Сега ще ви разкажа една кратка, но много поучителна история "от живота". Става дума за международното (тази година - европейско) първенство за таланти "Пърформър къп", което се провежда в Италия и за чийто дебют в България малко помогнах - бях и в журито. (Страшни бяха, между другото! Всички деца, младежи и по-големи певци, танцьори, актьори, които се явиха бяха на световно ниво. Невероятни.) Уточнението, че състезанието не поставя като условие лимит за възрастта и най-възрастният участник в Италия е бил на 90 години специално подчертавам, защото това също е симптоматично. У нас, по традиция, създадена от телевизионните формати за лов на таланти от рода на "България търси талант" и "Гласът на България" кандидатите обичайно са тийнейджъри. И затова и този път тук участниците бяха само малки деца и младежи. А колко радостно би било, ако се явяха и по-големи певци, артисти, циркови изпълнители, танцьори! Стигмата над възрастта в България явно се простира отвъд финансовия геноцид над нашите родители, баби и дядовци. Това състезание би спечелило много, ако на него се явяваха и големи, професионални артисти. Защото те... ех, те щяха да получат онова, за което ние цял живот сме мечтали - равен шанс да бъдат избирани от независими експерти и продуценти от целия свят.

Не се бях задълбочила в задачата, защото напоследък съм заета с поредицата филмчета за OFFNews Истории за доброто и други проекти, а тук действаше комитет от осем дами, организирани от вокалния предaгог в академия Санремо, номинирана за най-престижната филмова италианска награда "Давид на Донатело" за музика и аранжимент, българската певица и преподавател Дарияна Куманова, с която съвсем скоро ще работим заедно в един мой проект - арт академия по мюзикъла "Мама Мия" на Олимпийската ривиера в Гърция. Но изпратих условията и възможност за записване на няколко мои приятели и познати - музиканти/певици, както и на някои от най-добрите преподаватели по изкуство, които работят с младежи и деца. Ако те не са се записали - себе си или своите ученици - държа сега да им кажа, че са направили голяма грешка! Да се готвят за догодина, когато ще е Световното първенство в Рим.

Големият бродуейски хореограф, актьор и певец Гарисън Рошел, който в момента работи и живее в Италия беше в журито заедно с президентката на този формат Валентина Спампинато. Именно те двамата водят и голямата телевизионна продукция по телевизията в Италия.

Работил с Боб Фос, хореографът беше сащисан от нашите народни танци, както и от младите изпълнители от школата на Зорница Петрова (Балет Дива). Гарисън дори се разплака от вълнение по време на прослушването, аплодираше на крака и накрая излезе и произнесе вълнуваща реч, защото, каза, не е виждал толкова талант, събран на едно място!

В журито бяхме още Дарияна Куманова и аз, видната ни композиторката Вида Пиронкова, певецът Стефан Илчев, един от директорите на БГ радио Христин Стрижлев, актрисата Жоржета Калоянова. В залата беше и джаз примата Камелия Тодорова, която накрая раздаде грамотите. Всичко това се случи в комплекса на училището "Британика" в Драгалевци.

Важно е да се каже, че двигателят зад Performer Cup Валентина Спампинато е не просто водещ и организатор на този формат, тя е и негов създател. Тя ми разказа как Metodo Pass, нейната идея, пораства и от локално състезание, Performer Cup става национално, европейско, а догодина - и световно първенство, като по този начин обхваща всички артистични, циркови и спортни дисциплини. Metodo Pass е не само спортно състезание между атлети и артисти от най-високо ниво, които искат да получат златни, сребърни и бронзови медали, но и официален начин да се премине през кастингите за Купата на Италия за телевизионни изпълнители, като по този начин състезанието предоставя възможност за работа и обучение както в Италия, така и по целия свят.

Когато пристигнах на мястото, то беше пълно с публика от развълнувани родители, както и с много певци и актьори, но аз забелязах малките и по-големи танцьори в костюми: във физкултурния салон репетираха стъпките си мънички салса балерини от Бургас, една красавица с истинска бяла балетна пачка, тийнейджъри в народни носии, стройни младежи и девойки в блестящи костюми за състезателни танци... Беше толкова красива гледка! Веднага видях, че са изключително добри. И добре че, защото състезанието ще се излъчва по италианската национална телевизия Rai, но не само... Там, в Рим, през юли участниците ще ги гледат продуценти и преподаватели, агенти и директори на продукции от цял свят, че и от Бродуей и те ще получат възможност за работа, за обучения, за уъркшопи, за гастроли. Наистина невероятна световна възможност за нашите таланти.

Докато, ако останат на местно ниво, тук, ако не се явяват на такива международни дефакто "кастинги"... те в най-добрия случай ще могат, ако имат късмет, да се появят на някое състезание за таланти по телевизията и да подпишат силно рестриктивен договор, който да ограничи кариерата им за години напред. По телевизията да ги гледат еднократно и те да отшумят като падаща в лятното небе звезда, на нашия изключително малък пазар, за да бъдат забравени завинаги. Или ще танцуват до четиридесетата си година в нашата Софийска опера и балет - в най-добрия балет в България. Или ще играят в някой от десетте ни театъра за по 1000 лв. заплата. Или ще търсят подслон в някоя от малкото ни циркови трупи. Като цяло - ще водят беден, но вдъхновен живот. Вероятно ще работят на по три места, за да се издържат. И никога няма да имат възможност да излязат на световната сцена. За жалост това е бъдещето на тези изключителни таланти, ако те останат у нас. (Изключенията в поп индистрията само потвърждават правилото.) И го казвам с цялата болка на човек, който е избрал да направи точно това - да остане и да забрави за безкрайния хоризонт от възможности, които предлага широкият свят на истински кадърните хора. С горчивината на човек, който е прекарал живота си да се бори по телевизията и с всички възможни му средства положението на българските артисти да спре да е толкова окаяно.

Добре де, вече виждам проблясващите мълнии в очите на родителите на талантливи деца, които не са се включили, на преподавателите им... А какво толкова ще се случи на онези артисти, които дойдоха на прослушването и бяха избрани да отидат на Европейското състезание в Рим, питат гневно. Ами ето какво: там те наистина ще имат въможността да скочат в най-дълбокото, да съизмерят сили с най-добрите от Европа и, ако наистина са много талантливи и добре подготвени, да имат  шанса да започнат световната си кариера. Не случайно състезанието е и за спортисти - гимнастици и др. За да прегърнеш света и той да те разпознае се изисква огромна дисциплина, желязно трудолюбие, ежедневни репетиции и страхотна воля. Не само талант.

Цялото състезание, което протече в няколко части в рамките на едни 6-7 часа беше много вдъхновяващо. Нямате представа какво настана след изпълнението на най-големите млади танцьори на Зори (Зорница Петрова) от балет Дива! Няма да ви кажа. Те получиха уникална (once-in-a-lifetime) възможност. Гарисън беше възхитен от участниците в България - от всичките! "Невероятно много и мощен талант имате", каза, пред очите ми се обади по Facetime на свои приятели по света, беше във възторг, разказваше колко талантливи са българите и колко вдъхновяващо е това... Той скочи на сцената и лично покани в Рим догодина младата певица от Украйна, която пя възхитително и накрая излезе с украинското знаме, така и разбрахме откъде е.

Така че... ние сами сме си виновни.

Таксата от 50 лв. в група и 100 лв., ако участваш сам вероятно спря моите приятели да се явят на този световен форум. (Но в пицарията ги даваме за един семеен обяд, нали?) Същата причина попречи на страхотно много талантливи хора да се запишат на нашата арт академия по мюзикъла "Мама Мия", но те, обзалагам се, ще отидат на хотел all inclusive в Обзор, Бяла, Банско или Велинград и ще платят много повече за много по-малко.

Че сме бедни - бедни сме. Но и не можем да приоритизираме! Не можем! Все мислим, че някой иска да ни излъже... Жалко.
И точно заради това ние винаги ще си останем тук, на нашия малък българоезичен пазар, а големите неща ще се случват някъде другаде. Чувствам се дори малко виновна, че не бях по-настоятелна и не убедих повече от моите стотици талантливи приятели да се явят на това прослушване... А най-добрите, които дойдоха и се представиха блестящо - те спечелиха и ще отидат в Рим! Младежите и децата от балет Дива ще отидат в Рим. Певците ще отидат в Рим. Актьорите от Благоевград и танцьорите от Бургас ще отидат в Рим. И ще имат такава невероятна възможност да покажат таланта си на света. И те бяха толкова щастливи! Малките танцьори (деца на по 6-7-8 годинки) плакаха, когато разбраха. И така пищяха от радост, въртяха се за ръце и тичаха из залата, че се усмихвам всеки път, когато си ги спомня.

Хем ми е радостно, хем ми е тъжно. А най-тъжно ми е за мен самата и за страхотните възможности, които съм пропуснала, връщайки се да работя в телевизията и театъра в България. Знаете ли, липсата на космополитност е на път да ни извади от ЕС и НАТО, да ни върне в руската орбита, да ни затрие окончателно. Липсата на широта и мащаб, на мощни лидери сред интелигенцията… ни доведе до това, което сме през последните години - корумпирана, бедна и престъпна държава от третия свят. Липсата на доверие и надежда пък ни прави дълбоко нещастни.

Така че, да - ние сами сме си виновни.

В края на този безкраен ден Гарисън съвсем искрено ме попита: “Мила, едно не разбирам - какво прави човек като теб, на това ниво, с тази биография още тук? И стоиш, търпиш, след като са те изтрили и забранили. Защо?” И аз все по-често си задавам този въпрос. А вие?

Когато бяхме малки, видяхме за първи път Западна Европа преди падането на Берлинската стена, единствено защото бяхме част от легендарната театрална студия на Бончо Урумов към театър "Сълза и смях" и така пътувахме два пъти до фестивала за изкуства в град Тюн в Швейцария и до Ротердам - там пък по покана на техния Ротъри клъб. Играех Принцесата в "Глупавия Ханс" на Андерсен и Беатриче в "Много шум за нищо" на Шекспир и това беше първият ми досег с културата на Запада! Никога няма да забравя пътуването с дни с влак - лежахме по пода, носехме си сандвичи, нямахме пет пари да си купим нищо, но бяхме толкова щастливи! Видяхме Венеция в ранна утрин, заспахме на паветата на площад Сан Марко, толкова уморени сме били, докато ни прие хотелът, в който изобщо не останахме - цяла нощ едни български деца обикаляха вечния град от приказките! Бончо ни качи на покрива на катедралата в Милано и никога няма да забравя усещането, че си на покрива на целия цивилизован свят, на мястото най-близо до онзи негов Бог, който на нас в социалистическа България ни беше отказан! Никога няма да залича от паметта си онзи дъжд, в който, след 2 дни пътуване със стар автобус Чавдар, който непрекъснато пукаше гуми, най-сетне пристигнахме в малкото швейцарско градче със замък с кула и играхме на открито Шекспир пред възторжена публика с чадъри! И как един колега - Димо Димов - се подхлъзна в проливния дъжд на сцената и си разби носа, потече му кръв, но той продължи да играе. Бяхме толкова щастливи, макар да спяхме в местната казарма. Но каква казарма! Като хотел, но със спални с много легла. Всичко това сме правили не само за да видим големия бял свят, а за да ни видят... Защото артистът има нужда от публика. Аристът има нужда неговият талант да бъде оценен, той да бъде използван, да бъде полезен!

Но да, 50 лв. или 100 лв. изглежда са "много" за нашите таланти и този "билет" към света на безкрайните възможности им се струва измамен. Скъпи мои, помислете пак, защото аз наистина вярвам, че "светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Така кръсти своя първи филм режисьорът Стефан Командарев, чиито филми сега показват и получават награди на най-големите международни фестивали. Така че изборът е ваш.

Искате да знаете повече?

Новото шоу за таланти с новаторски стил се излъчва по италианската Rai2: италианският шампионат по сценични изкуства "Performer cup" се води от Валентина Спампинато, която е и артистичен директор, заедно с танцьора и хореографа Гарисон Рошел, и е режисирано от Луиджи Антонини. Предаването разказва и представя артистите като спортисти, като се фокусира върху комбинацията от изкуство и спорт. Осемнадесет бе броят на финалистите, участвали в епизодите на "Performer italian cup", избрани след националния шампионат, които се явиха по телевизията в Италия сред сериозна подготовка, репетиции и упражнения с треньорите Маура Папаро, Фабио и Иван Лазара, Сузана Радице, Грация Ди Микеле, Джанин Молинари, Фиорета Мари, Клаудия Пепа, Антъни Пателис и Андреа Рицоли. Само десет от тях, по преценка на треньорите, достигнаха до финалния кръг. Целта? Да се сформира националният отбор на Италия за изпълнители. В предаването се появиха и други ценни имена като председателят на техническото жури Джани Теста и артистичният директор на техническото жури Масимо Кото. Наред с избраните таланти, абсолютен акцент на програмата беше ядрото на метода на обучение, наречен метод P.A.S.S.

Работните стаи, в които се обучаваха талантите, бяха истински co-working spaces, които позволиха на артистите да сключат договори с ловци на таланти като филмовия продуцент Оскар Дженерале, диригента и звукозаписен продуцент Чиро Барбато, оперните продуценти Лино Зимбоне и Кристина Сарло, арт мениджъра Антонио Дезидерио и продуцента Франко Янизи. Към тях се присъедини специално жури, чиито гласове имаха по-голяма тежест: Джорджо Пасоти, Стефано Орфей, Киара Катанео и Пол Глейзър. Главните герои на първия епизод бяха 18-те артисти-финалисти: Federica Alcione, Chiara Calì, Malakas, Dune, Michele Trombella, Amy Rao, Eugenia Russi, Eleonora Pistarà, Vincenzo Privitera, Davide Patti, Andrea Pagella, Corrado Neri, Lorenzo Marchina, Rachele Liotta, Giada Maria Giordano, Francesco Faggi, Stephanie Dansou и Valentin Craciunescu.

Заради този формат на екрана в Италия се върна една телевизионна звезда: Гарисън Рошел, който е познат на публиката от италианското предававане "Амичи", където е преподавател. Преди няколко години Гарисън напусна програмата.

Тази година, поради големия успех на състезанието, което се провежда в Италия вече няколко пъти, то стана европейско. Така звездният екип попадна в България, Македония и още 15 европейски държави. Догодина състезанието ще бъде световно.