...всички факти в този текст са измислица и се дължат само на нелепото чувство за хумор на автора... Той па един автор...

От автора

Скъпи читатели!!!

Знам, че с нетърпение очаквате да разлистите страниците на това четиво, за да научите какво се случваше на горните етажи на властта през последната седмица.

Искам да знаете причината днес да публикуваме дневника на премиера Петков чак в следобедните часове на съботата.

Причината е проста - затруднихме се тази седмица да намерим източници, които да ни докладват за действията на господин Петков. До последно този текст висеше на косъм, но съвсем случайно се оказа, че докато е посетил едно бутиково студио за кундалини йога на "Алабин", премиерът е изпуснал флашка от джоба си. Това се е случило точно между отварянето на 3-та и 4-та чакра, когато се налага да пипнеш лявата си пета с нос, произнасяйки "ОМ НАМАХ ШИВАЯ" отривисто и да се завъртиш на 180 градуса, така че да успееш да докоснеш лявата половина на хълбока си с пръстите на десния крак.

Именно в този миг флашката със седмичния дневник на премиера се е търкулнала от джоба му и е паднала на пода, където наш агент, маскиран като йога учителя Шри Шри Напалм Махеши е сграбчил възможността и после запъхтяно я е донесъл до нашата редакция.

Само че се появи нов проблем. Флашката беше защитена с парола.

Най-напред опитахме с парола "Министерски съвет", но не стана. Пробвахме с "Асен", "Наско", "Лена", "Калина", но не се получи. Накрая някой се сети, че това е много модерна флашка и за пет секунди я натопи в пъмпкин спайс джинджър бред чоколато. И когато боднахме пак флашката, тя доволно отвори всичките си директории.

Там, между папка "SNIMKI OT KANADA", папка "F HARVARD S ASEN SAM MAKLO AS" и папка "LIOBIMI VEGAN HRANI", намерихме текстов файл, който сега предлагаме на вашето внимание без редакторска намеса.

Понеделник, 08:30 

Звъни ми непознат номер. Вдигам, защото един премиер никога не трябва да се крие.

Обажда ми се някакво момиче и казва, че е от младежката организация на ДСБ. Вика ми: "Господин Петков, Вашият коалиционен партньор Стоян Михалев каза, че Костов едно време бил против да има младежки организации. И затова ние мислим да напуснем ДСБ, щото сме от младежката организация там."

Тази информация, признавам си, ме среща неподготвен. Тъкмо се бях чул с премиера на Суринам, който ме поздрави за моя чудесен избор на вратовръзка на снимката на сайта на Министерски съвет.

Казвам ѝ: "Млада госпожице, ако искате, ще поговоря със Стоян Михалев. Но последния път, когато се пробвах да го направя, той реши да ми изпее новия си химн "Напред към Москва, Путин да свалим" и след това трябваше да ида на психиатър и невролог."

Ох, трудно е да имаш коалиционни партньори. Ако си бяхме само двамата с Асен, щяхме да приложим всичко, научено в Харвард. Но българинът не е готов за подобни иновации...

Понеделник, 10:45

Звъни ми Гешев. Вдигам и казвам:

- Гешев, вместо да се самосезираш за новия химн на Стоян Михалев, дето за малко да ме прати в интензивното отделение, пак ми се обаждаш за някакви глупости! Айде оставка! Айде реформа! Айде съдебни промени! Айде това, айде онова!!!

А Гешев вика:

- Ти вярно ли си решил да ни вземеш парите и да ги дадеш на БАН? Това не е хубаво.

А аз му викам:

- Да, да, решил съм и ще го направя. А после ще ви закрия и ще поверя вашите функции на БАН. Да видим как Чорбанов ще бърка ваксини и ще съди MAFIQTA.

И тогава Гешев казва:

- А бе, Кире, умно момче си, ама не се ли замисли, че у БАН няколко академици ме подкрепиха за избора ми на главен прокурор? А бе това у Харвард май не сте го учили. Впрочем, кога е изборът на нов шеф на на БАН? Дали да не се кандидатирам?

Ядосано затварям телефона. Но в този момент ми звъни Тошко Йорданов и започва да крещи "СМЪРТ НА СЕРТИФИКАТА, ДА ЖИВЕЕ МАНГЪРКАТА, ААААААА, ВАКСИНИИИИИИ, ААААААА, MAFIQQQQQQ".

Мисля си, че при следващия коалиционен съвет ще сложа Стоян Михалев до Тошко и ще го накарам тихичко да му изпее новата си песен за Путин. Да види и той какво е болка...

Пак понеделник, 12:10, Савини

С Асен щипнахме за малко да хапнем по една чабата от сусамово брашно, ленено семе и трици от ферментирал бук, щедро намазана с чътни от домати конкасе и грилован биопипер от Делиормана. Докато Асен отпива от чая си от мадагаскарско глухарче, а аз посръбвам смути от магданоз, фейоха, черимоя и корен от див копър, звъни телефонът. Обажда се министърът на външните работи.

Вика,  господин премиер, на границата на Украйна не е много cool. Как да реагираме?

Викам ѝ, ще звънна на министъра на отбраната.

А Асен отпива от чая си и вика, хич не му звъни, преди час му казах, че няма пари за нови танкове. Ще си караме с трите танка засега, имаме далеч по-важни цели пред правителството.

Въздъхвам и яхвам електрическата тротинетка на път към Министерски съвет.

Вторник, 09:15 

Има дни, които започват криво. Днешният е точно такъв. Сутринта станах в 6, направих си сутрешния джогинг, взех студен душ и отидох до една малка био веган закусвалня в "Лозенец" за любимия ми фреш от краставици. Но още от вратата ме посрещна лошата новина - фреш от краставици няма и няма да има.

Ама защо, питам аз.

Защото, господин премиер, под Вашето мъдро ръководство краставиците станаха 8 лева килото. И сега кило свинско контрафиле се намира с 2 лева по-евтино. В този ред на мисли, затваряме био веган закусвалнята и ще я трансформираме в павилион за сръбска скара - отговарят ми хората от персонала.

Възмутен съм! ГЕРБ ли искат да върнат тия хора? Не мога да повярвам!!! Но въпреки това звъня на вицепремиера Нинова, която се бе заела да бори цените на продуктите.

- Нинова - викам аз - а бе какво става с цените на краставиците?

А Нинова ми вика:

- А бе кой яде краставици през февруари ве, това са гербаджийски провокации по каталог. Февруари се дояжда киселото зелье, прави се кавърма и се маа туршия. Дотам доведоха тия еврогейски ценности...

Тук съм склонен да споря с госпожа Нинова, но млъквам, защото българинът е много неблагодарен.

Междувременно ми звъни президентът на Джибути. Той се обажда, за да ме похвали за избора ми на плат за ризата, с която съм участвал на онлайн конференцията за добива на рапично олио в условията на постпандемичната обстановка и алиенацията на работния процес, свързана с промяната в курса на криптовалутите.

Знам аз, че никой не е пророк в собствената си родина. Светът ме оценява, а собствениците на био веган закусвалните у нас - не...

Вторник, 10:00 часа

Пак ми звъни министърът на външните работи. Вдигам и викам:

- Генчовска, трите танка са в изправност, вече говорих по темата.

Но тя е притеснена - нещата около конфликта Русия-Украйна не отивали на добре.

Тогава аз ѝ отговарям, че ей сега ще звънна на министъра на отбраната. И звъня.

- Генерал Янев - викам аз, - следим ли ситуацията с Украйна и имаме ли готовност да се отбраняваме?

А Янев вика:

- Два от трите танка работят, третия му беше паднал акумулаторът, но сега се оказа, че трябва да сменяме ламбда сонда. Понеже сме ги минали на газови уредби, за да пестим гориво, се прецакват по-често, но съм намерил в една автоморга в Пекин същите части в идеално състояние, поръчах ги от Али Експрес.

Харесвам генерала. Винаги намира начин да оправи нещата. С трите танка сме съвсем добре, като включим и двата хеликоптера на селскостопанската авиация, няма кой да ни пипне...

Вторник, някъде по-късно

На Консултативен съвет по национална сигурност съм. Президентът го свика заради ситуацията в Украйна и Русия. До мен е Коцето от "Възраждане". През цялото време ме ръга в ребрата и ми скандира "Не на НАТО, не на ЕС, да на Мангърката, соросоиди-убийци"! Разбира се, не носи маска. А аз каква хубава маска имам - от биоразградими материали и филтър от рециклирана дървесина от Бурунди.

Даже президентът Еварист Ндайшимие ми се обади преди няколко дни, за да ми каже, че съм имал страхотни обувки по време на конференцията за джендър неутралните храни в условията на пазарна стагнация и инфлационен стрес в постмодерна Европа, която той гледал на живо по Ал Джазира.

Докато участвам в КСНС и се опитвам да обясня на Коце Костадинов, че ние сме поели по правилния европейски път, Асен ми пише, че е смъмрил министъра на културата. Бил му казал, че трябва да е по-активен.

"Обаче какво му стана на това момче, не знам. След като го нахоках, събрал целия управителен съвет на НФК и ги уволнил. После уволнил портиера, след това тръгнал по улицата и започнал да уволнява невинни минувачи. Едвам го прибрали в министерството и сега са го пуснали пак да чете онлайн стихове за успокоение" - чета аз.

Културата не е лесно място, съгласен съм. И съвсем сериозно започвам да си мисля дали да не уволня Атанасов и да назнача Стоян Михалев за министър...

В този момент обаче чувам президента Радев да казва "Ние нямаме достатъчно мощ да се противопоставим на световните сили". И веднага се сещам, че всъщност имаме.

Набирам Стоян Михалев по телефона и го моля пред всички да изпее новия си химн за битката срещу Путин.

Стоян запява. В резултат петима припадат, а президентът е принуден да залегне под масата и да запуши ушите си с длани.

"Ето, видяхте ли какво мощно оръжие имаме" - победоносно казвам аз, докато забърсвам потеклата от нервно напрежение кръв от носа си.

И всички се съгласяват. Дори Коце Костадинов спира да скандира и признава, че с такова оръжие няма от какво да се притесняваме...

Сряда, 11:30 часа

Звъня на министъра на културата, за да видя дали всичко е наред.

"ТИ СИ УВОЛНЕН" - извиква той в телефона. - "ВСИЧКИ СТЕ УВОЛНЕНИ!!!".

Затварям и намазвам филийка кетохлеб с чътни от рабутан, кумкуад и пасифлора. Тогава в кабинета ми нахлува човек от пиар отдела.

"Виж, виж какви неща пишат тука в тоя сайт, OFFNews. Някакъв публикува твоя дневник всяка седмица! Да идем ли да го бием?"

Поглеждам текста на някакъв си автор. Текстът е скучен, повърхностен и не отразява сложността на едно управление. Ясно е, че авторът иска да върне баце. Казвам на пиар отдела да не се занимават с маловажни неща и в този момент по телефона ми звъни президентът на Буркина Фасо Кристоф Жозеф Мари Дабире.

"Господин премиер, четох интервюто ви в The Sub-Saharan Informer. На снимката сте с великолепни тиранти, поздравления!".

Още едно потвърждение на факта, че цял свят ни признава. Но не и българинът. На Андрешко му дай да яде вредна храна, да мрънка и да се оплаква от цените на краставиците".

Четвъртък, 10:00 часа

В Министерски съвет се разигра драматична сценка. По време на заседание Корнелия Нинова скочи и започна да крещи "Или ще строим АЕЦ "Белене", или поемаме към Балкана и нападаме мандрите!".

В този момент Сандов и Белев скочиха, започнаха да подскачат и да крещят "Кой не скача, е червен, който скача, е зелен, АЕЦ не е баница, долу Цеко от енергетиката".

Нещата отиваха на бой, ако не се беше появил министърът на културата, който с обезумял поглед започна да крещи - "ВСИЧКИ СТЕ УВОЛНЕНИ, И ТИ, И ТИ, А ПА ЗА ТЕБ ДА НЕ ГОВОРИМ".

Не можах да издържа и закрих заседанието. Сега седим с Асен и се чудим как да решим тая деликатна ситуация. А междувременно ми звъни Бойко Борисов.

Вика, Кире, как е хавата, с Белене чух, че имаш проблем?

Викам му, Бойче, ти имаш проблем с Темида, Барселона, чекмеджета, туй-онуй, айде да се грижиш за себе си...

Междувременно ми звъни президентът на екваториална Гвинея Теодоро Нгема и ми казва, "Господин Петков, четох за Вас в The Earthtimes News Africa. Впечатлен съм от сакото Ви, с което сте на снимката. Ето това е стил!!!".

Няма какво да кажа. Не случих на страна...

Петък, някъде около 18 часа вечерта

След дългата седмица съм седнал да вечерям. Похапвам нещо леко - яйца от токачка от Кобо Верде, фенел, полят с дресинг от мужик корен, арганово масло и мадагаскарски шалот.

В този момент ми звъни непознат номер. Вдигам и се оказва, че ми се обаждат музейни работници. Викат, господин премиер, вчера Тошко Йорданов е казал, че има твърде много музеи у нас и щял да ги окрупнява. Кажете, има ли план къде какво ще се окрупнява, че да знаем да си търсим работа?

По инерция тръгвам да ги препращам към министъра на културата, но се сещам, че той от вторник насам уволнява който види и решавам да замажа гафа на Тошко.

Казвам им: "Спокойно, аз не знам да има такива планове. Знам, че министърът на образованието ще слива Музикалната академия и МВР академията, знам, че ще сливаме нещо в "Марица Изток", но за музеите нямам никаква информация."

Май не ги успокоих особено, но въпреки това няма как да не съм доволен, защото преди малко получих писмо от краля на Лесото Летсие III, който е написал много ласкави думи за панталона ми и за битката срещу MAFIQTA.

Отпивам глътка фреш от зелени средиземноморски джанки, целина и суров картоф и поглеждам през прозореца.

Зимата си отива. Но Ганя никога не оценява природата.

На него му дай да се оплаква...

...на това място дневникът на премиера приключва. А ние оставаме с трепетно очакване какво ще се случи следващата седмица на високите етажи на властта.

И ще се опитаме да ви го представим. Макар че вие, роднини на Ганя, едва ли ще го оцените...