Разликата между Пруст и прост

Ей, изядохте го тоя премиер-министър бе...

Бил цитирал неточно Достоевски, па това бил Гогол, па не бил и Гогол, а Алексеей Николааевич Апухтин...

Въобще - настана един дебат за руската класическа литература, който ме наведе на оптимистичната идея, че все пак не сме чак толкова зле.

Можеше да се занимаваме с друго - например с икономика, или с екология, или с проблемите на земеделието, но ние не, та не - руска класическа литература.

Четох, четох и в един момент си дадох сметка, че всъщност ние не живеем в България, в 2020 година. 

Ние живеем в роман. В този роман има главни герои, има второстепенни, има любов, има справедливост. Абе има всичко - даже и шуби, които ту ги крадат, ту не ги крадат - в зависимост от ситуацията, в която се озовават главните ни герои.

Седнах аз, разлистих това-онова и нещата взеха да ми се изясняват лека-полека.

И сега ще се опитам да ви ги представя на вас в това кратко четиво.

А вие си помислете също дали не живеем някъде в литературата.

И така...имало едно време...

Оруел - "1984"

Имало едно време една държава, в която подслушвали и хвърляли по 100 000 000 за Се Ре Се - та.

Както някой понечел да гъкне, го изтипосвали в медиите, изтичали негови подслушани разговори и той бивал прекършен на секундата.

Тази държава си имала Голям брат, който имал свои подчинени. Един от тях носел каскет и бил толкова страшен, че някои хора избягали от него...чак в Дубай. Или в ЮАР. Или в Белград...

Маркес - "100 години самота"

А в Макондо (Перник) спрял да вали дъжд. Не за 100 години, а за 100 дни.

И хората останали без вода. 

Хелър - "Параграф 22"

Тогава се оказало, че виновен хем няма...

Хем има...

Вкарали един в ареста, защото знаел за проблема.

А друг не го вкарали, макар че и той знаел за проблема.

Виновен бил Параграф 22 - всеки, който знае за проблема, не знае за проблема.

И съответно всеки, който не знае за проблема, знае за проблема.

И обратното...

Достоевски - "Идиот"

Имало, разбира се, и идиоти.

Те мрънкали, бунтували се, но накрая си избирали отново същите господари.

Правели го, защото:

а) ми то други няма
б) за да не дойдат комунистите
в) за да дойдат комунистите

Пушкин - "Малки трагедии"

Хората изживявали какви ли не малки трагедии. Едни оставали без вода, на други данните им изтичали в НАП, трети бивали запорирани от "Топлофикация". Въпреки това те се опитвали да бъдат позитивни, защото много харесвали страната, в която има Балкан, Черно море, кебапчета и таратор...

Гогол - "Ревизор"

Всички искали ревизия на управлението. И се надявали тя да дойде от Европата. Обаче на Европата, честно казано, й дремело за нашата клета родина толкова, колкото и за ланския сняг. "Нали сте си ги избрали демократично. Свалете си ги демократично и си изберете други - пак демократично! И не ни занимавайте с вашата литература!" - рекли европейските институции.

Булгаков - "Майстора и Маргарита"

Тогава Дяволят и свитата му дошли в София.

Дяволът погледнал, па се отказал и оставил само свитата си. А свитата решила да се забавлява.

Част от свитата на Дявола правела протести. Другата част - контрапротести.

Част от свитата пускала статии. Другата част - контрастатии.

Част от свитата управлявала. Другата част била опозиция.

Свитата била големичка - наброявала 240 души, които, за да се сместят, се настанили в Народното събрание на Република България.

Шекспир - "Хамлет"

Няколко луди хора попитали тълпата - "Да бъдем или да не бъдем"? А тълпата им отвърнала - "Точно па вие че ни кажете? Вие па сте ного убави"...

Хармс - "Падащите бабички"

И така управляващите научили, че има някои места, на които има голяма далавера. 

Първи управляващ се надвесил да гепи кинти - паднал и се размазал.

Втори понечил да види къде е паднал първият - но и той паднал и се размазал.

Трети се присмял - "Хахаха, тия са много прости" и рекъл да ги посочи, но не могъл да запази равновесие, паднал и се размазал.

Аполинер - "Алкохоли"

А народът гледал, гледал...

И си сипвал, па удрял лакти в масата и ревял с пълно гърло - "Боят настанаааа, тупкат сърца ниииии!!!"

Сартр - "Погнусата"

А младите не издържали. Взели си багажчето и се отправили към други страни, където...

Където били герои на друг автор

Камю - "Чужденецът"

Чужденецът крепял родната икономика.

Той бил супер изгоден на родните управляващи. Хем пращал пари, хем бил избягал и не бил реална заплаха.

Хъксли - "Прекрасният нов свят"

В този свят всичко било идеално.

Управляващите били пълна трагедия.

Опозицията - пълна трагедия.

Народът - и той живеел в пълна трагедия.

Всичко това някак се вписвало в една безупречна картина.

Картината на един прекрасен нов свят.

Свят, в който каквото и да се случи, е толкова тъпо, че започва да изглежда някак красиво.

Бекет - "В очакване на Годо"

В тази страна всички очаквали Годо.

И той идвал.

Той се казвал Иван.

Или Симеон.

Или Сергей.

Или Пламен.

Или Бойко.

Годо идвал и си отивал. 

А народът отново поглеждал да види дали ще се появи следващ.

Народът смятал, че ще се оправим само ако дочакаме Годо.

А Годо смятал, че ще оправи живота си, само ако се докопа до тъпите си съграждани.

Край на романа! Аплодисменти!

Видяхте ли? Живеем в мнозина книги.

Живеем в библиотеката, която така и не прочетохме, защото бяхме заети с какво ли не - от това да изкарваме хляба си до това да гледаме дали Амет ще се ожени за Ялдъз в 247 епизод на турската сапунка, която зяпаме в праймтайма на телевизиите.

Викате Бойко объркал един цитат с друг?

Какво пък толкова.

Ние объркахме братя Карамазови с братя Галеви, объркахме Салвадор Дали с Борис Дали, та един цитат повече или по-малко - все тая.

Едно време една моя приятелка казваше, че разликата между Пруст и прост била държавата.

Убеден съм, че премиер-министърът е отчел това, след като преди време изрече фразата - "Вие сте прости и аз съм прост - ще се разберем"...

...почти съм сигурен, че е искал да каже, че е фен на Пруст...

Следете новините ни в GoogleNews