Ако имате добра снимка отпреди 5-6 години на устието на река Велека при Синеморец, запазете си я. Защото това място, едно от най-красивите в България, вече не изглежда така.

В забранената за човешка намеса зона е оформен паркинг от около 20-30 автомобила дневно. Поляната представлява плетеница от коловози, прокарани от колите. Вместо трева, трайно се настанява прахолякът. И, разбира се, тъй като онзи, който има наглостта да си вкара колата в този храм на природата не е най-чистият човек на света, цялата местност бавно и неумолимо се превръща в сметище.

„Та нали всичко това е защитена зона – една от най-защитените в страната след Седемте езера?” – ще кажете. И ще сте прави. Според табелите всяко нарушение се наказва с глоба от 500 до 5 000 лева. Няма кой обаче да я налага.

Вчера участвах като статист в поредния епизод на сериала „Някой да направи нещо”. Както винаги, нещата се развиха по „правилния” начин.

Някой – в случая служител на парк Странджа – цъфва на място, вижда паркинга и вика властите. Като никога те идват, защото викащият е официално лице. Инак отговарят по телефона: „Е, какво искате да направим?”, както ми се случва на мен от години, когато се обадя в ченгеджийницата на Царево – общинският център.

Та – за сериала. Идва кметът и казва: „Нищо не мога да направя”. Пристига ченгето и обяснява: „Нищо не мога да направя, санкционирам само по пътищата, а това тук не се води път. Районът е на горските.” Идват горските: „Никого не можем да санкционираме, районът е на Гранична полиция”. Идват и тия, с английските си джипове и отегчени физиономии на закоравели бракониери: „Нищо не можем да направим, актове могат да пишат само от МВР.” Сержантът обаче е още тук и се опъва: „Мога да санкционирам само на пътя, а това тука не е път. Това е работа на общината”. Но и кметът е още тук: „А, не, аз нямам правомощия... Да се оправя РИОС-Бургас.” Но и РИОС-Бургас, както и Областният управител вече са дали да се разбере, че и те нямат правомощия.

Кръгът се затваря и се свива до безкрайна точка. Змията си изяжда опашката.

Дори не става дума за пари. Просто – за несъкрушимото нежелание на българските институции да вършат каквото и да е нещо, което дори бледо да наподобява онова, което трябва да вършат. Няма сила във вселената, която да накара чиновника да си върши работата, ако не е достатъчно близо до София, за да го е страх от министъра.

Именно този отказ от елементарно работене доведе Велека до сегашното положение. Преди 4-5 години първи дойдоха с возилата си мутрите. Властта категорично отказа изобщо да се появи, щом разбра, че иде реч за бандити. А моите опити да обясня на дебеловратите, че не могат да се паркират под надписа „Забранено за автомобили” бяха посрещнати с лениви коментари по повод майка ми.

Година-две по-късно започнаха да влизат онези дебели хора, които не са мутри, но отчаяно искат всички да си мислят, че са мутри. Накрая нахлуха редовите курортисти – от ония, на които човек трябва да им събира боклуците, когато си тръгнат с разширените си семейства.

През цялото това време властта се правеше на дръж-ми-шапката и така гарантира, че точно това ще се случи. Че най-красивото място по морето ще се превърне в кръстоска между паркинг и сметище.

Засега не става дума за пари, но в крайна сметка ще стане. От горчив опит знаем, че когато държавните служители не си вършат работа достатъчно дълго време, в крайна сметка се появява възможността да вземат едни пари. Ще дойде на място, рано или късно, някой от РИОСВ-Бургас. Ще види, за какво става дума и ще каже – както вече са казвали негови колеги в други краища на страната: „Я! Ма то тука вече ги няма защитените видове! Махаме защитата...”

И ще се почне онова, което винаги се почва. Междувременно пък тече офанзива за грабването на още едни, наистина огромни пари. В последните 5 години в парк Странджа, на чиято територия е устието на Велека, са изсечени една-трета от вековните дъбови гори. Това са същите онези гори, заради които Странджа има защитен статут. Ще посекат още година-две и съответните РИОСВ и ще ревнат в един глас: „Ама те горите ги няма... Няма какво да се защитава вече. Махаме защитата!”

И тогава вече всички местни чиновници, милиционери, горски, граничари, общинари и пр. ще въздъхнат с облекчение. Хем няма да има повод да вършат каквото и да е, хем ще си пълнят джобовете с проценти от разрешителни, позволителни, утвърдителни и всякакви подобни хартийки, с които ще узаконяват безобразията на мутрите.

Та, ако имате някакви стари снимки от което и да е кътче от Странджа – пазете ги. Цеко-миневщината е вече тук и скоро всичко ще остане само в снимките..

Още по темата

25/03/2012

Нашите автори

Формират се глутници, а не общности

06/03/2012

Нашите автори

Юруш на маслините. Забранена статия на Евгений Дайнов