За нуждата от чист въздух и усещане за свобода

Публикуваме мнение на нашия читател Янислав Стойчев относно забраната на достъпа до Витоша.

От години страдам от астма, от дете. Страх ме е от коронавируса, защото дробовете ми може да не го понесат. Изписвали са ми много лекарства, помагали са ми, но също така всички пулмолози са ме съветвали да излизам по-често от града, да се качвам на Витоша. Да прекарвам време в планината, където въздухът е чист и не циркулират бацили (астмата ми се обостря основно при вирусни инфекции). 

Защо пиша това ли? Не съм от хората, които обичат да се изказват публично. Някак, не чувствам, че това е, което трябва да правя – абе не е за мен тая работа. Но се почувствах провокиран този път и аз да изкажа мнението си. Поводът е решението на Столична община да упълномощи СДВР да блокират достъпа до ПП „Витоша“, тъй като считат, че по този начин ще ограничат разпространието на Covid-19.

Съгласен съм със затварянето на ски курортите – заведенията, опашките на лифтовете и хотелите там създават реален риск. Също и със спирането на претъпканите автобуси към Витоша и затварянето на хижите. Нека бъдат затворени и автомобилните пътища в планината, където всеки уикенд на определени места (разбирайте хижа Алеко, Златните мостове, Копитото и т.н.), се струпват хиляди пишман туристи, които се качват с колите си за по няколко снимки.

Напълно съзнавам, че сме изправени пред чудовищната възможност до дни да станем свидетели на това как от болниците се извозват камиони с трупове. На нашите родители и баби и дядовци. Никой не спори, че това е напълно възможно. Никой нормален човек не би се оплаквал, че не може да отиде на фитнес, че не може да се „тагне“ от любимия си ресторант или клуб, че са отменили концерта на любимата му група, че са му „объркали“ (личните и бизнес) планове... тези, които го правят, са коравосърдечни идиоти, хора без срам – винаги е имало такива (спомнете си Нерон). 

Проблемът за мен е друг. В случая властта забранява планината като пространство и се готви да санкционира всеки дръзнал да се уедини сред природата. Отново повтарям – лифтове, автобуси, хижи, ски писти и прочее съоръжения, които създават предпоставка за струпване на много хора на едно място, е редно и трябва да бъдат спрени и затворени, но не и да се забрани планината като такава. Посегнато е на най-нормалното, бягството от затвора на цивилизацията, същата, която доведе човечеството до тази (поредна) хуманитарна криза. Не ме разбирайте погрешно. Не гледам на цивилизацията като на нещо лошо и нечисто (пиша на компютър и използвам интернет). Изобщо не изповядвам тезата за „благородния дивак“, просто искам да си обясня защо разходката далеч от магазините и миазмите на града се разглежда като престъпен акт? Как, когато човек се отдалечи от тълпите и глъчката, става опасност и е застрашен от една болест, която цъфти сред човешката суета, лъст и консумеризъм? Как? Далеч по-опасно е, че в момента много хора от скука се събират да пият по домовете си. Нима това представлява по-малък риск? Нима е по-добре? Разбира се, че не е! Но ако пожелаеш да се разходиш САМ на чист въздух и далеч от градската джунгла, рискуваш да бъдеш глобен, арестуван и т.н. 

В същото време се хаби полицейски ресурс за контрол на далеч по-опасните междублокови пространства, в които се събират компании, често от възрастни хора. Не разбирам наистина как от Столична община си представят ефективния контрол върху достъпа до планината? Значи ли, че зад всяко дърво ще дебнат заптиета? Дронове ще жужат между борчетата? Конски патрули? АТВ-та? Тази забрана не звучи сериозно на фона на далеч по-належащите проблеми, които предизвика настоящата криза. Вместо да се впряга ресурс за „блокиране“ на планини, считам, че този ресурс е далеч по-нужен за осигуряване на храна и помощ именно на най-застрашените от болестта членове на обществото ни – бабите и дядовците. Вместо да изпращаме полицията вдън гори тилилейски, не е ли по-добре тази полиция да проверява как са възрастните хора, да им доставя най-необходимото, да контролира реда и спазването на хигиенните изисквания в кварталите? Може и да греша – не знам. 

Пука ми за това, което се случва. Нося маска, когато излизам навън, мия си ръцете постоянно, работя и си седя вкъщи. Ще издържа колкото е необходимо, защото го дължа на хората, които са построили удобствата, които днес приемаме за даденост. Защото всички го дължим един на друг – солидарността е фундаментално условие за наличието на общество.
И последно, искам да напомня едно, то е по-скоро някакво отвлечено разсъждение, някаква хвърчаща мисъл, която ми минава през главата. Свързана е със свободата на духа, с усещането за опора, за вечност дори. 

Балканът, в нашето (българското) колективно съзнание, е символ на свобода, закрила и сила. Никога никоя власт не е успяла да спре поривa на българите към техните (нашите) планини – пространството, което стои „горе“, високо над злото. Това зло, което е временно и си отива, но Балканът надживява, и ние в неговите пазви.

Ще се справим, но, моля ви, не превръщайте естествената човешка нужда от досег с природата в престъпление! Само това.

Следете новините ни в GoogleNews