Стоте дни на правителството

Първите сто дни на правителството бяха белязани от усилия за установяване във властта. Сложната (и променлива!) геометрия на това управляващо мнозинство произведе един неочакван ефект – по-голямата част от критиките бяха насочени срещу Реформаторския блок и Патриотичния фронт, докато ГЕРБ успя да постигне краткосрочните си цели без съществени поражения. Паралелно разгръщащите се двубои между БСП и АБВ, ДПС и ПФ, всички срещу РБ и партиите от него помежду си – всичко това позволи на ГЕРБ последователно да проведе установяването си във властта и да наложи обща линия на поведение на правителството и парламентарното мнозинство.

Ако в началото на мандата на това управление съществуваше въпросът дали е по-добре да се търси стабилност чрез бързо предприемане на реформи или приоритет ще бъде стабилност, постигана чрез овладяване и туширане на рискове, то днес отговорът, който са готови да дадат от ГЕРБ изглежда ясен. Управляващите постигнаха съгласие помежду си, че им е необходимо спокойствие и укрепване във властта, преди да бъдат предприети каквито и да било реформи, чиято цена винаги е в повишаване на политическия риск. Съгласието около необходимостта от стабилизиране във властта тушира първоначалните опити на Реформаторите и Патриотите да наложат някакъв по-динамичен дневен ред на управлението. Тази политика устройва изцяло АБВ, които предпочетоха да се концентрират върху собствените си зони на отговорност, демонстрирайки спорадично активност в социалната сфера и представителството на руските интереси в България.

Правителството започна да подрежда властта отвътре навън. Разпределението на мандатите в правителството и туширането на вътрешно-коалиционните напрежения се оказа подходящо начало за установяването във властта. Първите сто дни на правителството бяха белязани от постепенно, но планирано овладяване на ключови позиции, които биха могли да генерират неприемливо високи равнища на нестабилност. Досегашните действия на управляващите следват общите позиции на приетата с известно закъснение Програма за управление, разширявайки основата на властта планомерно, сектор по сектор, постепенно изтласквайки встрани лобитата на предишните управляващи. Около тази тактика, дори и тя да не е била предмет на обсъждане в рамките на коалицията, очевидно се обединиха както представителите на РБ, така и на АБВ и ПФ.

Това съгласие в рамките на управлението допълнително отслаби позициите на партиите извън властта. БСП се намира в състояние на регрес. Усилията на Миков да придаде идеологически профил на "БСП лява България" не само не бяха подкрепени от избирателите, но и задълбочиха вътрешно-клановото и корпоративно напрежение в партията. В сегашното си състояние БСП не може да направи нищо повече, освен да повтаря по-смекчената версия на руската пропаганда, лансирана от "Атака", и да поддържа привидността на парламентарна опозиция. БСП напълно загуби посоката си на развитие и в тези условия не й остана нищо друго, освен да се върне към клишетата от средата на 90-те години. Опитите за реанимиране на политическата реторика не могат да компенсират пълната загуба на чувство за реалност в БСП, което е на път да я сведе до покрит пазар, тип Mall, сред който ще продължат да се лутат заблудени партийни секретари в търсене на избиратели.

Политическата изолация, в която се намира, както и последователното отстраняване на кадрите му от ключови властови позиции, се отразява много зле и на ДПС. Движението също е на път да изгуби посока и да наруши дългогодишното си прикритие. Темата за Възродителния процес и противопоставянето срещу Луков марш, се оказаха частични заместители на провала с атаката срещу ксенофобския и национал-популистки характер на съюза с Патриотичния фронт. Системните атаки срещу РБ, които имаха за цел да дестабилизират коалиция, не дадоха резултат, отчасти защото самия Блок стана все по-трудно различим в политически план. Демонстрацията на разграничаване от страна на БСП създаде публичната представа за изолираност на ДПС. Отговорът на Движението за сега остава неефективен. Губейки властовите си позиции, ДПС олеква и в очите на собствените си корпоративни клиенти, а това може да означава, че Движението се изправя пред една от най-сериозните кризи в досегашната си история.

Външните рискове пред страната продължават да се увеличават. Рязкото влошаване на перспективите за развитие пред Гърция разшири обхвата на рисковете, свързани с руско-украинския конфликт и заплахата ИДИЛ. Влошаването на външната среда подпомага търсенето и отстояването на минимално съгласие в рамките на управляващата коалиция. ГЕРБ демонстрираха готовност за задълбочаване на евро-атлантическата интеграция на България. Нещо повече – независимо от критиките около идеята за газов разпределител на българска територия, за първи път от много време България направи опит да заяви собствените си интереси. Този знак бе разбран правилно и насърчен от Европа. Външнополитическата подкрепа за управлението е по-силна, отколкото в началото на първите сто дни. Това е важна гаранция за удържането на стабилността, независимо от вътрешното политическо напрежение и несекващите скандали.

Партиите и коалициите в управляващото мнозинство започнаха подготовката си за най-сериозното политическо изпитание през тази година – местните избори. Няма съмнение в това, че ГЕРБ ще разгърнат собствената си кампания, независимо от коалиционните си партньори. Дори и в коалиция, ГЕРБ продължават да действат самостоятелно. Това е и опит да бъдат неутрализирани рисковете, които ще генерират в хода на кампанията Реформаторите, Патриотите и АБВ. Управляващите разбират, че от действията им през следващите месеци ще зависи постигането на видим успех на местните избори, а това означава изтласкване на ДПС от местната власт и удържане на БСП в рамките на сегашното й политическо влияние. При липсата на видим и амбициозен противник, това би било достатъчно, за да гарантира управлението поне през периода до президентските избори.

Процесът на установяване във властта ще приключи след местните избори и едва тогава, в зависимост от постигнатите резултати, ГЕРБ биха предприели по-активни действия за реформиране на определени сектори. Правителството ще продължи да действа в условия на нестихващи скандали, бърза смяна на дневен ред и привидна неустойчивост.

Всъщност, първите сто дни на този мандат, показват готовност за последователни и неотклонни усилия, насочени към стабилизиране на управлението и неутрализиране на рисковете, произтичащи от подценяването на корпоративната и партийна съпротива. Управляващите са научили урока, който получиха в първия мандат на ГЕРБ. Този път ще се опитат да не оставят в тила си организирани ядра от корпоративни и политически интереси, които биха могли да застрашат управлението. Основният въпрос в момента за управляващите е способността за идентифицирането на тези ядра и цената за тяхното неутрализиране.

Този ден наистина си личи по сутринта. Първите сто дни на правителството очертаха профила на този мандат. Управлението ще се развива чрез подходите и моделите, които вече бяха демонстрирани. В известен смисъл, този стил на управление няма алтернатива, доколкото поддържа отворени врати в различни посоки, реализирайки собствените си управленски планове. Тази тактика води до частично обезличаване, както на поддържащите, така и на опониращите политически субекти. Затова, движейки се по ръба на риска, правителството на ГЕРБ може да запази властта по-дълго, отколкото изглеждаше възможно в началото на управлението.

Следете новините ни в GoogleNews