Докато има държавен ресурс...

- Не тръгва в България и не тръгва... Навсякъде по света Deloitte избиха рибата с тая услуга, а у нас – нищо. Странно е...

М. К., амбициозен финансов консултант, обичаше редовно да споделя служебни перипетии със своя бивш преподавател, професор Р. М. Да, теорията и практиката често разминаваха пътеките си, но професорът беше видял много и от двете; и по света, и у нас. М. К. се възхищаваше на знанията и уменията му, но най-вече го удивляваше способността му да дава простички обяснения на наглед сложни казуси. Правеше го да изглежда така, че да си кажеш: „Да бе! Как не се сетих веднага..."

В момента младежът разказваше как новата услуга на световния гигант в сферата на финансовото обслужване, чийто служител беше, не се радва на очакваните резултати в България. Свързана предимно с управление на активи, услугата изглеждаше логично и беше икономически издържана, макар механизмите и на работа да звучаха малко сложни за непрофесионалист.

- Вие с кои бизнесмени се срещнахте? – поинтересува се професорът.

М. К. изреди няколко имена. Популярни имена още от едно време. Представители на едрия роден бизнес. Р. М. се усмихна, свали очилата да ги бърше и пое въздух. Събеседникът му беше добър професионалист, много талантлив в своята област, но за някои основни моменти беше прекалено млад, съвсем нормално.

- Цялата работа – започна бавно професорът – идва от разликата в това какво се слага преди думата центризъм, като говорим за различните, основополагащи бизнес философии... Ох... не, зарежи тая работа. Ще караме с примери, ти ще ме разбереш. Между един средностатистически западен бизнесмен и един наш такъв все още има сериозна разлика, когато става въпрос за базов принцип за правене на пари. И цялата работа е, че учебници, изследвания, теории и визии и съответно вашата услуга, която обсъждаме, са насочени към западната, да го наречем, идеология. Презентирайки услугата тук, ти се опитваш да смесиш два свята. Не противоречащи си, но достатъчно различни, принципно различни.

С други думи – когато навремето (някъде около твоето раждане сигурно) Щефан от Австрия е мислил от какъв нов продукт има нужда, да кажем, автомобилостроенето, какво този продукт би донесъл като ползи, как би могъл да го произвежда, да го промотира, да го продава и т.н. и т.н., българинът Стефан е мислил как би могъл да приватизира еди коя си фабрика за консерви за жълти стотинки. Защото братовчед му вече успя да се набута и да приватизира едно предприятие и прогнозите са повече от обещаващи.

Усилията на Стефан са изцяло насочени към това на кого трябва да се бутне нещо, през кого да стане, на кого да се обещае нещо за в бъдеще, кой държавник може да съдейства, кой да бъде притиснат малко и т.н. и т.н. Реализацията на продукцията след това не е проблем, фабриката от десетилетия има установени клиенти в чужбина.

Не ме разбирай погрешно, Стефан не е по-тъп от Щефан! За неговата дейност също се изисква нюх, акъл, въображение, предприемчивост, кураж... Просто говорим за различни „школи", различни източници на печалба. И това нещо е продължавало, разклонявало и израждало през годините. Продължава и днес. Докато например американският строител Дениъл мисли кой парцел ще бъде интересен след 5 години заради новите разширения на транспорта до там; мисли как да го купи, как да го застрои, с кои архитекти да се договори, към каква целева група да го насочи, на какви цени ще го продава, за колко време ще възвърне инвестицията, как ще убеди инвеститорите и т.н. и т.н., българският строител Динко мисли как да спечели поредната обществена поръчка. Онази за цялостен ремонт на 8 детски градини. Онази поръчка, за която е ясно, че печалбата ще е около 110%. 15% под масата на хората, от които зависи – остават чисти 95. Колко бизнеса биха ти донесли подобен ROI? Мисли сам ли да участва или в консорциум е по-добре, за да не се набива на очи на оня, който от скоро е фактор в КЗК, защото двамата не се харесват. Мисли на кого от общината е най-хубаво да се довери, кой не би го предал. Мисли как да откаже онзи строител от съседния град да участва, защото всички знаят за позициите на жена му в министерството. Да го отказва или да му предложи партньорство? Пък веднъж ако спечелят има как да го шунтира. Мисли дали да се възползват от оня пропуск в ЗОП, за който му разправяха юристите; изглежда много удобно. Законово ще мине, но оценителите може да се ядосат и да ги порежат за друго или да поискат още пари. И прочие и прочие. Повтарям – не мисля, че работата на българина е по-лесна или изисква по-малко умения. Просто говорим за различни умения.

Докато Юрген от Германия изследва нуждите на логистиката и решава да инвестира милиони в нова платформа за групажни карго превози, кумът на Динко успява да инвестира в още една блага концесия. Сумата е голяма, но на фона на очакваните печалби от ресурса там изглежда смешно. Жив да е вуйчо му, който още едно време се набута в концесиите, и в частност тези с подземните богатства, и му утъпка пътеката. Е, сега не е чудно, че синът на Динко, който разполага с готови средства, не е толкова заинтересован от нуждите на потребителите или бизнеса, или пък от вашата услуга, а е много по-настойчив да знае за държавни и общински парцели на безценица, фондове, субсидии, ДДС, целенасочено фалиране на предприятия и т.н. Примери колкото искаш. Да, тези конкретни, които дадох са разхвърляни и съвсем не означават, че в България няма конвенционален бизнес. Примерите са профанни, но ти схвана идеята. Докато има държавен ресурс, на който сравнително лесно може да се сложи ръка, създаването на стойност остава на заден план. От там и разликите в мисленето. А отделен е въпросът за днешното влияние на капитала, който са натрупали нашите герои през годините.

- Схванах... - умислено отвърна младежът – но не ми хареса.

- Сигурно, но пък имаш възможност да дерзаеш в една уникална среда. Да черпиш знания и от двете „школи" и да мислиш как да ги комбинираш – с усмивка отвърна Р. М.

СЛЕДВА...

Всяка прилика с действителни лица или събития е случайна и непреднамерена

Следете новините ни в GoogleNews