Разни национализми

Калин Терзийски Последна промяна на 23 юни 2021 в 11:08 4232 0

Снимка Сергей Антонов / OFFNews

Мисля тия дни.

Мисленето може да е твърде целенасочен процес – тогава то изисква разход на енергия и се усеща като усилие, но може да бъде и нецеленасочено, свободно „реене” и „бленуване” – това е всъщност и естественото състояние на мечтателния човек – и това мислене не изисква усилия; то е благодатното и свободно състояние на душата. Тук, за съжаление, не изказвам автентична своя мисъл, а повтарям като папагал мислите на К. Г. Юнг. Единственото ми оправдание е, че съм прочут пияница, бохем и развратник, дивак и непокорен човек, така че трудно може да бъда обвинен в слабоволево присламчване към чужд авторитет.

Българската „мисловна сцена” е пълна пък с разни интелектуалци, които биха ти цитирали и Рембо, и Верлен, докато започнеш да кашляш кръв – всичко знаят и всичко са чели; но ако бяха живели редом с Рембо и Верлен, щяха да ги подминават, затискайки с кърпичка носа си и турили демонстративна гримаса на погнуса и неодобрение на лицата си.

А биха писали и по някое укоризнено доносче по техен адрес.

Тоест – цитирането на Рембо и Верлен (и всеки друг „прокълнат” творец) при този тип интелектуалци и българи-родолюбци е само и единствено с цел намърдване още по-дълбоко в блажната конюнктура. Ако трябва да се цитира Ленин – цитира се Ленин. Ако трябва да се цитира Горки – цитира се Горки. Ако времената изискват да се цитира Сталин – и той се цитира.

Но ако времената са се сменили и е по-угодно да се цитират Рембо и Верлен – цитират се тез двамата. Така че: Лицемери са мнозина из българските интелектуалци. Нагаждачи. Цялото им знание е таквоз... както казва Самюел Джонсън: Всички амбиции имат една цел – да сме по-добре вкъщи. Върти се, суче се – цитира се, който трябва – я Маркс, я Ницше – но важното е чехлите вкъщи да са от везана коприна, децата да учат в чужбина, жената да ходи с кожена пелерина и... до година до амина.

Та като казах Самюел Джонсън...

Той, миличкият, нефелитият, беше казал: Патриотизмът е последното убежище на негодника.

Българският интелектуалец от среден калибър – пуснал полудвойна гуша в някой университет, комитет или неправителствена нещо си (защото за двойна гуша все няма пара, ама унизително е някак!) беше в миналото един пар екселанс интернационалист. Същински Че Гевара от Института по профсъюзни проблеми към БАН! Нали такава е конюнктурата – требе да сме интернационалисти! И... и ние Сме!

Тук става въпрос, апропо, апропо, апропо, за тия дамички и господа, които сега са острието на елита на българския ум и разум – къде 55-60-годишните. Интернационалисти бяха те и ако търсиш интернационалист – иди при тях и си избери интернационалист по мярка – има всякакви – и широки, и тесни, и шарени, и дюс. Но категорично интернационалисти! Защото такава беше линията на партията. Те, Бога ми, вътрешно сигурно са негодували и какви ли не вътрешни несъгласия и борби е имало в душите им смутни. Но на събранията на катедрения съвет или каквото и да е там друго котило – все интернационалистични възгледи се излагаха.

А тогавашният интелектуалец, естествено, пиеше водка и пееше песни на Висоцки – защото Висоцки е руснак, ама готин – дисидент и така, чрез любовта си към него, пак можем да се подмажем на руснаците, пак да си останем верни на „линията на партията”, ама да покажем и симпатично, интелектуално вироглавие. Умерени интелектуални свободомислия в рамките на закона. Дисидентство, съчетано с виличка в Алдомировци, интелектуалска, малка такава. Това беше по соц-а.

А в края на соц-а се появи и това, за което разправя С. Джонсън: Патриотизмът, като последно убежище на негодника.

В края на социалистическия режим соц-властниците (тоест – червените гниди от червената олигархия), за да спасят кожите, се хванаха за последната сламка – патриотичните и националистически игри.

И така дойде Възродителният процес. И интелектуалците пак се активизираха; настана оживление - и се писаха и поръчкови романи за това, че помаците са българи и за „потурчванията” през 16 век... въобще – важното е да сме щастливи вкъщи (С. Джонсън) – а това става с добри и дебели хонорарчета. И филм "Време разделно" излезе, та да е ясно, че турците трябва да бъдат мразени.

Аз бях войник на границата тогава. И в заставата се изтърси един професор от същите тези интелектуалци. (Сигурно, ако е жив, сега е почетен професор нейде.) И каза направо: Да говорим, момчета, за турците. Как те изнасилват вашите сестри и майки, а ако не са ги изнасилили още – ще го направят!

Слава на Бога, аз бях в тия дни в наказателна застава. А наказателната застава е особено място. Там момчетата бяха от тая порода наказани хора, които гледат гневно, под вежди и с омраза всяка власт и всяко угодничество. И ние тогава попитахме професора интелектуалец (загрижен за бъдещето на „родината”): Ти, свиньо, къде ще бъдеш, когато на нас турските минохвъргачки ни разкъсват червата и крайниците? В кабинета си ли ще бъдеш, да пишеш поредната си патетична реч? Я се махай от тука, че ние такива като тебе ги не траем!

М, да.

Апропо – половината от българските такива – угодни интелектуалци – че дори и най-милите, и най-умничките – бяха докоснати от благия повей на ДС – или бяха агенти, или като другаря Хайтов – с право на шофьор. Ех, Джонсън, как правдиво говориш: Важното е вкъщи да си щастлив – всяка амбиция натам води; може и малко бляскава слава, но вилата в Алдомировци с три декара градина си е по-друго! Професорско кресло, минало в ДС, комитетчета, асамблеи, фондации, неправителствени организации, Русии за България и Америки за България – всичко е ок!
Българският интелектуалец от този тип не е богат човек – той има милион оправдания – трудно се живее, затова всяко ловко „адаптивно поведение” е простено.

След соц-а този тип български интелектуалци – адаптиращите се (а то други май комай няма чак толкова, а ако има – бързо умират) станаха и патриоти.

Не в този Възродително-процесовски тип, не са написали ни едно Време разделно, но все пак – тъй като конюнктурата изисква известен патриотизъм – и те веднага го развика като ковид – в най-лека и приятна форма.

Тъжното е, че мнозина от тях знаят думите на Джонсън. Именно тези за патриотизма.

Те знаят, че една малка група от хора във всяка една държава – една плутократична шайка – има изгода от целия тоя Патриотизъм. Другите хора, „обикновените” хора, имат нужда само от разбирателство! И кой е грък, кой македонец, кой хърватин и кой хаваец – няма никакво значение! Обикновените хора наистина са интернационалисти. И те изповядват в най-чист и почтен, красив и хуманен вид философията Ubi bene ibi patria – където е добре, там е родина. И под „добре” те не разбират само хлеб и кашкавал, а разбират „По-свободно и по-достойно живеене”. Патриотизмът е хитра лъжа на елитите, които не са и елити – защото „елит” би трябвало да е нещо горно, а тук става въпрос за долни хора, подло следващи само своите интереси. Интелектуалците от описания тип не са от елитите – те са винаги антураж, те са присламчващите се. И затова цитират Рембо и Верлен – когато е престижно и изгодно да се цитират Рембо и Верлен. А когато е изгодно – плюят и забравят Рембо и Верлена. И пак подхващат цитирането на другаря Ленин. Тъй.

И сега аз гледам и мисля как се надигат македонски патриоти-интелектуалци и насреща – български патриоти-интелектуалци. И започват да играят пошлата, нечиста, блудкаво-банална, отколешна, досадна препирня. Най-научно-изискано-благовидна, апропо, само с леки елементи на псувни и попържни, сплетня на тема има ли отделна македонски история, имат ли право македонците на свои... все едно, ако вляза в тази тема – ще се почувствам омърсен.

Ще кажа само: руската имперска машина (снабдена с исторически институти, литературни институти, хиляди полу-учени полу-геополитически инженери) е създала „историческите науки” на куп страни и „републики”. Така са разделени татарите от башкирите, таджиките от персите и т.н. – а най-вероятно – на по-отдавнашен етап – и южнославянските народи – сърби, македонци и българи. Това са правили, естествено, и турската, и американската, и европейската (във всичките и мегали-идейни форми) машини за „създаване на история”.

Това е чисто и просто доказателство, че „история” няма. Няма – поне не и в този наивен и невинен вид, в които се опитват да ни я пробутват. Има политически угодни, поръчани „истории”, които удовлетворяват интересите на властващите и силните в момента.

Тези „истории” и „исторически науки” обслужват най-безцеремонно и подло единствено интересите на властващите олигархии. И именно тяхно оръжие са патриотизмите и национализмите.

Всеки що-годе запознат човек би се сетил, че между сръбския и българския, които се разделят все по-активно и вече никой не може да приеме като един общ южнославянски език, има една преходна група диалекти – т.нар. „преходни у-говори”, примерно – торлашки. Сещаме се, че при образуването на Княжество България за официален език е взет източнобългарски диалект – за да не стават „грешки”, тоест – да не се забележи крайното подобие на западнобългарския и източносръбския.

Сега се случва същото и между българския и македонския. Дивергенция по политически причини. А както казах, за обикновените хора това дали са сърби, българи или американци, няма кой знае какво значение. Важното е къде си добре и къде се чувстваш човек, тоест богат и свободен.

Да - българите се радват на „българското”, но не защото то се опълчва срещу „сръбското”, а се радват така, както се радват примерно феновете на Ролинг стоунс на това, че са заедно и всички вкупом обичат именно Ролинг стоунс. Така един човек, харесващ Малер и Вермеер, се чувства много по-свързан с друг човек, харесващ Малер и Вермеер, живеещ на другия край на света... отколкото с т.нар. свои „сънародници”, надуващи в един през нощта дива и гнусна чалга.

Родина е там, където се чувстваш човек, а човек – това звучи гордо. Да живееш сред близки по дух, по култура, по интереси хора – па макар и отдалечени физически, езиково и икономически от теб – това е родина. Едно духовно, хуманно и красиво единство.

Та така де. Интелектуалците, сега, забравяйки че бяха „докоснати от повея ДС” и забравяйки, че в младостта си гласуваха за „интернационализма” с две ръце на събранията на факултетния съвет, скачат срещу македонците. С техните също толкова нелепи и смешни националистически пориви и вълнения.

Да. Патриотизмът е последното убежище на негодника. А от друга страна – целта на всяка амбиция е да сме добре вкъщи. Да е пълен хладилникът. Браво, Джонсън! Много си точен!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови