Парламентът избира новия управител на БНБ на извънредно заседание

Симона Костадинова Последна промяна на 14 юли 2015 в 07:25 2441 1

Кандидатите за управител на БНБ

На извънредно заседание, което ще започне в 11.00 часа и се очаква да продължи до 17.00 часа, депутатите ще изберат новия управител на БНБ.

Кандидатите за поста са четирима - Бисер Манолов (Реформаторски блок), Димитър Радев (кандидат на ГЕРБ, подкрепен от РБ), Григорий Вазов (Патриотичен фронт) и Виктор Йоцов (АБВ). Един от тях ще поеме поста на гуверньор от Иван Искров, чийто мандат изтича и който е в оставка от 10 октомври.

Този, които поеме ръководството на БНБ след Искров, ще трябва да върне доверието на гражданите към институцията, което беше сринато, след като КТБ фалира. Досегашният управител неведнъж беше обвиняван, че не си е свършил работата и не е видял проблемите, които се трупат в банката на Цветан Василев.

Четиримата кандидати вече представиха своите виждания за управление и промени в БНБ. Това се случи на заседание на Комисията по бюджет и финанси миналата седмица

Бисер Манолов е член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Той е и финансов експерт към "Движение България на гражданите". Бил е член на Изпълнителния съвет на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозитите със седалище в Базел.

Димитър Радев е съветник в Международния валутен фонд, който отговаря за техническа помощ на държавите в криза при управлението на държавните финанси. Той е бил е зам.-министър на финансите на Димитър Костов, както и на Муравей Радев в правителството на Иван Костов. Напуска министерството при избирането на Милен Велчев.

Доц. Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. В периода между 1991-1994 г. е бил зам.-министър в министерството на промишлеността. Бил е член на СД на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка. 8 г. е изпълнявал длъжността декан на Финансово - счетоводния факултет на УНСС.

Виктор Йоцов е бил главен икономист на БНБ и ръководител на дирекция "Икономически анализи" на Централната банка. Той е бил и представител на България в Международния валутен фонд от 2003 г. до 2010 г. Икономистът е бил и съветник на шефа на фонда. Йоцов е работил и в Института за икономически изследвания към БАН. Също така е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Очаква днес депутатите да разгледат на първо четене два проекта за промени в Закона за енергетиката и един за Закона за лечебните заведения.

Законопроектът за лечебните заведения е част от здравната реформа на министър Петър Москов. Той цели да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ. Проектът предвижда в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности, Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

В него се предвижда още да има задължителна акредитация за центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.

За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна само ако лечебното заведение планира да провежда обучение на студенти и специализанти. Идеята на задължителните акредитации е повишаване на качеството на предоставяните от тях здравни услуги.

Предлага се още от 01 януари 2017 г. положителната акредитационна оценка на дадено лечебно заведение за болнична помощ да бъде задължително условие за сключване между него и НЗОК.

Със законопроекта се цели и създаване на правна регламентация на възможността лечебните заведения да създават обединения помежду си с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК. Лечебните заведения, включени в тези обединения, няма да могат да сключват самостоятелно договори с обществения фонд.

Единият проект за допълнение в Закона за енергетиката е на Реформаторския блок (РБ). Той предвижда производителите на електрическа енергия да  бъдат задължени да обявяват условията на договорите, при които от тях се изкупува електрическа енергия. И така да се  разкриват сделки, които са насочени към регулирания пазар.

"Смятаме, че тази законодателна промяна е отражение на принципа, че дружество, което иска да се ползва от гарантираните от държавата пазари, следва да поеме и ангажимент за прозрачност към обществото", пише в мотивите към предложените промени.

Другият проект за изменение на Закона за енергетиката са предложени от ГЕРБ и е свързан с реформата в сектор енергетика. Той цели да се постигне баланс на цялата енергийна система, което ще помогне за въвеждането на пълна либерализация на енергийни я пазар и интегрирането му в общия европейски пазар на енергия.

проектът предвижда в механизма за компенсиране на невъзстановяемите разходи и тези за задължения към обществото да бъдат включени и операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределиталната мрежа. 

Измененията предвижда още токът от възобновяеми източници, който надхвърля количествата, осигуряващи приходи според заложените в преференциалните цени елементи, да бъдат изкупувани от обществения доставчик по цена за излишък на балансиращия пазар.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.07 2015 в 10:39

Мога да се хвана на бас срещу дълга на Гърция, че ще "изберат" Димитър Радев!