Медиите в страната, в която анцунгът е униформата на държавника

Европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус: Въпросът със свободата на медиите в България е личен приоритет за мен… Случаят с България изглежда тревожещ... Аз и тимът ми наблюдаваме ситуацията в България много внимателно.

Ти да видиш... В нашата точно Татковина? Където властта така бащински се грижи за всички наводнени и земетръснати? Където държавниците са на „ти” с народа, защото и премиерът, и народът са еднакво прости и затова се разбират? Където сме си толкова близки, че вицепремиерът се появява по анцунг* по официални чествания на национални празници?

Истината е, че проблемът със свободата на словото идва точно в страни, в които властта говори с народа на „ти” и си разхожда анцунзите пред камерите. Защото в такова общество няма стандарти за поведение, камо ли – спазване на най-висшите стандарти, човешките права и свободи.

Чия е отговорността за поддържането на стандартите в едно общество – това е въпрос, изяснен окончателно поне преди 160 години. Отговорни са:

- семейството, възпитаващо децата в отговорност за постъпките си, уважение към останалите, учтивост и почтителност;

- религията, разпространяваща познанието за добро и зло;

- образователната система, развиваща едновременно уменията за независим живот и за ненакърняване правата на другите;

- държавното ръководство, длъжно да дава пример за подражание;

- и медиите, чието задължение е да оборудва гражданите със знанията и уменията да правят информиран и отговорен избор.

Семейството в България е дефектирало, образователната система бълва неграмотници, а религиозните и държавните предводители станаха част от мутро-културата.

Последният бункер на цивилизацията у нас са медиите. Макар повечето от тях да станаха част от опошляването на нравите, ние сме длъжни да подкрепим и защитим онези медии, които крепят цивилизацията срещу мутренската разпищоленост.

Обществените медии, въпреки залитанията си – като например да искат пари от кандидати в предизборна ситуация – все пак успяха да оцелеят в простащината, изведена в ранг на държавен стандарт и в голяма степен си вършат работата. БНТ и БНР са защитени от пазарните урагани (получават бюджет от данъкоплатците) тъй като имат да вършат важна за всяка държава работа. А именно – вместо да тичат след рекламодатели, да имат лукса да крепят ценностите на цивилизацията: умереността в поведението, отговорността, добрите нрави, балансираната информираност. Именно за постигането на тези цели цивилизованите страни поддържат обществени медии.

В БНР и, в последните години – и в БНТ няма забранени теми и неприкосновени личности, а водещите с успех режат на ивички всеки власт-имащ, който заслужава това. По-важното е, обаче, че освен да крепят свободата на словото, БНР и БНТ успяват да крепят и високата култура – онази, която отдавна се е удавила в чалгата, вилнееща из частните им конкуренти.

Това е особено ценно, защото не може да има нито свобода, нито отговорност без съответната културна подложка. Защото онзи, който носи анцунг по национални празници нито е свободен, нито може да гарантира свободата на другите.

Операта и театърът, например, имат само един медиен излаз – обществените медии. В страната, в която анцунгът, а не двуредният костюм е легитимната униформа на държавника, рокендролът също има излаз само в обществените медии. Защото тук, за разлика от там, рокендролът не е масова, а висока култура.

Предаването за прогресивен рок по БНР, например, или вечерното шоу на Денис по БНТ са единствено възможни, тук и сега, в обществена медия. Защото, ако не бяха подкрепени с данъци, нямаше да оцелеят в среда, формирана от полуграмотни рекламодатели, самовлюбени собственици и облечени в анцунг държавници.

Въпрос на живот и смърт е БНР и БНТ да бъдат пазени в този им вид, докато обществените нрави потъват надолу. Някога, когато обществото оздравее и частните медии поемат своята отговорност, ще критикуваме обществените, че са старомодни. Дотогава те са последната ни отбранителна линия.

А надежда има. Ако бяха прави глашатаите на „рейтинга”, БНР и БНТ трябваше да имат „слушаемост” и „гледаемост” около нулата. Защото, според „рейтингаджиите” нищо, което не се влачи по най-долния народен вкус, не може да има публика. Дори така да беше, БНР и БНТ щяха да бъдат длъжни да крепят стандартите. Но не е така. И БНР, и БНТ се радват на огромни аудитории – факт, който би трябвало да ни каже нещо.

Като например: че щом те могат, би трябвало и големите частни медии да могат. Таке е в цивилизования свят. Дори собственикът на медията не може да се бърка в редакционната политика, тъй като, ако това се разчуе, публиката ще напусне медията. Просто никой не търпи зависими медии. Да не говорим за рекламодатели, които да вилнеят из редакциите и сипят заплахи да „спрат канчето” всеки път, когато името им се спомене в критичен контекст. В България е така. Там, „на Запад” никой не търпи такъв рекламодател. Просто не му вземат парите.

Борете се, аз ще ви защитя! – заключи онзи ден пледоарията си Нели Крус. Аз поне предлагам да се борим.

--------

*Бел. ред: Голям спор и много комантари породи въпросът: как се пише - "анцунг" или "анцуг".  Ясно е, че "анцуг" е правилното. И попитахме Евгений Дайнов: "Нарочно ли го написа "анцунг" или го сбърка?". "Естествено, че нарочно - за хората с анцузи анцунгът е анцунг", каза той. А Румен Янев в своя коментар (виж коментарите под статията) е улучил право в десетката.

Още по темата

15/07/2012 България

Цеко-миневщината стигна Велека

13/07/2012 Анализи

Инспектиране на заглавията

22/06/2012 Нашите автори

Шефе, ела да ми кажеш защо протестирам

17/06/2012 Анализи

Народът срещу мазния картел на политици и олигарси

Следете новините ни в GoogleNews