Житие на св. свещеномъченик Елевтерий   Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога. На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер. На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си. Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник. Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт. Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа. Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана".   © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).   Памет на свети мъченик Марин   Свети Марин живеел при царуването на Карин и тъй като бил от благороден произход, въпреки младата си възраст имал званието синклитик, или сенатор. Като християнин той бил хванат и принуждаван да принесе жертва на идолите. Но светият не се покорил и не изпълнил заповедта. Затова го повесили и го рязали с мечове, а после го хвърлили върху огън. След това го сложили на нагорещена решетка, после го хвърлили в кипящ котел, но по Божията благодат той останал невредим. Тогава пуснали срещу него диви лъвове и мечки, но зверовете не го докоснали. Озлоблението на езичниците против твърдия изповедник на Христовата вяра растяло и те решили насила да го заведат в идолското капище и да го накарат да принесе жертва. А той казал: - Искам да принеса жертва на боговете. Царят и приближените му много се зарадвали. Свети Марин влязъл заедно с тях в капището, обърнал се с молитва към Господ Иисус Христос и идолите паднали и се разбили. Поразен и огорчен от неочаквания обрат, царят заповядал веднага да отсекат главата на мъченика. Така светецът предал духа си на Господа, а мощите му били благочестиво погребани от богобоязнени християни.   © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.  

Житие на свети Стефан Изповедник, архиепископ Сурожки

Преподобният наш отец се родил във великата Кападокия от родители християни, които го възпитали в добродетел. От ранни години той се отличавал с благонравие и странял от обичайните детски забави. Когато бил на седем години, родителите му го дали да се учи. Той се оказал способен в учението и скоро добре усвоил Божественото Писание. Когато навършил петнадесет години, напуснал отечеството си и отишъл в Цариград, за да завърши образованието си. Това станало при цар Теодосий Адрамитен и свети патриарх Герман. Свети Стефан продължавал да се учи усърдно и като овладял философските науки, надминал мнозина, дори учителите си, така че всички се удивлявали на неговата премъдрост. Цариградският патриарх свети Герман научил за Стефан, повикал го и го благословил, а после запитал откъде е родом. Стефан му разказал всичко за живота си. Патриархът го обикнал заради благонравието, премъдростта и смирението му и го оставил да живее при себе си. Блаженият останал няколко години при патриарха, служел на светата църква и живеел във въздържание и с чиста съвест. После тайно от всички напуснал столицата и отишъл в един манастир, приел монашеско пострижение и се подвизавал в добродетели. След време той пожелал безмълвно житие, оставил манастира и намерил уединено и никому неизвестно място. Там живял доста дълго, работейки на Бога в пост и молитви. През това време се преставил епископът на Сурож и жителите на града отишли в Цариград при светейшия патриарх Герман, за да молят за епископ. Когато започнали да размишляват кого да поставят на тази длъжност, се породило разногласие. Гражданите на Сурож молели царя и патриарха да им даде епископ, който да може добре да управлява църквата, “защото - казвали те - в града ни се умножиха ересите”. Една нощ, когато свети Герман стоял на молитва, му се явил ангел Господен и казал: - Утре прати в пустинното място, където живее Божият избраник Стефан. Постави него за епископ на Сурож, защото може добре да се грижи за Христовото стадо и да доведе еретиците в истинската вяра. Бог ме изпраща и при него с повелението утре да не ти се противи в нищо. - Господарю - казал патриархът, - как ще науча мястото, където живее Божият избраник? Тогава ангелът взел един от слугите на патриарха, показал му къде се намира светият, а когато се завърнал, слугата разказал за това на патриарха. При свети Стефан, който по това време в скришното си място се молел на Бога, се явил същият Господен ангел в бели одежди. Стефан се уплашил и в трепет паднал на земята. Ангелът го взел за ръката, успокоил го и казал: - Аз съм Господен ангел и съм пратен от Спасителя Христа да ти известя за радостта и заповедта да идеш в град Сурож, зада научиш хората на Христовата вяра. Утре патриархът ще те призове, ще те посвети и ще те изпрати там като архиепископ, а ти не му противоречи, за да не разгневиш Бога. После му преподал мир и се издигнал на небето. На следващия ден патриархът пратил със слугата си и двама презвитери и те довели свети Стефан с големи почести. Когато пристигнал в град Сурож и заел архиепископския престол, свети Стефан започнал да поучава хората в Божественото писание и за пет години кръстил целия град и околностите му. По това време в Цариград се възцарил Лъв Исавър и повдигнал иконоборството, подучен от двама иудеи. Отначало той заповядал светите икони да бъдат поставяни нависоко и казвал: - Който е чист, нека ги целува. После заповядал да вдигат иконите във въздуха, пояснявайки, че не подобава да се приковават към стената. И много друго предприемал окаяният против почитането на светите икони. Свети патриарх Герман много пъти го увещавал да остави злото си начинание и беседвал с него за това въз основа на свещените книги. Иконоборецът изпаднал в ярост от увещанията му и открито показал гнева, който дотогава криел в сърцето си. Той започнал усилено да гони светите икони, да ги хули и безчести. После разпратил по целия град и околностите му укази всички да постъпват по същия начин и заявил: - Ако някой се противи, ще бъде наказан с мъчения и смърт. В престолния град започнали да предават православните християни на различни мъчения. Злочестивият цар изпратил на заточение патриарх Герман и поставил вместо него Атанасий, родом сириец, който бил негов единомишленик в ереста. После царят и новият патриарх изпратили свои посланици в Сурож при свети архиепископ Стефан със злочестивата заповед хората да не покланят на иконите и кръста. Свети Стефан отвърнал на пратениците: - Няма да допусна моето паство да отстъпи от Христовия закон, не ще послушам повелението нито на царя, нито на окаяния патриарх. През нощта той отишъл на кораба на пратениците и заедно с тях се отправил в Цариград. Там свети Стефан облякъл одеждите на своя светителски сан и се явил пред царя. Той го попитал: - Кой си ти? Светият отвърнал: - Аз съм Сурожкият архиепископ Стефан. - Виждаш ли това събрание, което седи до мен с големи почести? - казал царят. - Те изгориха и посякоха иконите. И ти ме послушай и ще пребиваваш също в големи почести заедно с нас. Свети Стефан казал: - Дори да ме изгориш, да ме разсечеш на части или да ме измъчваш с някакви други мъки, заради иконите и Господния Кръст съм готов да претърпя всичко. После добавил: - В книгите намерихме пророчество, че в Цариград ще се появи злочестив цар иконоборец, който ще гори светите икони. Но да не дава Бог това да стане при твоето царуване! - А какво е името на този цар? - попитал Лъв. - Името му е Коноп - отвърнал светителят. Тогава царят казал: - Справедливо, Стефане, намери името ми, защото родителите ми ме наричаха Коноп. Тогава светителят казал: - О, царю! Дано не става това при твоето царуване! Ако извършиш това, ще бъдеш предтеча на антихриста! Като чул думите му, окаяният цар с желязна ръкавица разбил лицето, устата и зъбите му и викнал: - Как се осмели да ме наречеш предтеча на антихриста? И заповядал да хванат светия за косата и брадата, да го бият и влачат по земята. Накрая наредил да го хвърлят в тъмница. А светецът възнасял благодарение на Бога и бил хвърлен в тъмница заедно с други светители. После царят го призовал отново: - Как Сурожкият епископ се осмели да ме нарича така! - гневял се той. - Доведете го тук с побои. Светецът и още седем епископи застанали пред царя. Той взел в ръце икона на Господа, на Пресвета Богородица и на свети Иоан Предтеча и казал на светия: - Защо ме нарече предтеча на антихриста? - Защото вършиш делата му - казал свети Стефан. - Вече ти казах това и го повтарям отново. Тогава царят заплюл иконата, взел да я тъпче и казал: - Направи същото и ти. Светият се просълзил и казал: - Царю, ти си враг Божий, недостоен за царството! Какне ослепяха безумните ти очи и не изсъхнаха беззаконните ти ръце? Дано Бог по-скоро ти отнеме царството и прекрати живота ти! Като чул това, царят в гняв заповядал да бият свети Стефан. После наредил да го вържат за опашката на един кон и да го влачат към тъмницата, а светият благодарял на Бога. Всички затворници се молили на Бога и по светите им молитви скоро нечестивият цар умрял и се възцарил синът му Константин Копроним. Съпругата му, която била чувала за добродетелите и чудесата на свети Стефан, го молела да освободи светеца и да му позволи да заеме престола си. По това време царят се сдобил със син и свети Стефан го кръстил. Той наградил светеца с дарове и с големи почести го отпратил при паството му. Добрият пастир отново получил престола си и дълго ръководел повереното му Христово стадо. После, предузнал отхождането си при Бога, поставил на мястото си своя клирик Филарет и се преставил за вечен живот на 15-ия ден от месец декември. В Сурож живеел един човек на име Ефрем, сляп от майчина утроба, на когото свети Стефан помагал с храна, питие и дрехи. Като научил за смъртта на своя благодетел, той заплакал и казал: - Кой ще се грижи сега за мене? Отведете ме да целуна светите му нозе. И когато го довели при тялото на свети Стефан, той с плач и ридание паднал в нозете му и веднага прогледнал. С това чудо Бог известил, че Неговият угодник е причислен към лика на чудотворците и изповедниците. Светото му тяло с много сълзи и големи почести клириците и гражданите на Сурож предалина погребение, за слава на во веки прославяния и превъзнасян от всички Бог. Амин.   © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.