Вълнодобив и млеконадой

На 9 454 254 955 488 километра е равна една светлинна година. Девет трилиона, четиристотин петдесет и четири милиарда и така нататък. А галактиката Андромеда се намира на 2,5 милиона светлинни години от Земята. В километри това прави… нещо си там по десет на степен 19. Страшно е. Да си го представиш дори, да си го помислиш е страшно. Какво ли остава да тръгнеш на пътешествие към Андромеда? Може би раят е някъде там и душите на праведниците биват транспортирани нататък със скорост по-голяма от светлинната, след като такова… Всички ние някой ден ще таковаме. Ще ни изтропат сандалите. Даже и Карл Маркс си е заминал по направление, към Андромеда или другаде, няма точна информация по въпроса. Че и Ленин го е последвал. Звучи невероятно, но е така.

А по времето на император Анастасий Първи, в началото на 6-и век, в двореца му се намирало и неговото лично съкровище. Сто хиляди килограма злато. Аз един килограм не съм виждал, а тоя змей със сто тона такъв метал лично имущество е разполагал. Един грам злато 14 карата се продава за около 40-50 лева. Няма данни каква е била чистотата на златото на Анастасий. Да речем, че е от това, средностатистическото. Един килограм злато значи струва 50 хиляди лева. Ако искате в евро да ги смятаме? 25 хиляди. Десет килограма са 250 хиляди. Сто хиляди килограма са 2 милиарда и 500 милиона. Днес само Джеф Безос, Бил Гейтс и други подобни типове са богати колкото римския император. Че и повече. Не им завиждам. Какво ще правят с тия тонове? Страшно е даже да си представиш толкова злато накуп. И Маркс не е имал толкова, да не говорим за Ленин. Те да са разполагали с по десетина-двайсет кила, не повече.

Първо гледах сериала „Рим“, където цар Ирод, за да си запази властта в своята провинция на Римската империя, изпрати подкуп на Марк Антоний и Октавиан в размер на 6 тона злато. Те го мерели някога във фунтове, ама аз си имам калкулатор и го пресмятам в тонове, че ми е по-лесно. Едни хора имат, други нямат, и Хемингуей е разбрал това много добре. Най-богатите писатели днес Джоан Роулинг и Джеймс Патерсън са сиромаси в сравнение с императорите, да имат най-много по петнайсет тона злато, не повече. Чудна работа, не съм чел нищо и от двамата, а като гледам класацията на десетимата най-богати, само текстовете на трима от тях са имали честта да бъдат прочетени от мен – Дан Браун, Кинг и Гришам. Прочетох „Шифъра“ преди 14 години, когато още подобни неща можеха да задържат вниманието ми. На Кинг съм чел само „Мъртвата зона“ и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“, като от първото разбрах, че не е моят автор, а от второто, че може да пише и големи истории. Обаче решил си човекът да трупа и той тонове за бъдните свои поколения, нищо лошо.

А преди два месеца гледах „Младият Карл Маркс“ и се сетих, че имам някъде из нас трите тома на „Капиталът“, общо около 2308 страници, които също навярно ще прочета някой хубав ден, ако преди това не такова… Писал човекът, та се захласнал. Искал „с въжета и лостове“ да преобрази света, да го превърне в по-справедливо място. Икономически трактат с морални изражения. И умрял сиромах. Нямал и сто грама злато, по-горе се шегувах. Но сега не се шегувам, като попитам днес Маркс дали би бил в челната десетка на най-богатите писатели, щото тия хиляди страници са едни от най-преиздаваните в света? Само си го представете, човекът, чиито книги вдъхновиха световни революции, отровиха милиарди съзнания с думи за биологически невъзможно равенство, идеалистът-материалист да живее в замък, да има огромна яхта, частен самолет, свой остров. Дали щеше да се продаде ми е мисълта. Щото, което не се купува с пари, се купува с много пари. И Маркс днес щеше да е рекордьор по вълнодобив и млеконадой. С около триста тона злато.

Големите числа са голяма работа.

И ако се прокрадне завист у вас, докато поразмишлявате защо едни притежават толкова много, а вие си връзвате гащите със сезал, сетете се за Андромеда и за евентуалния рай там. Може пък да не е толкова далече. Казват, че микрокосмосът е точно копие на макрокосмоса.

Следете новините ни в GoogleNews