Калин Терзийски: За ексхибиционизма

Неведнъж са ме наричали ексхибиционист. Не директно в личен разговор, но всъщност – не съм сигурен, паметта ми има благородното качество да не пази злите критики – възможно е да са ми го казвали и в очите.

Нямам съвсем ясна представа какви чувства и значения влагат в думата „ексхибиционизъм” казващите я. Имам предвид – използващите я по отношение на мене. Мога да налучквам – влагат недобронамереност, омраза, негодувание, често – отвращение и понякога – учудена завист.

Знам защо често използват тая странна дума, когато говорят или пишат за мен. Защото в романите си, в есетата си и в разказите си аз описвам предимно своя живот. Като не спестявам и най-дълбоките, понякога приемани за „твърде интимни” и „не за пред хората” подробности.

За да придобия по-голяма увереност в писането, направих справка с тълковния речник на българския език. Проверих какво пише там за значението на думата ексхибиционизъм.

Естествено – от дете знаех доста неща за тая (всъщност придобила широка популярност именно в детството ми) дума. Прочетох това-онова за нея още на 12. В свръхпопулярната и накърмила със сексуално познание цели три поколения книжка „Мъжът и жената интимно” на Зигфрид Шнабъл. Сега чак ми става срамно, осъзнавайки, че още от дете чета това, което и всички други, обикновенички хора, четат. И по тоя начин се сливам със сивата маса на баналните хора. Тайно се надявам, че всъщност не източниците на познание правят силния и оригинален ум, а способността от общопознати факти да се правят неочаквани и блестящи изводи. Както и да е.

Прочетох тълкуванието за ексхибиционизма в речника, защото въпреки годините изучаване на медицина и психиатрия, имах нужда от авторитета на голяма и общоприета книга.

Там пишеше: Ексхибиционизмът е полово извращение, при което болният показва половите си органи пред жени за възбуждане и изпитване на наслада.

Това кратичко обяснение, което сигурно съм чел стотици пъти и стотици пъти съм забравял, сега ме подразни в поне три пункта.

Първо - според тълковния речник ексхибиционизмът е извращение. Но думата „извращение” за мен (а аз съм лекар) не е нищо повече от един инквизиторски, обвинителен анахронизъм. Намирисващ на „кастрация по медицински показания”, принудителни въдворявания в Бедлам или Салпетриер, оковавания с вериги и обливания с ледена вода – така любими на старата, инквизиторска психиатрия.

Второто, което ме подразни, беше „болният показва половите си органи пред жени...”. Какво е пък това? – казах си. – Ами един съвсем фриволен, неосъзнат сексизъм – отговорих си.

Според това твърдение болният, тоест – болният човек, въобще „човекът” е само мъж и никакъв друг. И той показва половите си органи не пред „човек от другия пол”, а само и единствено пред „жени”!

Това твърдение сякаш даваше да се разбере, че ексхибиционизмът е присъщ само на мъжете, а жертва на тяхното разголване са само жените. Замислих се – а в този колосален, седеммилиарден свят дали пък няма и хомосексуални ексхибиционисти? Които получават полова възбуда, показващи се пред хора от същия пол? И пък дали няма и ексхибиционисти – жени?

И накрая, това, което наистина ме възмути, беше думата „болен”. В тълковния речник се казваше буквално, че един болен човек е болен, защото е извратен. С други думи – болест и извращение се приравняваха.

А едва ли има човек, който да не влага в думата „извращение” най-лоши чувства. Извращението без замисляне се приема като нещо осъдително. От друга страна мисля, че едва ли има цивилизован човек, който да приема болестта като нещо, което е осъдително.

И така. Българинът, разчитащ на своя тълковен речник, ще бъде научен, че болен и извратен може да са синоними. И че само мъжете показват (за да получават полова възбуда!) половите си органи на жени.

И ето тук аз се замислих: Защо така често използват думата „ексхибиционизъм”, когато говорят за моите книги? Та нима аз показвам в тях половите си органи, за да получавам полова възбуда?

Естествено – сега се гевезя. Шегувам се, правейки се на наивен. Разбирам, че критиците правят една обобщителна аналогия. Използват някаква своеобразна синекдоха. Когато използват думата „ексхибиционизъм”, те имат предвид, че аз разкривам интимните си преживявания, мисли и прозрения, а за тях те са по някакъв причудлив начин равнозначни на полов орган.
И ето тук ми дойде това разсъждение, което всъщност превръща тоя текст от едно лично учудено негодувание (не срещу критикуващите, а срещу слабограмотната произволност на критиките) в едно малко по-общочовешко разсъждение. „Малко по-общочовешко” – надявам се ви харесва тоя израз.

Разсъждението ми беше следното: А всъщност тоя извратен, болен, виновен и невинен в болестта си, полово възбуден и презрян човек виновен ли е...

...виновен ли е за това, че „жените” (разбирай – обществото) хищно и страстно впива вниманието си главно в полови органи?
Ето тук ще направя скок, но Ницше е казал: Добре е, когато мислиш - да крачиш от връх на връх, с гигански крачки. И така: виновен ли е който и да било човек, независимо дали е ексхибиционист или не е, че вниманието на обществото може да бъде привлечено само чрез показване на половите органи? Метафорично казано.

Виновен ли е писателят, че тия, които пишат или разсъждават за писанията му, виждат само „половите органи” в тях?
Виновен ли е един умен журналист, че от всичките мъдри и проницателни негови анализи няма да бъде забелязано нищо, но ако опише някоя касапница или някоя особено пикантна интрига, свързана със секс – ще получи пасивното, атавистично, неподвластно на волята внимание на цялата мучаща публика? А касапниците и сексскандалите са всъщност нещо като полови органи, като погледне човек. Нещо, което не е редно да се показва, но е ужасно привлекателно за гледане и цъкане с език.
О - ще каже някой – но те не са „своите полови органи”! Гаден ексхибиционизъм е, когато показваш „своите полови органи”!
Да – ще му отговоря – наистина това, което казваш е шедьовър на малоумното еснафско лицемерие, на извратеното соц-бюргерско благоприличие! Да покажеш „чуждите полови органи”, тоест – чуждите интимности, чуждите дълбоки проблеми, чуждите страдания или страсти – е приемливо.

Но своите – не! Това е грозно, срамно и въобще... е ексхибиционизъм. Извращение, което е и болест. Абе въобще – гадно! (ах, горките малоумни учени – тълкуватели!).

Но да се върна на това: Как пък стана така, че половите органи са по-привлекателни за вниманието на хората (жените и създателите на тълковни речници) от картините, поемите, очите, душите, прозренията и песните, философските заключения и блестящия ум? Нима ако половите органи не предизвикваха никакъв интерес, някой би си правил труда да ги показва? Пък и да получава от показването им полова възбуда?

Казах си: Може би ексхибиционистите биха искали да покажат на „жените” (да, това с жените продължава да предизвиква у мене презрителен смях) не половите си органи, а душите си, нежните си чувства, поемите си, песните си, картините си и красивите си хвърчила?!

Но знаят, клетниците, че „жените”, тоест – хората (щъкащи и забързани, суетящи се и безразлични към всичко, безумно вторачени в нищото напред, в пустотата на своя тесен коридор за тичане)... хората няма да забележат нищо от това! Ни душите, ни поемите.

Но половите органи, които въздействат на подкорово ниво – със сигурност ще забележат.

Тук, естествено, отново – както винаги – се надявам на четящите. На достатъчната им проницателност – достатъчна да разберат, че въобще не говоря за полови органи, за показването им и за половата възбуда. Говоря за същността на писателската и журналистическата професии.

Мога да обобщя всичко това с някаква кратка сентенция. Примерно: Ти анализираш пред хората душата си, откриваш я до неподозирани дълбочини - за да опознаят чрез нея и собствените си души; защото опознаването на собствената душа е единственият сериозен метод на познанието. Но хората виджат само пишката в душата ти. И плюят в пазви и пищят: „Ексхибиционист!”. И се обаждат в районното, където избрани полицаи започват дълбокомислено и укоризнено да цъкат с езици.

Но сентенциите скопяват мисленето.

Добър ден.

Още по темата

04/10/2017

Нашите автори

Калин Терзийски: Утопия

22/09/2017

Нашите автори

Калин Терзийски: Побойници

Следете новините ни в GoogleNews