МОН дава 70 млн. лв. за 11 мащабни научни програми

От стр. 2

РЕПРОБИОТЕХ или "Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България"

е седмата програма, с бюджет 1.5 млн. лева и срок на изпълнение - 31 декември 2019 г.

Общата цел на програмата е оптимизирането на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии. Специфичните цели са:

1. Използване криоконсервиран генетичен материал.

2. Подобряване на репродуктивния потенциал чрез използване на нехормонални биоактивни добавки през значимите за репродукцията периоди.

3. Трансфер на знания и репродуктивни биотехнологии.

Програма №8 е

„Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България"

Тя трябва да бъде изпълнена до края на 2019 г. Общият ѝ бюджет е 5 млн. лева. За 2018 г. има 3 млн. лв., а за 2019-а - 2 млн. лв.

Основна цел на NAT тестването (Nucleic Acid Testing) на дарената кръв в трансфузионната система в страната е повишаване на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, чиято сигурност отговаря на най-високите стандарти, съществуващи към момента в световен мащаб.

Повече от 2/3 от страните членки на ЕС използват NAT диагностика (извън задължителните минимални серологични изследвания), вкл. и страни извън ЕС - Турция, Сърбия, Албания, Хърватска, Украйна, Швейцария. Тенденцията е до края на 2018 г. NAT техниката да бъде включена към задължителните минимални изисквания за диагностика на дарената кръв във всички лаборатории на кръвните центрове в страните на ЕС.

Конкретните цели на програмата са:

- предотвратяване на загубите от унищожаване на скъпи преработени кръвни съставки, получени чрез иновативни методи и на заразени сборни пулове от човешка плазма за производство на лекарствени средства;

- скъсяване на т.н. „прозоречен период“ (времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв до 3-5 дни за вирусите HIV, HBV и HCV);

‐ прекратяване на изследванията на пуловете плазма чрез NAT в чужбина, което спестява финансови средства и време;

‐ намаляване на разходите за закупуване на реактиви за серологично изследване на антиген С при HCV инфекция (скъпи китове);

‐ предотвратяване на необходимостта от повторни изследвания, извършени чрез серологични методи (също със скъпи китове);

‐ предотвратяване на необходимостта от скъпоструващо продължително медикаментозно лечение на пациенти с трансмисивни инфекции от преливане на заразена кръв, особено с хепатит С (HCV).

Сред очакваните резултати са:

‐ разработване и въвеждане на молекулярния метод NAT (Nucleic Acid Testing) за изследване на донорска кръв за наличие на трансмисивни инфекции;

‐ приложение на молекулярния метод NAT тестване за диагностика на дарената кръв;

‐ създаване на база данни за разпространението на вирусните маркери на трансмисивни инфекции сред здрави лица – кръводарители;

‐ обработване и анализиране на сравнителните данни от диагностика с използваните понастоящем серологични методи (имуноензимен и хемилуминисцентен) и с молекулярния метод NAT – по отношение на специфичност, чувствителност и бързина на теста;

‐ повишаване на качеството и ефективността във взаимодействието с други лечебни заведения по отношение на ранно оповестяване от центровете по трансфузионна хематология (ЦТХ) на положителните резултати за трансмисивни инфекции, за провеждане на ранни клинико-лабораторни изследвания и консултации със съответни специалисти (вкл. гастроентеролози).

"Петър Берон. Наука и иновации с Европа (Петър Берон и НИЕ)"

е деветата програма. Тя ще се изпълнява седем години с по 1.2 млн. лева за всяка от тях.

Общата ѝ цел е да ускори реинтеграцията и/или кариерното развитие на перспективни учени в България.

Конкретните цели включват привличането, реинтеграцията и задържането на качествени учени; разработването на конкурентни и съвременни научни направления; подобряване на висшето образование в България, следователно и на нивото на квалифицираните специалисти; стимулиране на индивидиалния потенциал за иновации на високо ниво.

Следващата програма, №10, е

"Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука (ВИХРЕН)"

За нея е определен 7-годишен срок на изпълнение. За първата година са заложени 1.5 млн. лева и е предвидено, че годишната сума може да нарасне двойно след третата година.

Програмата си поставя следните конкретни цели:

а) да разпознае индивидуалния потенциал за наука, иновации и привличане на финансиране;

б) да създаде благотворна институционална среда за самоорганизация на екип, иницииран от изследовател, за работа по изискванията на неговия проект;

в) да изгради административна и техническа подготвеност към институцията домакин за подкрепа на ефективно кандидатстване и за изпълнение на европейски и международни проекти.

"Млади учени и постдокторанти"

е последната, 11-а национална научна програма, подплатена с 15 млн. лева за всяка от трите години на изпълнение - 2018-а, 2019-а и 2020.

Целта ѝ е привличане, задържане и развитие на ново поколение висококвалифицирани млади учени за осигуряване на качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа чрез съществено увеличаване броя на младите, които се посвещават на науката.

Следете новините ни в GoogleNews