).

Основните постулати на тази философия са:

- устойчиво развитие
- съхраняване на културните ценности и общностни идентичности
- опазване на околната среда
- установяване на ефективно управление.

Проучването е национално представително за населението на възраст 18+ г. с извадка 1088 случая. Използвана е методологията на т.нар. Индекс на щастието/Брутно национално щастие, разработена от The Happiness Alliance, която включва 50 показателя, групирани в 12 секции: Субективно благосъстояние, Удовлетвореност от живота, Психично здраве,  Физическо здраве, Баланс на времето, Достъп до култура, изкуство, образование през целия живот, Включеност в местната общност, Социална подкрепа, Качество на околната среда, Управление, Стандарт на живот, Работа.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !