Как гражданинът Гошо Николов рестартира държавата

Венци Мицов Последна промяна на 25 август 2020 в 11:34 13445 1

До този момент Гошо Николов никога не е бил изкушаван от политиката...

Напротив, Гошо Николов толкова мразеше политиката, че не гледаше телевизия, не слушаше радио (освен радио "Веселина" и "Тянков" ТВ). Вестници не четеше, освен трета страница на "Телеграф", където всеки ден има гола мацка, и кръстословицата на вестник "Лечител", която вземаше от майка си, пенсионерката Димитричка Николова.

Гошо Николов бе човек със странна съдба. Завърши Техникума по обществено хранене в София. Когато наскоро разбра, че неговото училище днес се казва Софийска професионална гимназия по туризъм, Гошо Николов бе потресен.

"Какъв туризъм, ве, тука се научùх да правим запръжка и да бъркам качамак правилно" - викаше Гошо Николов, но после махаше с ръка и отпиваше от пърцуцата, която с един негов авер печеха в село Долно Уйно, Кюстендилско. 100 килограма джанки, 10 кила захар, 18 буркана сладко, неизядени последната зима. Ставаше не ракия, а реактивно гориво. Удрииии!!!!

До този момент Гошо Николов само като чуеше за политика, започваше да плюе и да удря с юмруци по волана на таксито, което караше из софийските улици нощем. Защото през деня Гошо Николов бачкаше като продавач в кафенето на един научен институт и правеше сандвичи, кафета и чайчета на клетата научна общност, която вземаше пари, колкото да не пукне от глад.

"Аз тия учените не мога да ги разбера. Бачкат за жълти стотинки, но не съм видял един да се скатава. Да не идва на работа, да се прави на болен. Абе в студ, в пек, бедни, дрипави, обаче в института с блеснали погледи. Не е нормално това" - викаше си Гошо Николов, правейки чайче на старши научен сътрудник Варимезов - билков чай от мащерка и маточина с едно медче. Старши научен сътрудник Варимезов имаше две деца и не можеше да си позволи друго, освен чайче. Даже и то беше почти извън бюджета, но зимно време парното в кабинета на учения не работеше добре и той трябваше да се стопли.

"Варимезов, да ти дам една бутилка от моята ракия. Ще се стоплиш на секундата" - питаше с лукава усмивка Гошо Николов.

"А, не, наука се прави на трезва глава, благодаря" - учтиво отклоняваше поканата Варимезов и приемаше с гузна усмивка чашата с чай, понасяйки се към своите формули и експерименти.

Гошо Николов беше аполитичен. По-скоро беше антиполитичен и казваше на всички следното - "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят".

Беше много горд с тази мисъл. Е, тя не беше негова, беше я прочел, написана на кино "Одеон" срещу Художествената гимназия, една вечер, докато въртеше геврека на таксито.

А после там започна ремонт, копаеха за метро и графитът с тази мъдра мисъл беше заличен.

Днес Гошо Николов бе решил да пробва нов чай за неговите клиенти в института. Той знаеше, че има още седмица до заплата и всички са закъсали финансово.

Гошо отвори кутията, която носеше името "Чай "Утринен планински букет". Помириса билковите пликчета. Те носеха уханието на котешка пикня, маргаритки и одеколон "Тройной".

"Ще им хареса. Сигурно е много полезен" - си каза Гошо Николов и трескаво затвори кутията, защото от тоя лечебен аромат лекинко му прилоша.

И тогава изведнъж се чу зверски трясък!

"ВСИЧКИ НА ПОДА!!!! ТОВА Е АКЦИЯ НА ПРОКУРАТУРАТА!!!! ЛЯГАЙ НА ПОДА ВЕДНАГА!!!"

Гошо не се подвоуми. Легна и видя как влизат хора с качулки. Последвани от хора с каскети. По едно време на Гошо му се стори, че видя и хора, които хем имаха качулки, хем над тях бяха сложили каскети, но не бе сигурен, защото лежеше на пода, а над него 7 прокурори и 14 маскирани спецполицаи тарашеха ведомственото кафене!

"Гражданино!!! Какво е това!!! Наркотици ли продавате???" - чу той и видя, как петима прокурори и осем полицаи душат съдържанието на кутийката, на която пишеше "Чай "Утринен горски букет".

"Ама моля ви се, господа! Това е чай! Закупих го сутринта от магазина!"

"Какъв магазин, ве!!! Това мирише на метамфетамин!!! Ти си наркодилър, ве!!!! Минимум 20 години при строг тъмничен режим, ве!!!" - рече един човек с каскет, а трима с автомати и качулки мрачно взеха да кимат.

В този момент обаче отвън, пред института, се чуха освирквания.

"Гешев, позор, оставка и затвор" - викаха десетина хипстъри, които чат-пат се отбиваха при Гошо Николов да пият чайче, като тайно му добавяха соево мляко и стевия.

Гошо се огледа. Прокурорите и полицаите влизаха във всеки кабинет. От един извадиха микроскоп - беше на доцент Петков, който изследваше някакви микроорганизми.

От друг кабинет извадиха някакви колби, епруветки. А от трети някакви жици, няколко платки.

В миг се появи фотограф. Той започна да снима "веществените доказателства" а отвън протеста премина в концерт на хипстърската група "Палавите ангели", която изпълни новата си песен "Да пийнем чайче за оставка", издигайки вегански и джендър неутрални плакати на импровизираната сцена.

В този момент Гошо Николов не издържа.

Рязко се изправи, бутайки маскираните ченгета и прокурори.

"Стой! На място! Ще стрелям!" - рече един от маскираните.

А Гошо преспокойно отиде до бара. Отвори шкафа, в който държеше продуктите. Извади няколко пакета кроасани и ги постави на бара.

"Хайде, стига сте се репчили, вземете си по кифличка и кой откъде е!" - с нетърпящ възражение глас рече Гошо Николов.

Настана гробно мълчание. Цялата акция, начело с ръководителите и мълчеше стъписано.

В този момент един от маскираните свали автомата, отиде до Гошо и взе кроасан. След това отхапа и взе да дъвче.

"Вкусен е" - рече той - "Последно такъв ядох, като нахлухме в една детска градина миналата седмица".

Негов колега се пресегна и опита. "А, не, и оня в село Бусманци не беше лош" - рече той -"Там, където заловихме 12 нелегални компота от дренки в мазето на бай Данчо".

След малко кроасаните свършиха. Гошо Николов получи чифт белезници и бе поведен навън.

"Гошо, ти си нашето знаме" - пееха хипстърите навън.

А вечерта на площада пред президентството щяха да почетат Гошо Николов с песен на певеца Стратия и рецитал по стихове от песни на Стефка Берова...

Иначе Гошо Николов досега никога не е бил изкушен от политиката. Докато седеше в колата, която го водеше към следствения арест, обаче, той сериозно се замисли защо това му се случва.

"Сигурно някой ме е наклепал, защото не харесва чайчетата, които правя" - рече си Гошо Николов...

Тази инфантилна история свършва тук. Тя има няколко вероятни края:

Край 1: Гошо излиза от ареста и създава партия "Има такъв Гошо". Влиза в политиката, влиза в парламента и рестартира държавата.

Край 2: Гошо се спъва в ареста, пада и когато излиза, не помни нищо. Пращат го в специализирано заведение и той рестартира живота си, връщайки се завинаги в най-ранно детство.

Край 3: Гошо го пускат, хиптстърите създават песен за него, песента става хит в 3 западни специализирани вегански радиостанции и българската поп музика рестартира световната поп музика.

Край 4: Аз съм Гошо Николов. Ти си Гошо Николов. Всички ние сме Гошо Николов. И когато държавата решава да ни прецака, ние всички, без значение какви сме, ставаме и рестартираме държавата.

Това са вариантите. Има и един пети. Чакаме държавата сама да се рестартира, И пием чайчетата на Гошо Николов, надявайки се да не го арестуват за това, че ни продава евтини чайчета.

Изберете си финал, изберете си герой, изберете си каквото си поискате, но, за Бога, спрете да ме занимавате с това кой трябва да води тоя протест за рестарт, защото накрая ще ви арестувам, ще ви вържа с белезници някъде и ще ви държа там, докато не се научите да живеете заедно...

...а иначе Гошо Николов никога не се е интересувал от политика...

А вие???

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

300

1

гоуемио

25.08 2020 в 11:59

Поредното памфлетче за средношколския стенвестник:))))))