Как загубих баща си в пловдивската болница 'Св. Георги'

В Ковид отделението ме поканиха да остана като придружител, нямало кой да му дава лекарства

OFFNews Последна промяна на 07 декември 2020 в 11:40 17331 0

Снимка Pixabay

В рубриката "От Вас" публикуваме личния разказ на Ася Георгиева - загубила баща си след диагноза "коронавирус" - за премеждията на семейството в болничната система. Заглавието е на OFFNews.

Бих искала да споделя трагичната история на моя баща, пенсиониран лекар, която завърши фатално за него след лечение в Неврологично отделение на МБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, в Спешния вътрешен кабинет и Инфекциозното отделение на болницата.

Всичко започна на 21.10, когато баща ми получи исхемичен инсулт в дома си и бе транспортиран с линейка на Бърза помощ до МБАЛ "Свети Георги" и приет за лечение в Неврологично отделение в основния корпус на сградата на бул. "Пещерско шосе" 66.

Тъй като свиждания и личен контакт с болните по време на пандемията не са позволени, единствената информация, която получих за него, е по телефона и на място в болницата. В събота, 24.10, след личен разговор с лекар, получих позитивна обратна връзка за общото му състояние, което според медиците беше сравнително леко за човек, получил инсулт, за това, че е контактен, напълно адекватен и готов за изписване. Не се споменаваше за никакви усложнения или за това, че има други насложили се здравословни проблеми извън инсулта, за това, че му е бил включен антибиотик и е имал температура. От близка на баща ми, която познава по случайност лекар от същото това отделение и е получила информация именно от него, разбрах в събота (24.10.) вечерта, няколко часа след личното ми посещение в болницата, че той е покачвал температура над 37 градуса и му е включен антибиотик.

Същата съботна вечер, 24.10., успях да се свържа на вътрешния телефона на отделението с лекар, търсейки информация на какво може да се дължи температурата и правят ли се бързи Ковид тестове при приема на пациенти, възможно ли е да мислим за Ковид в случая. Отговориха ми, че в болницата няма практика да се тестват за Ковид постъпващите пациенти. Попитах: „Все пак, при положение че има температура, не можем ли да задействаме тестване за Ковид, което ние ще заплатим – PCR или бърз кръвен тест, каквото е възможно?“ Отговорът бе, че баща ми е без симптоматика за Ковид и вероятно става дума за банална урологична инфекция вследствие на поставен катетър.

Тук искам да поясня, че баща ми не е имал данни за вирусна инфекция при приема си в МБАЛ "Св. Георги", а и от началото на извънредното положение (13 март 2020) беше преустановил излизанията и контактите с външни хора. Продукти му доставяше негов близък до вратата, винаги и двамата с маски, а продуктите той щателно дезинфекцираше, имаше високо ниво на информираност и подхождаше с изключително внимание и съвестност към превенцията от Ковид. Все пак, като завеждащ отдел „Здравна просвета“ към ХЕИ в течение на целия си трудов стаж, баща ми винаги е знаел как и защо да избягва риска от зарази.

В резюме – до постъпването си в болницата той не е имал Ковид.

В неделя, 25.10, отново се обадих в отделението с въпрос дали баща ми е добре и със същата молба – да опитаме да направим Ковид тест преди изписването заради температурата. Отново ми отговориха, че не е необходимо и че температура той няма, била е засечена спорадично/еднократно и няма повод за притеснение. Също така – на следващия ден, понеделник (26.10), да дойдем за изписването му.

На 26.10 (понеделник) аз и съпругът ми бяхме в Неврологично отделение преди обед, където се наложи да чакаме над 40 мин. някой да ни обърне внимание. В един момент успях да разговарям с лекуващия лекар на баща ми, който ме увери, че всичко е наред и ми връчи епикриза, в която състоянието на баща ми е описано по следния начин:

Настъпили усложнения: НЯМА

Изход от заболяването: Пациентът се изписва в съзнание, стабилна хемодинамика, афебрилен...

В същото време видях, че в проведената терапия присъства венозен антибиотик Цефтриаксон, който лекуващият лекар не можа дори да каже на какво основание, по чие нареждане и за колко дни е бил включен и спомена като евентуална причина за антибиотика вероятна уроинфекция, свързана с катетъра.

След поне 60-минутно изчакване да доведат баща ми облечен и във вид за изписване, се появиха две санитарки, превеждащи го в инвалидна количка. Забелязах нещо във вида им, което ме разтревожи, а именно, че бяха екипирани с протективно облекло като за Ковид отделение, за разлика от останалите им колеги – шлем, маска, ръкавици и манти. При предходното ми посещение в събота не забелязах нито един човек от персонала, който да е облечен в такава екипировка. Пипнах челото на баща ми и ми се стори доста топъл, но реших, че си внушавам и се качих с двете санитарки и баща ми в инвалидната количка в асансьора, за да се придвижим към изхода на сградата. В този момент баща ми започна да кашля. Попитах го: „Как си, чувам, че кашляш, имаше ли кашлица и в предишните дни?“ Тогава той потвърди, че е имал кашлица и температура и че други хора в стаята му също са кашляли.

Вървейки към изхода, успях да се свържа с мъжа ми, индикирайки за проблема. Той закупи нов термометър от болничната аптека и в присъствието на двете служителки от отделението измерихме температурата на баща ми, която беше 38,3 градуса. Продължаваше да прокашля.

Настоях да се върнем обратно в отделението, като междувременно съпругът ми се качи в Администрацията на болницата, където разговаря лично с асистента на директора, зам.-директора на болницата и завеждащата Неврологична клиника. Всички те бяха информирани за състоянието на баща ми и за несъответствието на показателите му с описаните в епикризата, като на повторната молба за изследване за Ковид, отново такова беше отказано.

Междувременно аз разговарях в отделението с лекуващия лекар, че настоявам за Ковид тест и че няма как да го преведем вкъщи с кашлица и висока температура. Докторът заяви няма механизъм, по който да може да се назначи Ковид тест, както и „Не знам защо очаквате от нас да излекуваме пациентите от всичките им заболявания.“

Наложи се баща ми да бъде заведен в Спешен вътрешен кабинет на МБАЛ "Свети Георги", където температурата му беше потвърдена, направиха му кръвна картина, изследване на урина, рентгенова снимка и ехограф на бял дроб, които показаха неголям плеврален излив вдясно, но въпреки това антибиотик и Ковид тест не бяха назначени. Все пак ни препоръчаха сами да го заведем при инфекционист в Инфекциозна клиника, което нямаше как да осъществим със собствен транспорт, тъй като баща ми не можеше да се движи, беше дехидратиран и в сериозно общо състояние, а ние не разполагахме с носилка или инвалидна количка, с които да го придвижим. Линейка за превеждане до Инфекциозна клиника, която е част от структурата на МБАЛ "Св. Георги", но е отделена от основната част на сградата, както и съдействие по организация на преглед, категорично ни беше отказано.

Тук искам да вметна, че в Спешен вътрешен кабинет част от персонала - лекар и санитар - бяха без предпазни средства, като санитарят с неохота се съгласи да си сложи маската (и то само над устата, без да покрива носа), след три напомняния от страна на съпруга ми. По коридорите на болницата засякохме множество посетители без маски или с неправилно сложени такива. В ден събота влизането в болничните общи части е напълно безконтролно, липсва персонал, както на Регистратура, така и Охрана, която да съблюдава спазването на мерките. Медицинският персонал на болницата в по-голямата си част явно не разполага с медицински маски с по-висока защита или дори хирургически трислойни маски, а масово използват памучни маски за многократна употреба.

След като прибрахме баща ми вкъщи, организирах посещение от частна лаборатория за вземане на PCR тест, с който диагнозата беше потвърдена на 30.10 късно вечерта, но междувременни загубихме още 4 дни, в които той не провеждаше целенасочено лечение, тъй като технически нямаше как да се вземе и изследва резултатът в по-кратък срок. Лечението му продължи „по телефона“. Личният лекар ни каза, че единственият начин да бъде прегледан е да дойде Бърза помощ. Тъй като състоянието му не се подобряваше, в неделя 01.11 се обадих на 112, откъдето заявиха, че ще дойдат на място само ако има задух, а към онзи момент той нямаше все още задух, съответно линейка не дойде.

Тук отново искам да подчертая, че това е пациент след прекаран инсулт, във високо рискова група не само заради прекарания инсулт, но и заради възрастта си (88 год.), на лечение към дата 01.11. с 2 антибиотика, Авирон рапид и хранителни добавки, който въпреки терапията не показва признаци на подобрение и очевидно се нуждае от хоспитализация.

В четвъртък, 5.11, забелязах, че баща ми е доста отпуснат и проявяваше признаци на летаргия и задух. Със съдействието на личния лекар извикахме линейка, но според доктора, който го прегледа, нямал нужда от хоспитализация, въпреки изостреното дишане, което чу на слушалка и накъсания говор, който според мен беше вследствие на задуха, а според лекаря от Бърза помощ – признак на дехидратация!

На 6.11. баща ми беше вече в тежко състояние, от 10.00 ч сутринта нататък почти не можех да го събудя или изправя седнал, както и да му дам храна или течности. Започнах да звъня на 112 за линейка, изпращането на която отне над 4 часа и 4 обаждания от моя страна.

След като Бърза помощ най-накрая дойде, констатираха с портативен уред за измерване на кислорода сатурация = 98, а впоследствие в самата линейка кислородната сатурация беше малко над 50 и се наложи да му се подава кислород през цялото време до приема в болница. Обръщам внимание на този факт, тъй като предходната вечер, на 5.11., кислородът му със същия модел уред показваше отново 98 и именно на тази база лекарят от Бърза помощ прецени, че състоянието му не е тежко, а всъщност измерването е било напълно заблуждаващо!

На 6.11. вечерта баща ми беше приет в Инфекциозна клиника към МБАЛ „Св. Георги“ в тежко състояние и почина на следващата сутрин – 7.11. сутринта. За краткото време, което преживя в Инфекциозна клиника, нямам почти никакви наблюдения, както и обратна връзка относно приложеното му лечение и причините за смъртта му. Лекуващият му лекар съобщи, че сърцето му е спряло и са провели реанимация, завършила без успех. Нещо, което ми направи изключително негативно впечатление, докато попълвахме документите по време на приема на 6.11 вечерта, е изказването на медицинска сестра от отделението, която реагира на молбата ми задължителните лекарства да се дават от тях (медицинските сестри), а не да оставят баща ми да си ги взима сам (тъй като не е в състояние), с репликата: „Няма кой да му ги дава. Защо не останете тук като придружител?“ Не знаех, че в Инфекциозно Ковид отделение се допускат и приканват близки на пациентите да се грижат за болните си роднини и да следят приема на лекарствата им. Това е, меко казано, възмутително!

В резултат на всичко това имаме заразени от Ковид членове на семейството, някои от които с по-тежко протичане, и един загубен човешки живот на лекар, който посвети целия си трудов стаж да се грижи именно за здравната профилактика и превенция на населението като директор на отдел „Здравна просвета“ (ХЕИ/сегашно РЗИ), но за съжаление не можа да опази себе си, постъпвайки по спешност в болница.

Редакцията изпрати въпроси във връзка със случая до болница "Свети Георги". Отговорът бе, че е започнала проверка, а резултатите ще бъдат обявени след приключването ѝ. Готови сме да представим и позицията на болницата.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови