Депутатите приеха на първо четене промените в Закона за лечебните заведения, които предвиждат центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове да се сливат с местните многопрофилни болници.

Предложението беше гласувано с 102 "за", 21 "против" и 5 "въздържал се". БСП, ДПС и един независим бяха против промените. От "Атака" не гласуваха. 

В края на обсъжданиятa червената депутатка Мая Манолова се опита да провали гласуването, като поиска поименна проверка, а председателят на Народното събрание я помоли да оттегли искането си. В крайна сметка не се стигна до проверка на кворума, какъвто се оказа, че има по време на гласуването.

Измененията бяха внесени в Народното събрание от Министерски съвет и са част от здравната реформа на министър Петър Москов. Според него сливането на болниците ще позволи комплексното лечение на пациентите и те повече няма да бъдат "прехвърляни като топка" от болница в болница.

Законопроектът предвижда, че ако лечебните заведения не се слеят сами, министърът на здравеопазването ще издава заповед за отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност на съответния център за психично здраве, за кожно-венерически заболявания или комплексен онкологичен такъв.

Това означава, че според приетите текстове на практика сливането на диспансерите с местните болници е задължително, но министърът заяви, че всеки случай ще се решава отделно по места. Предвижда се тези промени, които да позволят някои диспансери да останат независими, да бъдат направени между първо и второ четене.

Приетият днес проект предвижда промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Променят се и изискванията за съдържанието на областните здравни карти, на базата на които ще се изготвя Националната здравна карта. Тези областни карти ще бъдат изработвани от комисии, чийто председател ще бъде областният управител. В нея ще има по двама представители на регионалната здравна инспекция, на районната здравноосигурителна каса, на районната колегия на Българския лекарски съюз, както и по един представител от районната колегия на Българския зъболекарски съюз, на регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, на всички представителни организации за защита на правата на пациентите и по един представител на всяка община в съответната област. 

Областните здравни карти ще съдържат данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и по възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта. В нея ще се включва и видът, броят, дейността и разпределението на съществуващите в областта лечебни заведения. Картата трябва да съдържа информация и за броя на практикуващите лекари, тези по дентална медицина по специалности и броя на специалистите от направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ в областта. Трябва да включва и броя на съществуващите легла за болнично лечение, както и данни за вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични методи за диагностика и лечение.

Със законопроекта се цели и създаване на възможност лечебните заведения да създават обединения помежду си с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК. Лечебните заведения, включени в тези обединения, няма да могат да сключват самостоятелно договори с обществения фонд.

В него се предвижда още да има задължителна акредитация за центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна само ако лечебното заведение планира да провежда обучение на студенти и специализанти. Идеята на задължителните акредитации е повишаване на качеството на предоставяните от тях здравни услуги.

Предлага се още от 1 януари 2017 г. положителната акредитационна оценка на дадено лечебно заведение за болнична помощ да бъде задължително условие за сключване между него и НЗОК.

Още по темата

14/07/2015

Политика

Депутатите удължиха работното си време

14/07/2015

Общество

"Протестна мрежа" внесе иск срещу три медии

14/07/2015

Здраве

"Лекарите бяха превърнати във високообразован пролетариат"

14/07/2015

Политика

Парламентът избира новия управител на БНБ на извънредно заседание