Quantcast

Калин Терзийски: Какво вероятно ще се прави повече

Калин Терзийски Последна промяна на 25 ноември 2020 в 16:09 4053 0

Идва дъ биг клозинг. Или как там се казва?

Големото затваряне. Така ще кажат в Перник и селата, ще щракнат катинарите и че одат дома, да пият ракия. С бира или без.
Много неща ще се променят, докато е затворено. Аз се сърдя, ядосвам, гневя, вбесявам – но това са си мои неща – в същото време виждам много хубави ефекти от дъ биг клозинг. Даже някои чудати птички почват да пеят, когато народните маси не пърдят с колите си така агресивно напред-назад. А и небето става по-чисто.

Едно от нещата, които, струва ми се, хората ще почнат да правят много повече по време на „затварянето на държавата” (а политиците и инспекторите разни не искат да се казва така, те искат някой евфемизъм да се употреби – примерно „осъзнатост в спазването на противоепидемичните...”)...ще бъде пазаруването. Ха сега?!

Как така пазаруването, след като ще се затворят магазините?

Ами ето така: Всеки дефицит се компенсира (и често – свръхкомпенсира) с трупане на излишъци.

Това го знае всеки опитващ се да отслабне или всеки фитнесманиак. Ако гладуваш и ядеш примерно по веднъж на ден – почваш да трупаш килограми. Защото организмът е получил сигнал от регулаторните си системи: Идва глад! Запасявай се!

И хората, лишени, така да се каже, от малките си дневни порции пазаруване, го удрят на пазарски преяждания.

При предишното затваряне аз лично ходех до малкото ни квартално магазинче понякога по осем пъти на ден. Веднъж, доколкото помня – дванайсет.

Ще останат отворени малко магазини. Но в тях ще се пазарува от сърце.

Защо тоалетна хартия?

Този въпрос измъчи милиони психолози и социолози по света.

Защото е масивна, обемиста, някак – изглежда животоспасяваща; защото навява смътни, но тежки асоциации с блокади, с недоимък, с купонни системи, с опашки за провизии. И това – на някакво клозетно архетипово ниво.

Тоалетната хартия прилича по нещо на надуваема спасителна жилетка, на надуваема лодка от Титаник (каквито са липсвали там), на „алименти ди соправивенца” – каквито се хвърлят в денкове над етиопските и сомалийските села. Бих си позволил да препоръчам на производителите на тоалетна хартия да пуснат ексклузивни серии специално за локдауна в сигнален оранжев цвят.

Купуват се консерви. Купуват се брашна. Купуват се витамини. Човек има нужда от материални неща, от вещи, за да се хване за тях, за да не бъде повлечен от страха. Затова наплашеният от дявола християнин държи в ръцете си броеницата! (този вездесъщ диаболос („противоречащия” б.а.), противоречащ на всичко, несъгласен с официалните тези, не ви ли прилича на някого – примерно на съвременния подръжник на конспиративните теории?). Та – християнинът държи броеницата. Стиска я и не я пуска. Тя е неговият предмет – котва. Който пречи да бъде отнесен християнина от вълната на страха. За съвременния локдаун-правоверен-гражданин тоалетната хартия, коренът джинджифил и шишенцето с витамини са нещо като броеницата за християнина. Те го закотвят към сигурността.

Самият локдаун е като колениченето в църква. То е ритуал. Който, ако изпълним внимателно и вещо, смирено и безропотно - Бог ще ни прости. В случая – вирусът.

Та така – пазаруването ще се концентрира в по-малко на брой хаха локации (едно време им викахме бакалии), но ще претърпи, така да се каже, невиждана интензификация.

Със сигурност ще се наблегне и на гледането на телевизия.

Както знаем – гледането на телевизия е важно. Пред телевизора може и да се медитира. Ако си будист, да речем ако си някакъв заблудил се по нашия край бхикшу, ти можеш да си пуснеш Фермата или Кошмари в кухнята и да се отдадеш на ваджраяна (тантрически) медитации. Гледането на телевизия е и полезно, особено за будисти (както и за небудисти) защото довежда до така желаното състояние на празнота (в Тхеравада литературата наричана Шунята). Пълното изпразване на главата (и на всичко останало) се постига само със систематично гледане на телевизия. Всъщност, понякога съм си мислел съвсем насериозно – дали самата телевизия в нашата страна не е създадена от будистки монаси? Дали не е всъщност вид будистки храм? Дали Шаолин не е другото име на телевизор? Както и да е. Гледайте телевизия, защото тя ще ни спаси. И християните е хубаво да гледат телевизия, защото тя прави хората страхливи, покорни и нищи духом, а както знаем блажени са нищите духом, а това - казано простичко - означава, че телевизията е много полезна за кожата и целия организъм. Освен това телевизията издига духа. Ако не вярвате – питайте Хегел. Обадете се в РЗИ и го питайте.

Ще се увеличи и четенето. Както и писането.

Би могло да се родят и някои велики произведения по време на локдауна. Ако някоя маймуна или как беше там – един милион маймуни...натиснат по един клавиш на една клавиатура...вероятността да се роди Анна Каренина...хм, хайде де, как беше? Но аз виждам възможността да се родят велики произведения на литературата и други словесни изкуства (порнографията б.а.) – особено ако се взимат определени партикули от социалната мрежа фейсбук, на произволен принцип, и се снаждат – също на произволен принцип – и тогава дори вдъхновителят и създател на дадаизма Тристан Цара ще закусва с пасти и други сладкарски изделия и ще немее пред произведеното!

А като казах, че ще се увеличи четенето – аз се шегувах. Чукчи писатель, чукчи не читатель! Ето также относится и к болгарскому народу (това се отнася също и за българския народ б.прев.). Вероятно най-много да се увеличи четенето на постове във фейсбук.

Затова – ето предложение – вместо да пишат непрекъснато за това колко са умрели от ковид или как пък въобще няма ковид – разните опиниън мейкъри (създатели на обществено мнение) да се захванат и да публикуват откъси от световната класика. Примерно – от споменатата вече Анна Каренина. Или от Одисей на Джеимс Джойс. Това, естествено, няма да направи така, че да се запознае народът с тези произведения, още по-малко – да вникне в глъбините им – а просто ще намали влизането и четенето във фейсбук. Никой няма да си играе да си губи времето във фейса, ако там е пълно с някакви шибани тъпи цитати от велики книги! Може – само ако са от Дан Браун, Джоан Роулинг или Паулу Коелю.

Ето и последно нещо, което ще се прави вероятно страшно много повече по време на един локдаун. Много повече ще се бъде себе си.

Още отсега се вижда как хората не правят усилия да се обличат особено взискателно – има пандемия, има локдаун – какво ще им се обличам – не виждаш ли какво е! Развлечените анцузи и домашните ризогащи и тям подобни дрипели стават напълно позволени. Всеки несъзнавано се опитва да даде своя принос във всеобщото усещане за бедствие, в костюмографията и сценографията, така да се каже. Също така - и къпането ще бъде намалено, защото като се къпеш често не си точно себе си – ти унищожаваш уникалната си микрофлора и фауна, както и уникалната си своя миризма (аромат б.а.). А и защо, в края на краищата, да се къпем като има маски за целта?

Дори и дейности като работенето и плащането на задължения (но само към отделни хора или към подчинени, които не могат да ти направят нищо) ще бъдат силно намалени и омаловажени. Защото има локдаун, а той е оправдание за всичко – и най-вече - оправдание да бъдеш най-накрая наистина себе си – а това ще рече (твърде често) – да бъдеш непочтена и мързелива свиня (каквато си мечтал винаги да бъдеш).

И така. Идват особени времена. И ние ще правим много неща повече от преди. А някои – и по-малко. Да се внимава! Защото загубата на човешки облик е на ръка разстояние. И - честито.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !