Валери Симеонов поведе бащина дружина срещу нарушаващите регламентите дискотеки и заведения в Слънчев бряг. Аргументът на вицепремиера е концентриран ексклузивно върху спазването на закона, което не го прави автоматично прав в случая. Както знаем, законите могат да бъдат както добри, така и калпави, следователно сляпото придържане към тях не означава задължително морално и икономическо надмощие в дадения спор. Оставяйки регулациите настрана, прав ли е Симеонов в действията си?

На този въпрос следва да се отговори чрез икономически анализ на ситуацията, отнасяща се основно до външния ефект – шум. В икономиката външните ефекти възникват, когато икономическата дейност на определен субект се отразява върху благосъстоянието на друг субект без конкретната транзакция или транзакции да получат пазарна оценка. Като резултат обществените разходи или ползи се различават от частните разходи или ползи.

Един от първите примери за разрешаване на проблем с негативен външен ефект може да бъде проследен до древен Рим, където на един гражданин му хрумнало да си потърси правата срещу съседна нему мандра. Мандрата работила здраво по цял ден и лошият мирис се разпространявал върху околните къщи, правейки живота на римляните в околията непоносим. Та римският гражданин наел юрист и атакувал мандражиите в съда с аргумента, че емитираната от тяхната дейност миризма му нанасяла щети, които мандрата не заплащала. Съдиите признали иска на гражданина и отсъдили мандрата да го компенсира.

В тесен икономически план мандрата в Рим е имала частни разходи, които са по-ниски от обществените. Тоест нейният собственик не е плащал пълния размер разходи за своята дейност, а част от тях са били прехвърляни на живеещите в околността. Съдът е изравнил двете величини като е задължил собственикът да компенсира римляните в района и по този начин частните разходи са се изравнили с обществените.

Дискотеките на открито в Слънчев бряг създават подобен казус. Емитираният от тях шум нарушава спокойствието на почиващите в хотелите и живеещите в района, а засегнати в най-лудите вечери са дори хора от съседни населени места в залива. Силната музика прехвърля разходите за осъществяваната дейност от конкретните дискотеки към цялото общество и особено към хотелите, опитващи се да привлекат туристи от средната класа, които желаят по-балансирано преживяване в България. Държавата и общината са опитали да предотвратят това състояние на нещата, въвеждайки ограничения за шума, но е очевидно, че те нито са адекватни, нито се спазват, нито пък санкциите мотивират когото и да било да ги спазва без някаква по-дълга „тояга“.

В случая съществуват няколко възможни решения:

• Дискотеките на открито, в които се купонясва до сутринта, да бъдат преместени на място в околността, откъдето шумът да не нанася такива щети върху хотелите и почиващите там туристи.
• Дискотеките на открито да бъдат принудени да плащат компенсации на хотелите и живущите в района, които търпят щети.
• Да се повишат драстично санкциите за нарушения по текущите наредби, така че собствениците да имат стимул да ги спазват и съответно шумните партита да приключват около полунощ.

Както е известно, аз съм сред защитниците на аргумента, че щом Слънчев бряг е успял да се брандира като дестинация за парти туризъм, то не е работа на държавата да се намесва в неговото развитие. Навсякъде по света има подобни курорти, където музиката, купонът, алкохолът и хазартът са основните фактори, привличащи туристи.

От друга страна, дори емблематична парти дестинация като Ибиса не е позволила на дискотеките да нарушават общественото спокойствие. Култовата дискотека на открито Ушуая приключва работа в полунощ, дори и там да гостува Дейвид Гета. Заведението отваря в 4 следобед, гостуващите музиканти и изпълнители започват своята програма в 5 и към 12.00 всичко приключва (освен в два дни всяка година – откриване и закриване на сезона). Ушуая бушува буквално под терасите на няколко хотела. Регулацията важи за всички дискотеки на открито. Все пак, в по-отдалечените плажове има барове, на които може да се посрещне изгрева с музика, но в никакъв случай при децибелите, познати ни от нашия курорт. Закритите клубове пък са напълно шумоизолирани. Дори култови дискотеки като Амнезия, Паша и DC10 не издават „гък“ извън затворените си врати – какво се случва вътре е изцяло друга история. Закритите заведения обикновено започват работа в 11 вечерта и завършват в 6 сутринта – повече от зверско парти.

Испанците са разбрали нещо, което държавното ръководство на Слънчев Бряг АД не е – парти туризмът също може да привлича платежоспособни туристи, но това са хора от средната класа, за които физически и психически е невъзможно да купонясват всяка вечер до сутринта. Следователно атмосферата и условията в хотелите трябва да бъдат нормални, а каквото се случва в дискотеките – да си остава там. Съответно, двете испански парти дестинации Ибиса и Майорка не привличат пияници на 19-25 години, а хора като цяло на средна възраст. През последните години се наблюдава плавно възрастово разграничение, като в Ибиса се концентрира по-младият поток от 30-40 годишни (въпреки това, всеки пети е над 44), а в Майорка половината от посетителите са над 44 години. Смятате ли за възможно такава целева група туристи да купонясва всеки ден до 8 сутринта и да изтрае кънтящ шум дори в банята на хотела си? Пълен абсурд.

Накратко казано, Валери Симеонов е прав, но най-вероятно самият той не разбира точната икономическа логика зад аргументите си. Слънчев бряг е разумно да си остане парти дестинация, но ако искаме да привлечем по-висок клас парти туристи, то следва атмосферата в хотелите да не бъде разрушавана от иначе прекрасния купон в дискотеките.

Платежоспособните парти туристи не са тийнейджъри, способни и желаещи да прекарат цяла седмица (дори и повече) в непрестанен алкохолен делириум на няколко часа сън дневно. Това са хора на средна възраст със солидни средства, които търсят както комфорта и прилежащите услуги на луксозния хотел, така и щурото парти в близката дискотека.

Когато и ако в Слънчев бряг предложим и двете, ще започнем да се конкурираме за целевата група туристи на Ибиса и Майорка. А дотогава... Валери Симеонов го описва далеч по-добре от мен, та няма да му отнемам щафетата.