Quantcast

Св. свещеномъченик Елевтерий и неговата майка Антия (II). Св. мъченик Марин († ок. 283 ). Св. преподобни Павел Латрийски († 956). Св. преподобни Стефан Изповедник Чудотворец (ср. на VIII век)

Последна промяна на 16 декември 2011 в 13:50 684 0

Житие на св. свещеномъченик Елевтерий   Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога. На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер. На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си. Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник. Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт. Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа. Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана".   © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).   Памет на свети мъченик Марин   Свети Марин живеел при царуването на Карин и тъй като бил от благороден произход, въпреки младата си възраст имал званието синклитик, или сенатор. Като християнин той бил хванат и принуждаван да принесе жертва на идолите. Но светият не се покорил и не изпълнил заповедта. Затова го повесили и го рязали с мечове, а после го хвърлили върху огън. След това го сложили на нагорещена решетка, после го хвърлили в кипящ котел, но по Божията благодат той останал невредим. Тогава пуснали срещу него диви лъвове и мечки, но зверовете не го докоснали. Озлоблението на езичниците против твърдия изповедник на Христовата вяра растяло и те решили насила да го заведат в идолското капище и да го накарат да принесе жертва. А той казал: - Искам да принеса жертва на боговете. Царят и приближените му много се зарадвали. Свети Марин влязъл заедно с тях в капището, обърнал се с молитва към Господ Иисус Христос и идолите паднали и се разбили. Поразен и огорчен от неочаквания обрат, царят заповядал веднага да отсекат главата на мъченика. Така светецът предал духа си на Господа, а мощите му били благочестиво погребани от богобоязнени християни.   © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.  

Житие на свети Стефан Изповедник, архиепископ Сурожки

Преподобният наш отец се родил във великата Кападокия от родители християни, които го възпитали в добродетел. От ранни години той се отличавал с благонравие и странял от обичайните детски забави. Когато бил на седем години, родителите му го дали да се учи. Той се оказал способен в учението и скоро добре усвоил Божественото Писание. Когато навършил петнадесет години, напуснал отечеството си и отишъл в Цариград, за да завърши образованието си. Това станало при цар Теодосий Адрамитен и свети патриарх Герман. Свети Стефан продължавал да се учи усърдно и като овладял философските науки, надминал мнозина, дори учителите си, така че всички се удивлявали на неговата премъдрост. Цариградският патриарх свети Герман научил за Стефан, повикал го и го благословил, а после запитал откъде е родом. Стефан му разказал всичко за живота си. Патриархът го обикнал заради благонравието, премъдростта и смирението му и го оставил да живее при себе си. Блаженият останал няколко години при патриарха, служел на светата църква и живеел във въздържание и с чиста съвест. После тайно от всички напуснал столицата и отишъл в един манастир, приел монашеско пострижение и се подвизавал в добродетели. След време той пожелал безмълвно житие, оставил манастира и намерил уединено и никому неизвестно място. Там живял доста дълго, работейки на Бога в пост и молитви. През това време се преставил епископът на Сурож и жителите на града отишли в Цариград при светейшия патриарх Герман, за да молят за епископ. Когато започнали да размишляват кого да поставят на тази длъжност, се породило разногласие. Гражданите на Сурож молели царя и патриарха да им даде епископ, който да може добре да управлява църквата, “защото - казвали те - в града ни се умножиха ересите”. Една нощ, когато свети Герман стоял на молитва, му се явил ангел Господен и казал: - Утре прати в пустинното място, където живее Божият избраник Стефан. Постави него за епископ на Сурож, защото може добре да се грижи за Христовото стадо и да доведе еретиците в истинската вяра. Бог ме изпраща и при него с повелението утре да не ти се противи в нищо. - Господарю - казал патриархът, - как ще науча мястото, където живее Божият избраник? Тогава ангелът взел един от слугите на патриарха, показал му къде се намира светият, а когато се завърнал, слугата разказал за това на патриарха. При свети Стефан, който по това време в скришното си място се молел на Бога, се явил същият Господен ангел в бели одежди. Стефан се уплашил и в трепет паднал на земята. Ангелът го взел за ръката, успокоил го и казал: - Аз съм Господен ангел и съм пратен от Спасителя Христа да ти известя за радостта и заповедта да идеш в град Сурож, зада научиш хората на Христовата вяра. Утре патриархът ще те призове, ще те посвети и ще те изпрати там като архиепископ, а ти не му противоречи, за да не разгневиш Бога. После му преподал мир и се издигнал на небето. На следващия ден патриархът пратил със слугата си и двама презвитери и те довели свети Стефан с големи почести. Когато пристигнал в град Сурож и заел архиепископския престол, свети Стефан започнал да поучава хората в Божественото писание и за пет години кръстил целия град и околностите му. По това време в Цариград се възцарил Лъв Исавър и повдигнал иконоборството, подучен от двама иудеи. Отначало той заповядал светите икони да бъдат поставяни нависоко и казвал: - Който е чист, нека ги целува. После заповядал да вдигат иконите във въздуха, пояснявайки, че не подобава да се приковават към стената. И много друго предприемал окаяният против почитането на светите икони. Свети патриарх Герман много пъти го увещавал да остави злото си начинание и беседвал с него за това въз основа на свещените книги. Иконоборецът изпаднал в ярост от увещанията му и открито показал гнева, който дотогава криел в сърцето си. Той започнал усилено да гони светите икони, да ги хули и безчести. После разпратил по целия град и околностите му укази всички да постъпват по същия начин и заявил: - Ако някой се противи, ще бъде наказан с мъчения и смърт. В престолния град започнали да предават православните християни на различни мъчения. Злочестивият цар изпратил на заточение патриарх Герман и поставил вместо него Атанасий, родом сириец, който бил негов единомишленик в ереста. После царят и новият патриарх изпратили свои посланици в Сурож при свети архиепископ Стефан със злочестивата заповед хората да не покланят на иконите и кръста. Свети Стефан отвърнал на пратениците: - Няма да допусна моето паство да отстъпи от Христовия закон, не ще послушам повелението нито на царя, нито на окаяния патриарх. През нощта той отишъл на кораба на пратениците и заедно с тях се отправил в Цариград. Там свети Стефан облякъл одеждите на своя светителски сан и се явил пред царя. Той го попитал: - Кой си ти? Светият отвърнал: - Аз съм Сурожкият архиепископ Стефан. - Виждаш ли това събрание, което седи до мен с големи почести? - казал царят. - Те изгориха и посякоха иконите. И ти ме послушай и ще пребиваваш също в големи почести заедно с нас. Свети Стефан казал: - Дори да ме изгориш, да ме разсечеш на части или да ме измъчваш с някакви други мъки, заради иконите и Господния Кръст съм готов да претърпя всичко. После добавил: - В книгите намерихме пророчество, че в Цариград ще се появи злочестив цар иконоборец, който ще гори светите икони. Но да не дава Бог това да стане при твоето царуване! - А какво е името на този цар? - попитал Лъв. - Името му е Коноп - отвърнал светителят. Тогава царят казал: - Справедливо, Стефане, намери името ми, защото родителите ми ме наричаха Коноп. Тогава светителят казал: - О, царю! Дано не става това при твоето царуване! Ако извършиш това, ще бъдеш предтеча на антихриста! Като чул думите му, окаяният цар с желязна ръкавица разбил лицето, устата и зъбите му и викнал: - Как се осмели да ме наречеш предтеча на антихриста? И заповядал да хванат светия за косата и брадата, да го бият и влачат по земята. Накрая наредил да го хвърлят в тъмница. А светецът възнасял благодарение на Бога и бил хвърлен в тъмница заедно с други светители. После царят го призовал отново: - Как Сурожкият епископ се осмели да ме нарича така! - гневял се той. - Доведете го тук с побои. Светецът и още седем епископи застанали пред царя. Той взел в ръце икона на Господа, на Пресвета Богородица и на свети Иоан Предтеча и казал на светия: - Защо ме нарече предтеча на антихриста? - Защото вършиш делата му - казал свети Стефан. - Вече ти казах това и го повтарям отново. Тогава царят заплюл иконата, взел да я тъпче и казал: - Направи същото и ти. Светият се просълзил и казал: - Царю, ти си враг Божий, недостоен за царството! Какне ослепяха безумните ти очи и не изсъхнаха беззаконните ти ръце? Дано Бог по-скоро ти отнеме царството и прекрати живота ти! Като чул това, царят в гняв заповядал да бият свети Стефан. После наредил да го вържат за опашката на един кон и да го влачат към тъмницата, а светият благодарял на Бога. Всички затворници се молили на Бога и по светите им молитви скоро нечестивият цар умрял и се възцарил синът му Константин Копроним. Съпругата му, която била чувала за добродетелите и чудесата на свети Стефан, го молела да освободи светеца и да му позволи да заеме престола си. По това време царят се сдобил със син и свети Стефан го кръстил. Той наградил светеца с дарове и с големи почести го отпратил при паството му. Добрият пастир отново получил престола си и дълго ръководел повереното му Христово стадо. После, предузнал отхождането си при Бога, поставил на мястото си своя клирик Филарет и се преставил за вечен живот на 15-ия ден от месец декември. В Сурож живеел един човек на име Ефрем, сляп от майчина утроба, на когото свети Стефан помагал с храна, питие и дрехи. Като научил за смъртта на своя благодетел, той заплакал и казал: - Кой ще се грижи сега за мене? Отведете ме да целуна светите му нозе. И когато го довели при тялото на свети Стефан, той с плач и ридание паднал в нозете му и веднага прогледнал. С това чудо Бог известил, че Неговият угодник е причислен към лика на чудотворците и изповедниците. Светото му тяло с много сълзи и големи почести клириците и гражданите на Сурож предалина погребение, за слава на во веки прославяния и превъзнасян от всички Бог. Амин.   © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж още за: