Осакатяване

Убийството на мечтите трябва да бъде инкриминирано, а убийците да бъдат повеждани под наказателна отговорност. Не може да хванеш просто така с лека ръка един приключенски шедьовър и да му направиш продължение, което да убие всичко приключенско и автентично у него. Или просто трябваше да се наложи забрана за продажба на правата от Джордж Лукас. Бизнесът си е бизнес, но дори Лукас трябва да знае, че понякога хигиената е по-важна от парите. И че идеята е по-голяма от автора си, следователно той има само законови права върху нея, не и морални. Най-малкото, производителите на продължението са задължени да сложат предупредителен надпис: „Тези „Междузвездни войни“ нямат нищо общо с онези от 80-те на 20 век, нито с другите от началото на 21 век и гледането им ще ви предизвика единствено болка.“ Разбира се, самото това нещо, което казвам, е в областта на ненаучната фантастика.

Преди много години в една далечна галактика – пророчески започва всеки един от епизодите… В Бяла Слатина имаше едно обикновено кино на име Дако Даковски, партизанин, режисьор, сценарист и актьор от едно близко село, живял само 42 години. Киното беше превърнато по-късно в гълъбарник. И едно лятно кино, което по-късно стана змиярник. Така се постъпва тук с добрите неща. Биват разрушавани, за да живеем в мизерия. Бях твърде малък и затова в лятното съм гледал само два-три филма, една от сериите на „Роки“ и някакви други с Брус Ли. В „Даковски“ обаче бях през седмица. То беше нашето кино „Парадизо“, където излизахме на първи срещи с момичета и където за първи път се потопихме в дълбокия космос с IV, V и VI епизод от сагата на Лукас. „Нова надежда“, четвъртият епизод, всъщност е този, който гледахме първо, излязъл през 1977, когато съм бил само на три. „Империята отвръща на удара“, епизод пет, е от 1980, а „Завръщането на джедаите“, епизод шест, е от 1983. Първи, втори и трети бяха създадени съответно през 1999, 2002 и 2005 година, те представляват предварителната история… И в наши дни вече са епизодите, които идват след основната история, седем, осем и така до безкрайност.

Всичко това, разбира се, е една голяма машина за пари, не съм маниак по темата, не чета излезлите книги със заглавие „Междузвездни войни“, но когато си момче на възраст 11 – 13 години и срещнеш за първи път Люк, Хан Соло, принцеса Лея, Чубака в онази най-романтична първа поредица, те ти остават приятели за цял живот. Казвам момче, понеже не всички момичета си падаха по фантастиката и ни се чудеха какво толкова се запленяваме по разни измишльотини. Може би някъде тогава фантастичните жанрове почнаха да набират скорост, въпреки че „Властелинът на пръстените“ почва да излиза още през 1937, а е цялостно издадена през 1955 г. Първото българско издание е от 1990 и когато три години по-късно го прочетох, разбрах, че фентъзито не е моят жанр. Фантастиката се дели на много направления и течения, пробвах се с Франк Хърбърт, Айзък Азимов, Артър Кларк, но нищо от тях не успя да ме грабне и да ми стане любимо… С изключение на псевдофантастиката на Вонегът и дистопията на Оруел. Забавлявам се и с „Игра на тронове“, но само на филм.

Прекалено много съм свързан с реалността и измислянето на цели светове с правила, герои и сюжети ме уморява безкрайно. Може би съм малко ленив читател и си признавам със срам, че не съм чел братя Стругацки, но когато вече бях на една по-зряла възраст, се срещнах фронтално с филма „Сталкер“ от Андрей Тарковски.

Ако този филм от 2 часа и 42 минути попадне в ръцете на телевизионера Карбовски, ще остави от него има-няма петнайсетина минути. Ще го ореже, без да му мигне окото. Ако го гледате, ще разберете защо. А ако успеете и да го догледате докрай, значи или сте обикновени мазохисти, или коефициентът ви на интелигентност е над средното ниво. Аз понеже не съм си мерил коефициента с гайгер-мюлеров брояч, мисля, че съм от мазохистите. „Сталкер“ е обратното на „Междузвездни войни“, нищо, че и двата са фантастични. Различен тип фантастика е това, предназначена за различни възрасти и носеща различни послания. Филмът на Джордж Лукас е задължителен за гледане в ранното детство и тийнейджърските години. Филмът на Тарковски не може да се гледа преди 25… Дори 30. А може би и не бива.

„Игра на тронове“ е вдъхновена от историята на английските крале, „Властелинът на пръстените“ пресътворява събития около Втората световна война, а „Междузвездни войни“ произлиза от историята на древен Рим. Фантастиките и фентъзитата много често претопяват действителността и скрито говорят за нея. Така човек може и да получи някакво полезно знание за големите исторически събития. Ако обаче си пуснем на стари години „Междузвездни войни“ за първи път, няма да получим нищо от онова детско вълшебство. Най-много да се порадваме на асоциациите – кой в българския политически живот е Джаба Хътянина? Кой? Шегувам се. По-интересен въпрос би бил кой е Императорът, господарят на Тъмната страна? Щото той се крие, както във филма е с качулка, така и в действителност никой не знае името му, тайнствена гадина. И само ни подхвърля в новините пикантерии около Джаба… Поучителен филм, искам да кажа. Даже познавам православни свещеници, които много го обичат, джедаите са като монаси, Дарт Вейдър е изкушаван от Тъмната страна досущ както християните са изкушавани. И прочие аналогии и красоти. Но на мене за друго ми беше цялата пледоария днес. За това, че „Междузвездни войни“ не е сложен за разбиране, но поне някога имаше логика в него. Имаше причинно-следствени връзки. Караше те да мечтаеш. В момента в кината тече епизод 8 – няма такава подигравка, дами и господа! Каквото докопа студиото на Уолт Дисни, бива олигавено и обезобразено, осакатено и девалвирано. Отнема му се всяка стойност. Горко ни, щом дори една толкова проста история беше осакатена! Пълното скудоумие на новото време няма да пожали никого.

И на целия този фон да говоря за Сталкера, който може да бъде интерпретиран като много добър православен свещеник, който единствено може да ви заведе при Бога, да ви говоря за филм, в който няма нито един фантастичен декор, нито един бластер, нито един космически кораб, нито един робот, а една обикновена сива ежедневна картина, но въпреки това филмът е повече от фантастичен – струва ми се, че е нахалство да го правя. Неприлично е.