Ратификацията на договора с банките за дълга очерта устойчива тенденция в начина, по който функционира сегашното управление. Както и при предишни важни гласувания като отхвърлянето на плоския данък или съдебната реформа, предложенията на ГЕРБ получават парламентарна подкрепа отвъд границите на официално формираното управляващо мнозинство. В подобни ситуации подкрепата на АБВ и Патриотичния фронт се разколебава, но бива заместена от гласовете на ДПС и БДЦ. Моделът на подкрепа чрез ситуативни или динамични мнозинства определя във все по-голяма степен управлението на ГЕРБ и Реформаторския блок. Все пак, добрата новина е, че все по-често постигането на съгласие се случва в пространството на Народното събрание, а не извън него.

Съюзът между БСП и "Атака" придобива все по-ясни очертания. Сегашното ръководство на "БСП лява България" възпроизвежда манталитета и поведението на партийните секретари на БКП от 70-те години на ХХ век. На свой ред, "Атака" напълно изостави прикритията си и прие изцяло профила на нео-комунистическа формация.

Обслужването на про-руската пропаганда скрепи окончателно профила на опозицията в Народното събрание. Управляващите трябва да преодоляват съпротивата на слаба, но агресивно анти-европейска и про-руска опозиция, паразитираща върху откровен социален популизъм. В момента, това не изглежда толкова трудно.

ГЕРБ управлява самостоятелно. Силно фрагментираното народно представителство позволява на управляващите да лансират собствените си управленски решения, без да им се налага да договарят и печелят предварителна подкрепа за тях. РБ не успява да формулира и отстои цялостна перспектива за управлението, раздвоен между реформите в поверените му сектори и необходимостта да следва дневния ред, налаган от ГЕРБ. Намаляването на остротата на вътрешно противопоставяне между партиите от Блока не е резултат от постигане на съгласие помежду им, а по-скоро признак за загуба на посока.

АБВ и ПФ изглеждат много по-притеснени от електоралната конкуренция на БСП и Атака, отколкото от своето място и значение в управляващото мнозинство. Политическият ход на Първанов за овладяване на парламентарната група, изглежда няма да доведе до очакваните резултати. Театралното заявление за подаване на оставка, предизвика обяснения и прогнози, но няма да постигне целите си, а и самият Първанов не е готов да стигне до край. АБВ постигна позиция, която далеч надвишава електоралната тежест на предизборната коалиция – вицепремиер и управление на най-чувствителния за лявата политика сектор. Амбициите на Първанов да принуди ГЕРБ да предоговори ролята на АБВ нямат сериозни шансове. На свой ред, депутатите от групата на коалицията изглеждат решени да отстоят онова, което вече получиха, дори и с цената на поредния политически водевил.

ПФ се опита да подложи на натиск ГЕРБ, смятайки подкрепата си за достатъчно силен аргумент, но не получи онова, което очакваше. Патриотите се опитаха да демонстрират собствена позиция, но тя се изчерпа с гласуването „въздържал се”. Атака продължава да разчита на конфронтацията с Фронта като гаранция за собствената си разпознаваемост. Това не води до нарастване на подкрепата за Сидеров, но продължава да разколебава избирателите на ПФ. Конкуренцията по линия на патриотарските призиви се оказва толкова непродуктивна, че успява да затрудни сериозно ДПС при определянето на политически опонент.

Движението продължава да прилага защитната си тактика. Оставайки в политическа изолация и понасяйки трудно ударите върху кадровата си политика, ДПС продължава да се опитва да влияе върху управлението чрез подкрепата си, а не чрез противопоставяне. Това е специфична позиция, напомняща за игра с огледала. Подкрепяйки една или друга идея на управляващите ДПС всъщност увеличава напрежението между ГЕРБ и РБ. Така остава във фокуса на вниманието и повишава цената на собствената си подкрепа. Тази тактика е симетрична на нежеланието на ГЕРБ да постига предварително съгласие и трайно да разширява парламентарната си подкрепа.

Поне засега, изглежда че самостоятелната роля на ГЕРБ се подкрепя, както от формалните им партньори във властта, така и от ДПС и БДЦ. Всички формации, извън БСП и Атака, предпочитат да делегират на ГЕРБ отговорността за управлението. Привидно, това увеличава стабилността на управлението. След последното гласуване в Народното събрание, шансовете на правителството се увеличиха. До момента, независимо от сложната и променлива геометрия на управляващото мнозинство, (а може би именно поради нея!) ГЕРБ не са се сблъскали със сериозен политически проблем при постигането на целите си. Но, тази стабилност на управлението може да се окаже изградена върху подвижни пясъци, ако дневният ред на ГЕРБ застраши корпоративната подкрепа на някоя от политическите формации.
Никой не желае предсрочни избори през тази година. Най-вече, подобни амбиции нямат партиите в глуха, но креслива опозиция – БСП и Атака. Всички останали разчитат на това, че ГЕРБ ще носи отговорност за управлението, а те ще успеят да договорят по-добри условия за собственото си оцеляване, преди следващите парламентарни избори.
Тази ситуация крие друг тип рискове. Ако управляващите решат, че могат всеки път да се опират само на ситуативни коалиции и не е необходимо да изградят относително устойчиви съюзи по основните приоритети на управлението, ГЕРБ могат да не успеят да получат необходимата им подкрепа в ключов момент. Няма съмнение, че слабата и агресивна опозиция е по-скоро удобна за подобен тип управление. Независимо от усилията си БСП и Атака не успяват да противопоставят ефективно на управляващата коалиция. Но и политическата слабост на формациите, подкрепящи управлението крие заплахи. Те ще станат видими през резултатите от местните избори, но още сега е ясно, че слабостите на РБ, АБВ и ПФ няма да бъдат преодолени в следващите месеци.

Стремежът на ГЕРБ към стабилност в управлението надделява над реформаторските амбиции. Мнозинството от българските граждани подкрепят този подход, дори и да не декларират симпатии към ГЕРБ. Доверието в искреното желание за реформи остава критично ниско. Почти масово се споделя разбирането, че зад призивите за реформи стоят конкретни корпоративни и олигархични интереси. Затова и ГЕРБ могат да разчитат на пасивна, но стабилна обществена подкрепа в следващите месеци.

Управлението излиза от критичния си период. Повишената пропагандна активност не застрашава пряко управляващите. Тя е по-скоро симптом на по-цялостното заболяване на политическата система, нещо като повишената температура на всеки болен организъм. Скандалите ще продължават да съпътстват управлението, но те все по-често разпиляват, отколкото да консолидират политическа и гражданска енергия. В следващите месеци управляващите ще трябва да докажат, че са в състояние да осигурят необходимата предвидимост и устойчивост на управлението. Ако успеят да постигнат това, ГЕРБ могат да разчитат, че дори и резултатите от местните избори няма да доведат до съществени сътресения, които да подложат на риск запазването на властта.