Христо Иванов: ЕС, Борисов и истинската опозиция

Последна промяна на 16 май 2018 в 08:29 11288 0

Как би определил “Демократична България”? Аз бих я определил като умерено консервативна. В задочен отговор на съмненията в “разнобой” по скалата “либерално-консервативно”.

Ами, да погледнем нейните документи – декларацията, с която беше създадена, позициите, които обявява. Те показват вероятно най-силното говорене в полза на свободата, частната собственост, инициативата и бизнеса, което съществува в целия български политически контекст.

По-малко държава, по-малко регулации и т.н.? Наше нео-“онтологично” трактуване на късното Хайдегерово Das Geviert?

Много по-здрави и компетентни институции с много по-малък обем намеса. От друга страна, ако погледнем голяма част от хората, които активно се асоциират с Демократична България (ДБ), това са хора, които в своя личен живот разчитат на голяма степен на лична автономия и инициатива. По простата причина, че това са хора, които в голямата си част лично е трябвало да решават въпроса как да се освободят от едно изостанало, провинциално, обречено на структурна бедност общество. Голяма част от тях са емигранти, във всички смисли – физически, но и вътрешно. Някои са се върнали, други остават „навън“. Но, струва ми се, за всички тях по някакъв начин настъпва моментът, в който разбират, че има нужда от здрава и работеща държава. И нещо повече – от работеща, успешна България, дори и да живеят извън нея. Като гаранция за техния начин на живот, свобода, идентичност.

Т.е. това са хората, които съзираш като контрапункт на състоянието на страната? Прозападните, най-общо?

Тези понятия някак си се износват. Либерализъм, консерватизъм, ляво, дясно, глобално - ще трябва да се предефинират по нов начин в новата ситуация. Защото ние навлизаме в нова историческа епоха. Тя ще има своите базови философски, мирогледни и идеологически понятия, но те няма да имат същото съдържание като тези, които наследяваме от предходния период.

Когато казваш “ние”, да разбирам “Демократична България” ли?

Когато казвам “ние”, говоря за нас двамата с теб в този диалог. (смее се)

Анаксагоровски подход. Знаем, че луната грее с отразена светлина, но сега ще трябва и да го съобщим на масите. (смях)

Виж, въпросът е, че настъпва дълбока промяна. Случва се на много нива, но един начин да започнем да я разбираме, е да тръгнем от обстоятелството, че от историческата сцена окончателно слязоха носителите на опита от Втората световна война. Хората, в чийто епигеном са изводите, които са станали основа за Хартата на ООН и Общата декларация за правата на човека, т.е. цялата глобална система за сигурност на колективно и индивидуално ниво. Залезът на тези генерации отключва и процес на преосмисляне на елементи на базовите „национални митове“ в четири огромни политически общности – САЩ, ЕС, Русия и Китай. Тръмп е само връхче на айсберга на дълбоки процеси на вътрешна промяна в Америка, която, както каза някой, рязко подаде оставка от ролята си на глобален полицай. Тук Тукидид е особено полезен – Америка се бои да не се окаже спрямо Китай в ролята на залязваща, спрямо изгряваща доминираща сила. У американския елит проработва инстинктът за завръщане към поведението на класическа морска империя, която разчита на инцидентни и точкови проекции на сила, а не на установяване на траен ред, върху големи територии, включително изграждане и поддържане на държави, в отговор на факта, че Китай пристъпва към изграждане на свой периметър на глобална доминация по модела на сухопътната империя.

Т.е. да приложим тукидидовия метод – имаме нужда от, хм, cross-sectional study на историята, а не проста регистрация на събитията.

Да. Но забележи - за нас най-важно е случващото се в ЕС и Русия. В Русия протича доволно свиреп опит за справяне с ужаса от разпада на собствената им империя, чрез закъсняло превръщане на руснаците в нещо като етническа нация. Това по необходимост свива Русия още повече и, на свой ред, предизвиква постоянна компенсаторна агресия - от ужас, че разпадът продължава. Тази агресия сплотява етноса, но и води до изгаряне на мостове с огромни части на „Руския свят“. Така, в името на една малка победоносна война и националистическата сублимация около завземането на Крим, Русия изгори мостовете с Украйна, а всъщност пресече собствените си идентичностни корени в Киевска Русь. На езика на Гумильов, руснаците днес да “свръхетнос”, който опитва да погълне всички възможни етноси-сателити, с което всъщност ликвидира своя свръхетнически статус, но се опитва да убеди сам себе си, че това е израз на някаква възраждаща се пасионарност. Във вакуума от рязкото оттегляне на родителската фигура на Америка от ролята на гарант за геополитическата сигурност на ЕС и пред лицето на руското предизвикателство – и като агресия, и като съблазън за завръщане към традиционната национална идентичност, - ЕС е като Алиса пред гъбата на Синята Гъсеница. Яде от двата края на гъбата и ту се чувства твърде голям, ту твърде малък, и в резултат не може да намери собствения си мащаб. Съюзът не може самостоятелно да поддържа универсалистките си претенции, без да може да носи самостоятелна отговорност за сигурността си и да налага собствена геополитическа воля. Същевременно, без убеденост в собствената си универсалност, той става уязвим за призиви към връщане към „корените“. За едни е твърде голям и глобализиран, докато в същото време за други е твърде малък и провинциален. Парадоксално, в Англия двете крайности се обединиха и „спечелиха“ референдума за Брексит – тези, които искаха да се върнат към корените на „малка Англия“ и онези, които залагат на възможността Британия да бъде самостоятелен глобален играч. Важни обаче са другите – които загубиха в Англия, но виждаме да доминират на континента. Европейците, които намират в ЕС естествения мащаб за реализирането и на своите интереси, и на своите допълващи се колективни идентичности – като витраж в катедрала, при който парчетата са различни, но образ се получава само от тяхната сума. Това, което казва Макрон последно в речта си в Аахен, е, че за да порасне ЕС, той ще трябва да се смали. За да изгради по-ефективни институции, които му позволяват да се справя с геополитическите предизвикателства, той трябва да се кондензира до ядро страни, които са на едно ниво на развитие и си имат високо доверие. Към останалите ще има заявка за отворени врати, но е напълно неясно какво би значило това в отсъствието на САЩ, които да наложат приемането на страна като България. Както това стана в периода 1999- 2007 г.

Макрон каза и нещо друго, важно за нас: “…C'est cela aussi ce que nous portons, la capacité que nous aurons à faire des choix clairs, ce sera non seulement celle d'avancer vers une Europe, peut-être à quelques-uns pour un temps, peut-être par un cercle plus intégré parce qu'elle a toujours avancé ainsi et c'est une porte ouverte, et Boïko Borissov comme Petro Porochenko le savent, je ne crois pas dans une Europe cadenassée qui aurait prédéfini un club de quelques-uns, mais je ne crois pas non plus dans une Europe qui peut perpétuellement attendre que 28 hier, 27 demain ou d'autres après-demain soient tous d'accord sur absolument tout.” Или, преведено най-общо на чист бойковски (тип “сички тука сме парлевуфрансе”), “никой нема да ви чака да се туткате, да пунтирате напредък и да гепите и с гъза си, щот накрая ше гепите дедовия”

(смее се) Да не опростяваме чак толкова. В тази сложна картина, която очертах, българското общество също трябва да избере как да се определи. От една страна са тези, които се опитват да използват традиционните връзки на българите с Русия, за да ни наложат идентичност на подчинен етнос - спрямо руския свръхетнос. Оттам и твърденията, че това да си български патриот значело да си руски патриот и пропагандната логика, че това, което е добре за Путин, е добре и за България. Застъпниците на този избор се надяват да станат несменяем губернски елит, при условията на висока степен на авторитарност. Това, което те избягват да коментират, е, че всъщност реален статут на България като сателит на путинова Русия просто не е възможен. Дори Беларус се отказва от тази роля.

От другата страна: европейските българи, които осъзнават, че ЕС е естествена платформа за изграждането на успешна държавност у нас?

Да. От една страна, защото ЕС ни предлага модел на една своеобразна глобализация в махалата. За страна с размерите на България това е възможност да си осигури място сред най-големите на световната сцена, в кооперация с близки културно държави и при гарантирано равноправен и демократичен процес на вземане на решения. Същевременно, българската национална и културна общност вече съществува естествено в мащабите на ЕС, а не се изчерпва с географските граници на страната ни. Единствено приучаването на институциите ни да работят с тази „Голяма България“ в рамките на ЕС може да ни гарантира, че не само няма да изгубим този човешки капитал, но и ще можем за първи път в историята си да изградим силна диаспора в рамките на една успешна наднационална общност, която не се опитва да претопи гражданите си до пълна унификация. Рецептите за успех на малките народи са два – или заемане на ексклузивно географско място и ресурси, или наличието на силна диаспора. И, не на последно място, ЕС е платформа за гарантиране на индивидуалната свобода и просперитет, която е доказала своите безпрецедентни възможности. Надеждата на всеки искрен приятел на Русия, какъвто съм и аз самият, е един ден и тя да намери своя път към свободата и европейския модел на държавност.

Винаги съм смятал, че трябва да се прави разлика между руския народ, нашите исторически “связы” (за културата даже не ми се почва) и путинския квази-сталинистки режим.

Колкото по-агресивно ни налагат болезнената путинска конструкция на народ-сателит, толкова повече българи ще осъзнават, първо, насъщния си интерес от това да си гарантираме принадлежността към ЕС и НАТО, и, второ, че това не е даденост, а политическа кауза, за която трябва заедно да се преборим срещу практически целия ни корумпиран политически елит. Въпросът е това осъзнаване да се случи преди оформянето на ново институционализирано ядро на ЕС, извън което да останем, макар и в режим на вечно „отворени врати“.

Да те върна към ДБ. Как се конструира опозиционна сила в условия на почти пълно медийно затъмнение? Как се стига до, да речем, средния човек в провинцията, чието битие зависи от герберастливия модел? И който вярва, че у кого кулак тяжелее, тот и прав? (смях)

Това означава просто, че една голяма част от хората чуват само какво казва пропагандата за нас и почти нищо от това, което ние се опитваме да кажем на хората. Хората не бива да научат, че има реална управленска алтернатива, че има политици с характер, които са готови да отстояват принадлежността ни в ядрото на ЕС, че има политически сили, които могат да направят необходимите реформи...

Т.е. чрез изместване на дискурса.

Не, те даже не го изместват - правят, каквото си искат. Те просто разрушават дискурса, използвайки факта, че могат. Виж, твоето алтер его може да е “Нойзи”, но когато срещу теб целият хор на Червената армия твърди, че се казваш “Куайът”, ти ще си “Куайът” (смее се).

“Тaciturn” е още по-добре. (смях)

Използват факта, че имат превъзхождаща огнева пропагандна мощ срещу нас - защото медийното време, което се ползва срещу нас и това, което ние получаваме, е абсолютно несравнимо. Те инвестираха чудовищно количество пари, за да затворят например BiT.

Бих отишъл и по-далеч: Демократична България произвежда умерено консервативни послания. И не ми се говори за никакъв твой ляв либерализъм, дрън-дрън.

Аз, през високата трибуна на нашия диалог, искам да помоля всеки един, който оттук нататък се упражнява на тема “ляв либерализъм”, да даде пример, да цитира. Конкретно да цитира наши партийни политически позиции.

Има ли доверие между отделните съставни части на обединението ДБ? Платоновата философия, например, почива върху рязкото разграничение между реалност и привидност.

Да, несъмнено има. Между екипите ни се изгражда онова ниво на сработване и единомислие, което може да се случи само в подобни трудни условия. Ако успеем да изнесем това в национален мащаб, Демократична България ще стане силна и много устойчива. Ние нямаме нищо друго особено като мотивация, освен съзнанието за обща историческа отговорност. Който се е надявал на кариера и бърза реализация, отдавна е хванал лесния път към Банкя. Всичко това е само базова предпоставка за това да започнем да работим и да търсим доверие. Всичко предстои, а не сме го свършили. Ние разбираме, че трябваше да затворим темата за нашето разделение по някакъв начин, за да можем изобщо да започнем да разговаряме с избирателя за бъдещето. Това не е обединение на Христо Иванов и Атанас Атанасов. Искам да кажа, че ние и двамата имаме абсолютно ясно съзнание, че сме там, за да обслужим един много по-голям процес и една много по-голяма общност, която трябва да бъде добре и да мисли заедно за бъдещата ни съдба. В този смисъл въпросите за лидерството са въпроси, които ще дойдат накрая, след като се случи целият процес на конструкция и реконструкция, който трябва да протече в тази общност.

Моите въпроси към теб – неизбежно – са и тип “devil’s advocate”.  Какво стана миналия път, защо не стана и не е ли твърде късно сега?

Още миналия път беше твърде късно. Добри опции нямаше и очевидно решенията ни не доведоха до добри резултати.

Аз не търся вина, само твоята гледна точка - дали това беше грешка.

Аз твърдя, че имаше едно натрупване на множество грешки, които ни доведоха до това, че тези избори ни свариха без ние да имаме формула как една човешка общност от политически активни хора (някои организирани в партии, а други - просто активни граждани) може да се яви заедно на избори. Ние нямахме тази формула. И тук аз абсолютно отказвам да влизам в разговора за това кой е виновен. Само искам да кажа, че аз бях участник в тази една година на губене на време - и в този смисъл аз нося своите отговорности и вина за това. По никакъв начин не бягам от собствената си отговорност. Аз просто имах илюзията, че някак си мога да избегна влизането в активната политика. Дълго се опитвах да не го правя.

И все пак – не минава ден, без някой да ме попита “ама защо тогава не се обединихте, а чак сега”.

Ще ти кажа така: ние пропуснахме шанса да използваме президентските избори за намиране на обединителна формула за общността. Вместо това, беше издигнат кандидат във формат РБ, който беше опит за съживяване на нещо мъртво. Защото, ако ние бяхме издигнали кандидат като част от инициативен комитет, който осигурява представителства на всички активни групи хора, три месеца по-късно ние нямаше да се окажем в тази ситуация да имаме критично ниски нива на доверие и липса на каквото и да е било формула за общо действие. Към момента на стартирането на Да, България, доверието беше много ниско, в новата партия влязоха хора със силна воля за самостоятелно действие и много малък колективен политически опит, а аз носех - и нося - отговорност към тях преди всичко.

Хайде да обобщиш каква е вината на радановото ДСБ/Нова Република, и каква е конкретно твоята. Питам не за друго, а защото в момента се възцарява усещането тип “след дъжд - качулка”, ако позволиш.

Съжалявам, но това е от онези “семейни” ситуации, в които няма прост отговор защо. Истината е, че ние изпуснахме времето за залепване на всички тези парчета - и когато дойдоха изборите, ние нямахме формула за общо действие. Но сега имаме време, имаме и горчиви поуки и искрено опитваме да ги използваме възможно най-добре.

Въпросът, който ми задават хората, е дали не е късно.

Не е късно, защото няма какво друго да правим. Освен това има нещо важно, което се пропуска - за първи път, исторически, ние успяхме да съберем политическите представители на цялата общност, която е способна да излезе на улиците в София и, понякога, да свали някое правителство. Политически България се разделя на тези две неща – зависимият вот и тоталната апатия, от една страна, и онези въглени на съпротива, които отказват да бъдат загасени. А от античността се знае, че власт се държи на цялата територия, но често се губи на един централен градски площад. Събрахме политическите компоненти в работещ политически инструмент, а сега и да убедим тези хора да си го припознаят. Но за първи път тези компоненти са събрани.

Т.е. каквото било, било: second time lucky?

Да.


Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

X