Нелетящият, тихо пъплещ холандец

Калин Терзийски Последна промяна на 02 януари 2020 в 10:33 5743 0

Прочитам: Холандия официално престава да съществува!

И се хващам за главата. Как?! Та това е родината на Аякс!

Шегувам се: още в детството ми моят дядо – учителят и потискащ ерудит Съйко Табански, ме възпита в здравословно презрение към всеки спорт.

И като чуя Холандия – съвсем не си помислям за никакъв Аякс. А чуя ли „Аякс” – помислям си за мощният Аякс Теламонид, този, който пред вратите на Илион спаси тялото на Ахила Пелеев от обругаване, след като този бе погубен от коварната стрела на Парис. Няма футбол: футболът е за простолюдието, което пие бира, яде кебапчета, псува и се гордее с националността си, докато гледа футбол.
Крайно време е, когато човек стане на 50 (на колкото ставам аз), да се отърве от политическата си коректност, тоест - от вътрешната потребност за жалко сервилничене (винаги изисквано!) към великия Суверен – Народа. Народът – е редно да си кажеш в един момент – съм аз, а не само простаците!

И аз не искам повече да се подмазвам на простаците, наричащи себе си Народ, само за да ме приемат и харесват.
Защото, видите ли, един образован човек е винаги неприятен и трябва винаги да положи усилия, за да се хареса на народа. Трябва, примерно, да се наведе, пък да вземе от земята фашкия, па да се понамаже. Или поне да говори тъпо, на диалект, на „човешки език”, разбираемо (моля ви се!), за да бъде приет и харесан и да не бъде низвергнат от истинските хора, от обикновения Народ!
Като естествено тук извива един хор от народни хора, които казват: Кой бе, ти ли си образован, а пък ние не сме, така ли?
И настава отново спорът за умните и красивите и тъпите и грозните. Стар като сблъсъка между Терсит и Одисей.

Тук слагам усмивка – ето я  за помирение.

Нямам нищо против футбола, дори в Медицинска академия бях нападател в сборния отбор. Но елинският култ към съвършенството, включително и телесното, няма нищо общо със съвременния спорт.

Така де - когато стане въпрос за Холандия, аз винаги виждам на екрана на вътрешния си паноптикум Франс Халс, Рембранд ван Райн и Вермеер ван Делфт.

Но като чета за падането на Холандия, аз се сещам и друго: Как преди години бях в Белгия, запознах се с холандската принцеса Лаурентин, а в това време в Белгия нямаше правителство. И така изкара година, две. И си беше някак съвсем добре. Липсата на правителство въобще не се отразяваше на маслено-шоколаденото белгийско благоденствие. Поне не и видимо. И си казвам: това, че Холандия престава да съществува официално въобще няма да попречи на тези умни и способни хора да живеят великолепно и да правят най-добрите неща на света! Защото хората от този район са именно това: хората, които правят Нещата най-добре на Света. Живота си и другите Неща, имам предвид.

Всички тия размисли минаха през съзнанието ми за около една хилядна от секундата, а после, естествено, прочетох статията за изчезването на Холандия и се оказа точно това, което предполагах: официално се отменя всяко използване на името Холандия. Само на името.

Която отмяна, мислех си аз, е официално наложена още доста отдавна; но не била наложена. Чак сега вече е взето решение името Холандия да не се използва никъде и по никакъв начин: защото е (вероятно) обидно за всички останали жители на Нидерландия.
Тъй като Холандия се наричат (като „северна” и „южна”) само две от провинциите, макар и най-развитите, на кралството. Какво остава за Лимбург, Дренте, Северен Брабант и т.н.?

Все едно за българите и за всичко българско да се използват названията перничани, пернишко и т.н. В нашия случай би било весело, но някак – не върви. Уеко обидно.

И също така, прочетох по нататък, започвала усилена офанзива по промяна на международния имидж на Нидерландия.

Трябвало да бъде премахнат имиджът и на страна на червените фенери, на легалните наркотици; имидж на някакъв лековат и съмнителен европейски нарко-бордей.

И тук аз за миг изпитах онова особено чувство на солидарност и в същото време – близко до злорадството задоволство: чувство, което изпитваме, когато на някой силен човек се случи беда, каквато се е случвала и на нас.

Това чувство казва така: А, ето че и на тебе ти се случи! Видя ли сега?! Ааа, да видиш ти - хубаво ли е така!
И ето как продължи мисълта ми: Да види пустата, мила Холандия...ох, пардон, Нидерландия! Как може да си дал на света Барух Спиноза, Рембранд, Винсент ван Гог, Антони ван Льовенхук; да си дал на света дори и футболни отбори като Аякс и Айндховен, че дори и култовата песен „Venus” на Shocking Blue (която ние знаем като „парчето Ш`изгаря”)...и в същото време народът „да та знай кат страната на чирвените финери, р`збийш ли, и там, дьет има многу трива льегалну.”

И ми е някак по-ведро и спокойно.

Щом даже и Нидерландия страда от вулгарните мнения за себе си, от това, което простият народ мисли за нея – значи няма страшно!

Тук могат да се цитират само думите на Маргарет Тачър като още по-хубава илюстрация: Дори и да тръгна да ходя по вода, те ще кажат: това е, защото не умее да плува!

И си отдъхвам: каквото и да мисли народът за теб, човеко, (казвам на себе си, а и на всеки измъчен от мненията на Другите), знай, че това народно мнение е толкова жалко и нищожно, че просто трябва да му се изсмееш.

Щом и нидерландците трябва да приемат специални мерки, та „народът, обикновените хора” да им научат истинското име...и най-накрая да му уври главата на „народа”, че Нидерландия не е просто страната, където има евтина и достъпна дрога, а е нещо много по-различно и по-голямо...значи – няма страшно!

Явно всички имат тоя проблем. И той не е в нидерландците. Веротно не е и в народа. Проблемът е във времената ни. В които някак без да щем повярвахме, че тълпата, народът, тоест – безличното, глухо пъхтящо и безотговорно множество – има някакво значение!
Да. Не отделните мъдри, умни, образовани и смислени хора. А тълпата, наричаща себе си „народ”.

Всеки отделен човек е ценен и велик – казах си. Би могло и така да се мисли, и е някак хуманистично, и е някак хуманно.
Но едно нещо никога няма да приема: че колективната безотговорност, наричаща себе си „народ” и нейното безотговорно, тъпо и родено от слуховете и клюките мнение – имат някакво значение.

Плюя на гласа народен! – казвам си.

Той е глас на мълвата и злостния слух, на ропота и безличието. Плюя на народа и неговото безмозъчно мнение.

Да живее мнението на всеки отделен, мислещ, отговорен и осъзнат човек. Който застава с лицето и името си срещу мен и казва: Аз мисля...

И прочее: Да живее Нидерландия, майка на Рембранд и Винсент от Гоговите!