Quantcast

Популизъм и демагогия

Антоний Гълъбов Последна промяна на 07 февруари 2014 в 18:16 22062 18

Антоний Гълъбов

По всичко личи, че 2014 ще бъде годината на популизма в България. Взаимните обвинения в популизъм не могат да прикрият няколкото ясни черти на това специфично политическо заболяване, както и условията за разрастването му като епидемия в българската политика. Преди всичко, популизмът предлага прости решения на сложни проблеми. Колкото по-неразбираем и заплашителен изглежда всекидневния живот на хората, толкова по-лесно е да се вслушат в обещанията за бързо и категорично решаване на всичките им трудности. По-неприятното е, че зад тази готовност, стои споделеното нежелание всеки отделно и заедно да се опита да подреди собствения си живот.

За разлика от демагогията, която е умението да се управлява чрез апатичния страх от промяна сред мнозинството, популизмът се развива най-добре в опозиция. Колкото по-дълбоко е усещането за това, че нищо не е както трябва, а перспективите за развитие не зависят от собствените ни очаквания, толкова по-лесно изглежда да се повярва на популизма. Неговата истинска сила е в това, че не ни кара да направим почти нищо, освен да гласуваме за поредния му пророк. Той е като нисколихвен, бърз кредит, с отдалечен във времето падеж и представяни като минимални лихви. Достатъчно е само да се подпишеш, (или да гласуваш) за да започнеш да харчиш. Но, сметките винаги се оказват погрешни, а общата цена – непосилна.

Популизмът е силен, когато е защитаван като монолог с мегафон в ръка. В зависимост от интелектуалния капацитет на своя пореден пророк, популизмът може да бъде истински завладяващ или да си остане колективно преживяване на индивидуални страхове. Най-важното е „лидерът” да поеме пред всички отговорността за тяхното спасение. Класическата опора на този своеобразен култ е сложното преплитане на поне три основни идеи. Първата е, че народът винаги е по-мъдър от управниците си. Втората е свързана с разбирането за това, че управниците са станали такива чрез престъпление. А третата, свързва предишните две с очакването някой, най-често един единствен човек, да поеме върху себе си бремето на защитата на малкия човек срещу всички злини, причинени му от управляващите го престъпници.

Версията на национал-популизма се различава в детайлите. Там народът е сведен до нацията, която на свой ред, най-често се възприема като обобщение на представата за собственото племе. Градиращото до истерия оплакване на Родината като майка, позволява всеки да припише на страната собствените си разочарования и страхове. Така колективният образ на „изтерзаната Родина”, придобива конкретните черти на собствените ни проблеми и провали. Но, истинската сила на национал-популизма е в страха от другите, превърнат в гняв. Разказът изглежда така: ние сме зле, защото нашите престъпници са се съюзили с чуждите врагове. Този разказ звучи толкова по-убедително, колкото по-трудно ни е да си представим какво всъщност ни свързва. Затова и у нас има много повече национал-популизъм, отколкото патриотизъм. Затова ни е много по-лесно да кажем кой ни пречи, отколкото да постигнем съгласие около това, което наистина ни прави ценни и значими за другите.

Приливната вълна на популизма може да подмени напълно смисъла на европейските избори в България. На подобен тип реторика са податливи около 600 000 активни български избиратели. Всички те, по различен начин, но в сходна степен, са готови да приемат разказа, според който техните лични неблагополучия са резултат от световен заговор, в който местните управляващи престъпници са се продали на чужди интереси. Защитата на родината-майка им изглежда единственият възможен път за спасение. А той преминава през прогонване на другите и наказание за собствените ни управници. Разбира се, след това, „лидерът” трябва да назначи новите управници, които след няколко години могат да бъдат прогонени от следващия борец за спасението на всички.

Въпреки че изглеждат и дори се възприемат като синоними, популизмът и демагогията имат различно отношение към властта. Популизмът е бърза писта за набиране на последователи в опозиция. Но, ако властта бъде спечелена, популизмът се превръща в риск. Властващите вече не могат да говорят за себе си като за престъпници, обогатили се незаконно в ущърб на народа. Вместо това, те започват да говорят за това как се борят с „наследството на предишните”. И колкото по-подробно описват щетите, които е нанесло предишно управление върху народа, толкова повече се надяват, че няма да им се налага да обясняват какво всъщност правят във властта в момента.

Популизмът търси и винаги намира основания за съществуването си, там където хората приемат управлението като спектакъл, в който актьорите на сцената говорят това, което някой друг им подсказва. Българското общество възприема по подобен начин демокрацията и собственото си участие в създаването и поддържането на нейното качество. На фона на мълчаливата съпротива срещу поемането на отговорност за собственото (без)действие, „публиката” у нас предпочита да наднича зад гърбовете на актьорите в търсене на сенките, които ръководят спектакъла зад кулисите. Пропускайки най-често простият факт, че сенките които вижда, най-често са част от самия декор.

Яростното противопоставяне срещу управлението на ГЕРБ позволи на управляващия съюз между БСП и ДПС и Атака да преодолее първата фаза на протестите и да овладее управлението на страната. По подобен начин, ГЕРБ успя да неутрализира политическия дебат за развитието на страната и да го замени с необходимостта от разчистване на последствията от тройната коалиция. През последното десетилетие, пред българското общество се разиграва един и същи спектакъл. Агресивният популизъм в опозиция, бързо преминава в силово налагана демагогия, когато властта бъде овладяна. Дори и когато в началото на февруари 2013 година, публиката се опита да се качи на сцената, това доведе само до минимално разместване на декора.

Демагогията, определяна най-често като грижа за бедните, социално слабите и младите хора, осигурява минимално необходимото спокойствие на управляващите. Криминализирането на политическия противник поддържа интригата, докато основните действащи лица променят предварително обявения сценарий. Но, по всичко изглежда, че независимо от масово споделяното неудовлетворение от сегашното управление, съществена част от публиката иска спектакъла да продължи. Или поне не изглежда готова да изпрати на сцената следващата група от актьори.

Срещу спектакъла на демагогията вече се надига нова вълна от популизъм. Проблемът е в това, че те взаимно са си необходими. Радикалните призиви за „смяна на системата” играят много добре ролята на фон за демагогията на управлението. И докато новата вълна от популистки обещания залива и заличава европейските перспективи на България, публиката продължава да участва в спектакъла – или като се прави на очарована от социалната загриженост на властта, или като аплодира бутафорните атаки на популизма. А докато това е така, смяната на актьорите няма да има определящо значение за сценария.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.02 2014 в 00:37

Много глупости на едно място:
1. Популизмът и демагогията не са измислени сега. АФторът може ли да посочи поне едно правителство, което да не е ползвало демагогията и една политическа партия, която не е използвала популизма като оръжие?
2. ”...Преди всичко, популизмът предлага прости решения на сложни проблеми. Колкото по-неразбираем и заплашителен изглежда всекидневния живот на хората, толкова по-лесно е да се вслушат в обещанията за бързо и категорично решаване на всичките им трудности...”
Ето няколко прости твърдения:
- Приватизацията ще реши всички икономически проблеми.
- Частникът е по-добър стопанин от държавата.
- Свободният пазар на стоки, услуги и труд е най-доброто и честно управление на икономиката.
- Единствената морална цел на човека е неговото собствено щастие
И отговарят точно на определението дадено по-горе.
Демагогията не е „грижа за бедните”, а двуличното отношение на обществени личности, в зависимост от личната изгода. Така, че демагози са и Сидеров, и Ахмед Доган, и Бойко Борисов и Сергей Станишев. Вероятно и г-н Гълъбов, защото не е обективен.

12.02 2014 в 22:17

Това за дясното е доста дълъг разговор,но за да стане по-ясно кой от коя страна е,да те попитам-за теб /16/,бОйко бОрисов ли е "десен",той ли е почтен???

12.02 2014 в 17:04

До № 13
"...след 1990,което унищожи напълно автентичната десница в България."
И така приятелю, коя е автентичната десница в Бг? Тая дето активен члан на НИС и Гл.Редактор на вестника й беше Волен Сидеров, тази ли!? Или тази, в която "водачи" бяха Бисеров, Цонев, Павел Шопов и др. подобни "боклуци", тази ли!? Аааа, може би имаш предвид оназииии, в която бяха още Корнелия Нинова и онзи демократ "кукувеца" Курумбашевъъъ! Е, пич, специално това, което наричаш "автентична десница" май не е много "дясна"! И сега не можещ ги разбра, кой, коъ е! Един честен и почтен човек като Едвин Сугарев, всеки ден отнася безброй "плюнки" от някакви си "взели се насериозно" псевдо-демократи. Други, които са минавали "прави под масата" когато Евгени Михайлов снимаше и разобличаваше комунягите, сега го "попържат"! И на това ако казваш десница, то "здраве му кажи"! Така, че спести си укорите и самоувереността, защото много скоро ще се разочароваш и от тези, днешните, хммм, "десни"!

11.02 2014 в 13:36

щом като не демагогските партии са толкова добри,как преди това избирателите са гласували за тях?-а после не?

09.02 2014 в 12:29

Да, този автор е добър. Всъщност най-добрият от всички аffтори.

08.02 2014 в 21:43

Току що се сетих за още едно въпросче-кое дясно е криптофашизъм???Дясното на бОйко бОрисов ли???Това "дясно "е произведението на бившата и настояща ДС,то не е никакво дясно,а онова послушно "нещо",което ДС създаде 12 години след 1990,което унищожи напълно автентичната десница в България.За това ,не малка вина има и Европейската народна партия,която побърза да легитимира тази фалшификация гЕрб,като я прие за една седмица буквално за свой член!!!А "великият,голям лидер"бОйко бОрисов е типичен пример за майстор на популизма...Другото съм го казала чрез "ника"си.

08.02 2014 в 19:34

Антоний Гълъбов е изключителен политолог и винаги е бил много точен в анализите си ,но у нас наистина няма чуваемост,у нас умните не са на почит!У нас предпочитат лйжата и хитрата манипулация-това обичат да слушат!Избират си лъжеца ,а после псуват ,протестират и после пак си избират нов лъжец...Това е!!! Имам едно въпросче към "иван николаев"-извинявай господине ,но ти май не четеш това което пишеш!С кои държави сравняваш България,която от почти 70 години е филиал на руското КГБ?!

08.02 2014 в 13:43

Село от 1000 души със среден доход от 200 лева на месец, дават 1 000 000 - един милион за бюджета на държавата. Но колко получават, МЕТРО ЛИ, ПЪТИЩА ЛИ, ПРИЛИЧЕН ТРАНСПОРТ ЛИ, ИЛИ КАКВО????????????????????????????????????????? ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

..иначе е добре гласуването да е с отрицателен вот, не-хденето да се гласува значи одобрение за всички.

Ето какво е капитализма. Световният капитализъм има пет работника (примерно) - потребители. На тези работници се дават купони за да купят 20% от производството. Но световният капитализъм консумира само 20% от производството. Значи артисват 60% от стоката, и тя може да се развали. Тогава световният капитализъм дава още купони(пари) но на кредит, за да може работниците да купят цялата стока. И така паричният капитал на световният капитализъм е даден на кредит. НО КАКВО СЛЕДВА??


Сега най-развитият сектор в България е зърнопроизводството, той е най финансиран от субсидии, и сега в кризата увеличи износа на България. На ниво на най-развитите държави е. Ако това го правихме от 1990та до 2000 та, с всички сектори, щяхме за десет години да стигнем Германия. Така е направено икономическото съвземане на ГФР след войната. Що е трябвало да чакаме ЕС, и без това сега даваме повече пари на ЕС, отколкото тя уж ни дава. Танов казва, че сега събираме 100 милиона от митниците и ги даваме всички на ЕС. Така че сме загубили и митническите си постъпления, и даваме 1 милиард на ЕС от бюджета на държавата ни, а има и бол внос от ЕС - за сметка на износа ни. Сега МВФ казва че ще се оправим след 50 години, нещо което със сигурност са го казвали на Индия и Африка преди 50 години-



Да се обединим за: 30% от БВП на зает - да е минималната заплата, ако данъците за бизнеса са като в демократичните страни - тогава 25%. Пълни мажоритарни избори чрез 10 района, и първите 10 по гласове - да са народни представители, с машинно гласуване, и бутон с отрицателен вот - дори за всички. И по жребии да се избират още 40 народни представители.


В редица градове въстанията протичат под лозунга „Хляб! Смърт на прекупвачите!“. Въстаналото население изземва хляба, завладява местните кметства и изгаря документите, съхранявани там. Впоследствие в градовете са създадени нови изборни органи на властта — общини, установява се кметската длъжност в Париж и е създадена нова въоръжена сила - Националната гвардия.

Въстаналите селяни изгарят замъците на господарите си и взимат земята им. В някои провинции са изгорени или унищожени около половината имоти. Тези събития през 1789 г. получават името Големия страх — на френски: Grande Peur).


(промените винаги стават - когато изборът е гладна смърт или просто смърт - с надежда за промяна)

08.02 2014 в 13:41

Защо соц елита премахна социализма.. Защото повярва на монетаризма на Милтън Фридман . чудото на икономиката - рогът на изобилието - безкрайния икономически растеж. Печатиш пари поне колкото е растежа, ако е 5%, тогава увеличаваш паричната маса с 5%. Пускаш кранчето на парите ако има дефлация или стагнация, ако има инфлация тогава забавяш потока и увеличаваш лихвата. Така са се въодушевили соц елита, че няма как да не повярват - че с марксизма е свършено - победен е, а пазарната икономика ще е перпето мобиле на безкрайния растеж. А соц елита ще са милиардери, но народа ще живее по-добре от всякога.... НАПРАВО ПРЕДСТОИ ЗЛАТНО ХИЛЯДОЛЕТИЕ, И ЗЛАТНА ЧИНИЯ ЗА ТОАЛЕТНАТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК. Е БИЛО В СЪЗНАНИЕТО НА СОЦ ЕЛИТА В КРАЯТ НА 1980ТЕ Тодор Живков: Социализма е едно недоносче!! http://bg.wikipedia.org/wiki/Олигархия ОЛИГАРХИЯТА Е ДЯСНО, А БКП СИ БЕШЕ ОЛИГАРХИЯ - В оригиналното си значение в Древна Гърция олигархията е била разбирана като управление на малцина и се е отличавала от управлението на един човек (монархия) и управлението на мнозинството (демокрация). Олигарсите управлявали, водени от собствените си интереси и притежавали власт и привилегии, недостъпни за останалите. Тогава тези привилегии и власт на олигархията се базирали главно на притежаването на богатство (т.нар. “плутокрация”). От 19 в. насетне олигархията се разглежда все повече не като форма на държавно управление, а като начин на управление на организации (профсъюзите и политическите партии например), при който не богатството, а властта е в основата на привилегирования статус. В управлението на такива организации започват да се проявяват олигархични тенденции поради няколко причини. Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си; те съумяват да манипулират информацията и дори конкретни събития в своя полза. С течение на времето този процес се развива и олигарсите стават незаменими като управляващи на организацията. В резултат на това подчинените в организацията или членовете на политическата партия са принудени да отдадат още власт на управляващите, които укрепват още повече позициите си и процесът се задълбочава. В САЩ ИМА ПЛУТОКРАТИЧНА ОЛИГАРХИЯ. МАФИЯТА И ТЯ НЕ ИЗПОВЯДВА ЛЯВОТО, А БКП ОЛИГАРХИЯТА КАТУРНА НРБ - ЗА ДА СТАНАТ ПЛУТОКРАЦИЯ - ЗА ПО СИГУРНО И ПОВЕЧЕ ОБЛАГИ, АПЕТИТА РАСТЕ. КОИ ИСКАТ СВОБОДА РАВЕНСТВО БРАТСТВО?? НО БЕЗ ДА СЪЩЕСТВУВАТ ПАРИТЕ И ПАРТИИТЕ, И ОРГАНИЗИРАНАТА РЕЛИГИЯ, БИ СЕ СБЪДНАЛА ЕДНА ПЕСЕН НА ДЖОН ЛЕНЪН Сред най-известните научни публикации на Милтън Фридман е \"Теория за функцията на потребление\", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората. Друг принос на Фридман е т.нар. монетаризъм - твърдението, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни. След 60-те години едновременното проявяване на инфлация и безработица доказва теорията му и слага началото на края на господството на кейнсианските възгледи, които не могат да обяснят какво се случва. Само, че.. Кейнс не е имал предвид такава инфлация, той е боравил с понятие за стокови, златни пари. Лъжат, лъжци са десните. Кейнс не е имал предвид такава инфлация, той е боравил с понятие за стокови пари, златни пари. След 1960те настава инфлация заради липса на златен стандарт. Петрола при златния стандарт е бил към 3 долара, арабите вярват на златото, и си остават на такъв стандарт. Знаем какво става с петрола, а когато златото се снишава след персийската криза, понеже Кувейт харчи авоарите си, петролът поевтинява, макар да горят кладенци.. Дефлацията води до намаляване възможностите за връщане на кредит - който е в твърда номинална цена. При валутен борд, стоковото повишаване на цените е полезно - ако се вдигат заплатите, така кредитите ще се плащат по-лесно. А ЦЕНИТЕ НА СТОКИТЕ НЯМА ДА НАРАСНАТ ПРАВО ПРОПОРЦИОНАЛНО НА ДОХОДИТЕ, ЗАЩОТО РАБОТНИЦИТЕ НЕ ВЗИМАТ 100% ОТ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, В БЪЛГАРИЯ РАБОТНИЦИТЕ ВЗИМАТ САМО 20%, А В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СТРАНИ 50%. \" \"Никаква отсрочка\" Иван Костов: В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити. в. \"Работническо дело\" - 30.11.1989 г.\" - И КАКТО ПОВЕЛЯВА ОБЕКТИВИЗМА НА АЙН РАНД - ЕГОИЗМА ТЕ ПРАВИ КОМПЕТЕНТЕН - АКО КРАДЕШ И НЕГЛИЖИРАШ ПРЕДПРИЯТИЕТО КОЕТО СТОПАНИСВАШ - ТО ТОВА Е ЗАЩОТО НЕ Е ТВОЕ. ТАКА ЧЕ СИНОВЕТЕ НА СОЦ ЕЛИТА ЩЕ СТАНАТ КОМПЕТЕНТНИ - ЩОМ ПРЕДПРИЯТИЯТА СТАНАТ ТЕХНИ. .. - БЯХА МИСЛИТЕ НА СОЦ ЕЛИТА В КРАЯТ НА 1980ТЕ. Сега най-развитият сектор в България е зърнопроизводството, той е най финансиран от субсидии, и сега в кризата увеличи износа на България. На ниво на най-развитите държави е. Ако това го правихме от 1990та до 2000 та, с всички сектори, щяхме за десет години да стигнем Германия. Така е направено икономическото съвземане на ГФР след войната. Що е трябвало да чакаме ЕС, и без това сега даваме повече пари на ЕС, отколкото тя уж ни дава. Танов казва, че сега събираме 100 милиона от митниците и ги даваме всички на ЕС. Та че сме загубили и митническите си постъпления, и даваме 1 милиард на ЕС от бюджета на държавата ни, а има и бол внос от ЕС - за сметка на износа ни. Сега БВФ казва че ще се оправим след 50 години, нещо което със сигурност са го казвали на Индия и Африка преди 50 години- Буржоазните икономисти - десните - неолибералите, изчисляват производителността на трудът - по това колко долари се падат на зает в селското стопанство, като се смятат заетите в този сектор, и колко е произвел, БВП от селско стопанство се дели на заетите в селското стопанство. Ако на немец зает в селското стопанство се падат 100 000 долара, на българин 10 000 долара, на африканец 1000 долара. Значи немците са 100 пъти по-производителни от африканците, а спрямо нас - са 10 пъти. Една диня в Япония струва 50 долара.

08.02 2014 в 11:35

Много добре описано. Обаче какво правим наистина? 600000 ли са наистина или повече? Усещането ми е като за 20% от населението (поддаващи се на уж по различен начин, но всъщност по еднакъв на демагогия и популизъм)