МОН сменя оценяването на учебниците след скандала с благовидно представения комунистически режим

Академичната свобода не е абсолютна за учебниците. Ако оправдават националсоциализма или религиозния екстремизъм, пак ли са свободни академичните лица, пита министър Вълчев

Последна промяна на 02 юли 2019 в 11:08 9306 0

Снимка Министерство на образованието и науката

Скандалът с благосклонното представяне на периода на комунизма в България в някои проектоучебници по история за 10. клас ще доведе до промени в процедурата за оценяване, стана ясно от интервю на министъра на образованието Красимир Вълчев пред БНР. Той отговори с "Абсолютно, абсолютно" на въпрос дали случилото се е знак, че са необходими промени.

Необходимостта се подсилва и от факта, че когато тези учебници са били оценявани от експертите, в оценъчните им карти са били отбелязани преди всичко технически грешки, но не и проблем с оценяването на периода. "Това е атестация за проблем с процедурата, че не сме задали повече от формалното съответствие. Освен него, ние би трябвало да искаме този учебник да възпитава в определени отношения. Това е задача на предмета "История и цивилизация", посочи министърът.

Петте учебника, базирани на една и съща учебна програма по история, са много различни в отношението, което внушават за периода 1944-1989 г. в България и именно това трябва да се промени.

"Когато ги прочетох, видях, че тези учебници са много различни един от друг. Формално трябва да отговарят на една и съща програма, но носят съвсем различни послания, имат различен дух. Това няма как да не направи впечатление. ... С различни техники е направен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който сме характеризирали като тоталитарен", допълни той.

Заради всичко това на издателите вече е дадено ясно указание и оттук нататък те ще получават детайлни задания от МОН.

"Една от задачите на историята е да формира отношение на децата към света, в който живеем, към цивилизационния избор, който сме направили. За нас този ред и тези ценности са ценности на българската държава, на българската нация, на правната ни система, на ЕС - всички те имат свои базови институции - формални, неформални, които ние, голямото мнозинство от българите, споделяме и вярваме, че ако функционират, ще ни съхранят като общност и ще направят живота ни по-добър", каза министър Вълчев.

Новите учебници по история за 10. клас все още не са одобрени и ако изричното указание на министъра не бъде спазено, той няма да ги утвърди и по тях няма да се учи наесен.

Министърът коментира и петицията за "защита на академичната общност и българското образование срещу опитите за налагане на политическа цензура":

"Осъждането на тоталитарния режим, на тоталитарните режими не е политическа цензура. То е част от цивилизационния избор, който сме направили и към който трябва да възпитаме отношение. Базовите институции на тоталитарните режими противоречат на този избор.

Академичната свобода не е абсолютна, особено когато става въпрос за писането на учебници, които трябва да съответстват на учебна програма, в която намират проекция целите на образованието. Ако решат да оправдаят националсоциализма или религиозния екстремизъм, пак ли са свободни академичните лица? Имат ли академична свобода учените да утвърждават анти хуманни и анти демократични идеологии? Има ли академичната свобода право да създаде условия да бъдат отнети други човешки свободи?

Това са, разбира се, риторични въпроси.

...

Консенсусът за периода 1944-1989 г. минава през това да признаем, че базовите институции на режима са били тоталитарни, репресивни, насилствено наложени, идеологически, нарушаващи човешките права. Ние трябва да изразим отношение, защото сме направили цивилизационен избор. Може да кажем, че Народният съд е просто съд, но можем да кажем, че е организирано масово изтребление на националния елит. За Възродителния процес можем да кажем, че е миграция, но можем да кажем, че е грубо нарушаване на човешките права. Има нюанси, има акценти, които трябва да бъдат поставени. Въпросът е коя е отправната точка, по която ги оценяваме, когато даваме оценката си на децата. Отправната точка е това в какво искаме да ги възпитаме. Ние искаме да ги възпитаме в много неща, но преди всичко в две - едното е национално самосъзнание и принадлежност и другото е отношение към цивилизационния избор, който сме направили с неговите базови характеристики. Базовите характеристики са човешките права и свободи, правовата държава, институциите на демокрацията. Когато се прави опит да се подмени това, не можем да останем равнодушни. Академичните лица казват, че имат академичната свобода, но, от друга страна, ние, като държавни институции имаме държавническата отговорност да реагираме".

Министърът беше категоричен, че водещото в учебниците не е конкретният период, а базовите институции на тоталитарния режим:

"Трябва да възпитаме днешните деца в отношение към диктатурата. Диктатурите от 20-и век може и да не се повторят в същата им форма, но не е невероятно заради изкуствения интелект и информационните технологии през 21-и век да се появят дигитални диктатури. Не можем да възпитаваме днешните деца в равнодушие към диктатурите.

Не е толкова целта да кажем, че периодът 44-1989 е лош. Да, периодът си има своите добри и лоши неща. Имало е икономическо и социално развитие, но то няма място във втората половина на 20-и век, което да е нямало такова. В националсоциализма в Германия е имало постижения в културата, в спорта, строеж на магистрали, но това не е основание да го оправдаем като режим".