Кой разпореди това безобразие? За скандалните ограничения на езиковите паралелки

Публикуваме авторски текст от Ирина Манушева - преводач на свободна практика, граждански активист и родител.

През почивните дни в интернет изтекоха указания от Министерството на образованието и науката относно държавния план-прием в профилирани и професионални паралелки. Няма да сгреша, ако ги нарека скандални.

Според тях училищата следва да приоритизират (в този ред) профили „Математически“, „Природни науки“, „Хуманитарни науки“, „Софтуерни и хардуерни науки“, „Предприемачески“, „Обществени науки“, „Икономическо развитие“, „Изобразително изкуство“, „Музика“, „Физическо възпитание и спорт“ и на последно място „Чужди езици“ – един от по-желаните през последните години. Силно ограничена е и изобщо възможността за интензивно и разширено изучаване на чужд език. Според указанията интензивното обучение, при което в 8 клас са включени 18 часа седмично чужд език, вече ще се допуска само при изучаване на 3 други предмета на съответния език в 9 и 10 клас (на практика – езиковите гимназии и профили).

Още по-впечатляващо е ограничението за разширеното изучаване на чужд език – един от чудесните варианти, при които са налице достатъчно часове за задълбочено усвояване на езика (12 часа седмично в 8 клас) , но и не се прекъсва за цяла година обучението по другите предмети. От следващата учебна година това ще имат право да предлагат само училищата със среден успех на НВО по български език и математика в 10 клас за последните 3 години над средния за страната (плюс изискване на въпросните НВО да са се явили най-малко 80% от учениците и да са не по-малко от 24). Ако недоумявате от това изискване – не сте единствени.

Малко контекст: задължителният псевдоизбор

Законът за предучилищно и училищно образование задължава всички ученици след 7 клас да продължат обучението си в профилирана или професионална паралелка. Само че този „избор“ е принудителен, ограничен и ограничаващ.
Първо, той не позволява на учениците да го направят осъзнато и на етап, когато самите те желаят. Никой не ги попита искат ли да избират профил и професия на 13-годишна възраст, никой не ги попита след завършването дали са удовлетворени от последните 5 (или 12) години. Защото много от подрастващите нямат ясно изразени интереси на тази възраст. Освен това им е трудно да се ориентират навреме в учебното съдържание по профилиращите предмети и/или особеностите на професионалните паралелки, което също компрометира избора. Мнозина се успокояват, че при нужда ще имат възможност да сменят основния си профил, но в 10 клас са неприятно изненадани, че това далеч не е така лесно. Разчитат, че след 10 клас към основните профилиращи предмети ще могат да добавят още 2 по желание, което би им дало достатъчно широки възможности за развитие, но и тук реалността се оказва по-различна. На редица места се допуска само 1 допълнителен профил, а за да се състави група за даден предмет, първо трябва да има учител, който да го води, и второ – определен минимум желаещи ученици (ако ли пък са твърде много, се налага подбор). В същото време въпросните профилиращи предмети се изучават на университетско ниво, което е меко казано излишно, в много случаи – непосилно (и за ученици, и за учители), и често разбираемо демотивиращо.

Второ, дори да имат изразени интереси, „изборът“ е ограничен от възможностите, които се предлагат в училищата в техния град. Недостиг на места за някои профили има дори в София, да не говорим за другите областни градове или по-малките населени места. На пръв поглед таблиците с държавния план-прием изглеждат богати и разнообразни. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че паралелките с редица профили в цялата страна се броят на пръстите на едната ръка. В същото време беше заложена – и бързо постигната – цел от 60% професионални паралелки, повечето с програми, подчинени на развиването на тесни, специфични знания и умения. Във време, когато не знаем дали и в какъв вид ще съществуват въпросните професии, когато учениците завършат. Това е всичко друго, но не и възможност за учениците да развиват интересите си.

И трето, кандидатстването е обвързано с резултатите от националните външни оценявания. Отдавна всички, дори образователните власти, са наясно, че те са едно неимоверно скъпо начинание, което коства колосални финансови и организационни ресурси на държавата, училищата и семействата плюс огромен стрес за над 100 000 ученици, родители и учители всяка година, без да носи полза нито за тях, нито за образованието изобщо, тъкмо напротив. Те не носят никаква смислена информация за системата, защото нито знаем какво измерваме с тях, нито се правят сериозни анализи, нито вече можем да разграничим приноса на училището от този на частните школи и уроци. За сметка на това от години задълбочават образователните неравенства, разширяват ножицата между училищата, допускат единственият еднократен изпит, който познаваме, да предопределя до голяма степен бъдещето на децата ни. И на всичкото отгоре са абсолютно непригодни да отсяват ученици с особено развити интереси и заложби в конкретна сфера.

Чуждите езици

В система, която се дъни по всички направления – и това личи както от собствените ни външни оценявания и ДЗИ, така и от международните изследвания – един от малкото светли лъчи е акцентът върху чуждоезиковото обучение. Разбира се, веднага правя уговорката, че като кажи-речи всичко останало, и то не се прави, както трябва. Отделят се изключително много часове без ясен поглед върху развитието на умения от 1 до 12 клас. Очевидно нещата куцат още в начален и прогимназиален етап, когато децата или посещават езикови школи, или почти не напредват. След това в 8 клас всички започват отново от нулата, губейки безкрайно много, безкрайно ценно време от живота си. Както неведнъж сме сигнализирали, отдавна е време да се помисли за оптимизиране на процеса, за приемственост и последователност в програмите и най-вече за повече свобода и гъвкавост, така че децата да се движат ефективно според собственото си ниво, а учителите да могат да работят качествено с конкретните ученици пред себе си, не с някакви имагинерни същества в съзнанието на чиновниците.

Вместо това МОН изведнъж реши да просто да отреже възможността на десетки хиляди деца през 2026/2027 да изучават качествено чужд език.

Много трудно е да се изброят негативните последици от подобно решение. Но то със сигурност ще засегне всички ученици, които имат изричен интерес към даден език – и които са много повече от местата в езиковите гимназии. Ще отнеме (почти) единственото спасение за хилядите деца, които не желаят да вземат решение за професионалния си път на 13-годишна възраст, а искат да продължат образованието си така, че да им отвори възможно най-много врати в бъдеще.
Ще лиши хиляди деца в паралелки, фокусирани върху друго профилирано или професионално обучение, от възможност да усвоят чужд език на добро ниво. Ще затрудни силно училищата, които разполагат и с преподаватели по език, и с преподаватели по други предмети, но не и с такива, които да преподават други предмети на чужд език. Ще влоши още повече нивото по природни науки: и сега учебният материал е такъв, че много ученици се затрудняват с вникването (да си признаем – и много учители с разбираемото му представяне); можем да се досетим какво следва, когато фокусът се измести върху зазубрянето на термини на друг език. (Да, разбира се, че в някои училища се случва успешно, но те неслучайно се наричат езикови гимназии. Кому е нужно да го налагаме в училища с друга насоченост?)

Не спира да ме гложди един много прост въпрос, който като гледам, занимава все повече хора. Училището – като институция – в България доказано не работи за намаляване на образователните неравенства, а успехът на децата зависи преди всичко от усилията на родителите. Та ако те ще учат чужди езици в школи и български език в школи, и математика в школи, и изкуства в школи, и ще спортуват в школи, и природни науки, ако не сте им убили интереса, ще учат в школи, ЗАЩО УЧИЛИЩЕТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО? Да ви изпреваря - и социализацията върви по-устойчиво и мирно извън него.

За целите и произвола

Най-страшното е, че за пореден път ставаме свидетели на произволни решения, спуснати отгоре, които буквално си играят с настоящето и бъдещето на децата ни.
За пореден път това се прави:

• Без необходимия анализ на проблема
• Без допитване до пряко засегнатите: учениците и техните законни представители
• Без проучване на възможностите и заложените към момента посоки на развитие на училищата и преподавателите
• Без предварителна оценка на въздействието
• Без визия за целите на образованието и пътищата за постигането им

Никой не знае въз основа на какви данни и прогнози е изчислено колко паралелки за чужди езици ни трябват, колко за химия и колко за хладилна техника. И не става въпрос само за броя на паралелките, естествено. Изобщо липсват достатъчно задълбочени и цялостни анализи на проблемите в образователната система. Не се използват и малкото налични такива – нито на организации, работещи по тези въпроси в България, нито на ОИСР, нито дори този на Сметната палата от 2024 г.
Образованието ни се намира в дълбока, дългогодишна, системна криза и отчаяно се нуждае от системни решения. Успешните реформи по света не са тайна. И всички виждаме ясния, строен процес, който следват те: точна противоположност на хаотичните промени, валящи у нас.

Вместо сериозен обществен и експертен дебат за истински съвременно и качествено образование, ние вече година спорим за вероучение, наказания, забрани и формати на НВО. Вместо да търсим начини всяко дете да развива оптимално интересите и заложбите си, чиновници се правят на всемогъщи, определяйки колко деца кога, какво и къде имат право да учат. Вместо да работим за изграждането на качествено нова визия за адекватно на времето ни образование – плеяда от дискусии и работни групи, организирани от МОН, в които припламва надежда за разбиране на проблемите и възможните решения, за да бъде скоропостижно угасена от следващите практически действия на министерството.

На последната такава в края на ноември представители на министерството, на синдикатите, на неправителствени организации, учители, директори, граждани – всички се съгласиха, че НВО в този си вид не служат никому и най-малко на децата; че профилирането има нужда от сериозно преосмисляне, а езиковото обучение – от оптимизация. За да катастрофираме 10 дни по-късно в предложение за орязване на езиковите паралелки.

През лятото неведнъж чухме министъра да заявява (в защита на изключително спорния проект за изменение на образователния закон), че който останел без аргументи и смислени предложения, започвал да твърди, че не трябва да се правят промени на парче.

Тъкмо обратното, г-н министър. Именно защото имаме много аргументи и смислени предложения, за пореден път настоявам(е):

• Да не променяме учебните програми и планове, без да сме изяснили какво искаме да постигнем с тях.
• Да спрем да задълбочаваме проблемите, свързани със задължителния „избор“ на профилирана/професионална паралелка.
• И да помислим как образованието ни да отваря повече врати пред децата, вместо да ги затваря.

Гледайте двете участия на Ирина Манушева в подкаста на OFFNews. Разговор с водещ Деян Милков:

И с водещ Ружа Райчева: