Фейсбук по Фаренхайт

Каква е истината за спирането на мрежата и кой раздуха скандала?

Искра Ангелова Последна промяна на 06 октомври 2021 в 15:12 3564 0

Искра Ангелова

“Докато нямаше фейсбук, спирах случайни хора на улицата и им казвах какво мисля за нещата. Да не губя тренинг.”
Из фейсбук

Когато една ярка есенна сутрин се събудих в тъмното едностайно апартаментче на мрачната баба-арменка, което обитавах в квартала Куинс в Ню Йорк и взех метрото за работа, за да вляза – както всеки друг ден – в една от трите им най-големи телевизии CBS… изобщо не подозирах какъв пробив ме очаква. Един от първите в списъка на ФБР „Most Wanted“ – К. Явало беше моят таргет. С три висши – като мен – човекът беше инженер, математик, композитор и компютърен спец, който не се беше примирил с решението на съда в Англия да присъди двете му дъщери на майка им (за която той твърдеше, че е луда) и той ги беше отвлякъл с кораб в страната на неограничените възможности, където сега ги криеше от властите и не даваше никакви индикации къде са. За моя радост и късмет той беше и компютърен гений, създал една от първите социални мрежи и там пускаше жокери за местоположението си или мотивите си, както и общуваше с неговите последователи (в частност – и с мен). На сутрешното събрание (тук в медиите все още го наричат по руски маниер „летучка“) предложих да потърсим и другата гледна точка – освен жена му и властите, имахме жив гений, като герой от филм. Този човек изглеждаше изключително интересен таргет. Шефът на сутрешния блок, за който работех – А.Бърман прие с усмивка желанието ми аз, 27 годишната журналистка от България – да накарам беглецът-престъпник да даде интервю баш за тяхната телевизия. 10 дни по-късно целият юридически екип на CBS стоеше зад мен, а аз си пишех писма с един опасно красив ум.

След като той даде въпросното интервю, а ние не го издадохме на ФБР, не кой да е, а най-голямото публицистично предаване на телевизията направи цял епизод за него, базиран на моето интервю. „60 минути“ е може би най-безкомпромисната мяра за стандарт в американската публицистика – не случайно няколко месеца по-късно топ разследващият репортер на „Новините с Дан Радър“ дойде в моя мъничък кюбикъл и приплъзна дебела книга по неугледния и затрупан с документи и книжа плот на бюрото ми – „Това е разследване за един истински сериен убиец, написано от най-добрия криминален журналист в Ню Йорк Таймс. Главният герой е лекар и в момента е в затвора за данъчни измами. Искам да успееш да го накараш да ни даде интервю, за да остане там, зад решетките, но за убийствата си. И в интервюто да го накараш да се изпусне. Ти си много добра.“

За жалост – добра или не, аз бях горд стипендиант на Фулбрайт, което пък ме задължаваше дори и да съм си намерила работа на трудов договор по специалността си (че и в Сената да беше!), да се прибера в България след 18 месеца. Така че серийният убиец го оставих на репортера, а аз си дойдох да се боря за постигането на плурализъм и професионални стандарти с местните престъпници, които тук понякога дори притежават медиите, а не са преследвани от закона. И така вече 20 години.

Разказвам тази история не за друго, а защото днес, когато сме изцяло зависими и завладени от интернет, оплетени в социалните мрежи, които ни следят, правят ни профили и ни подслушват… е много по-лесно да станем жертва на внушение, фалшива новина или конспиративна теория, а точно в окото на пандемия и непознат вирус, който е силно заразен и смъртоносен това може да води и до… смърт.

Именно на този фон е много важно професионалните медии да се грижат за чистотата на информационния поток, защото той бива – волно или неволно „непрестанно замърсяван с фалшиви новини именно в социалните мрежи. Затова е важно, че Facebook се срина и че това стана вследствие на „leak”, на източване на вътрешна информация. И е показателно, че не кой да е, а именно предаването „60 минути“ успяха да „извадят на светло“ и да направят интервю с инсайдъра от Фейсбук, който предизвика кризата. Тя им разказа как точно действа уж случайният алгоритъм на социалната мрежа, та ние сме затрупани вече дори не с миловидни котенца и снимки от екзотични дестинации, а с все повече стряскащи и всяващи паника новини, както и с все повече смърт.

Предаването „60 минути“, което се излъчи преди два дни, започва така:

„Нейното име е Франсис Хауген. Име, което Facebook се стреми всячески да научи от миналия месец насам – от онзи момент, в който тази анонимна бивша тяхна служителка подаде няколко жалби до федералните органи. В жалбите се казва, че според собствените проучвания на Facebook социалната мрежа „засилва омразата, дезинформацията и политическите вълнения“, но че компанията крие това, което вече знае. В една от жалбите се твърди, че Instagram-ът на Facebook уврежда психически тийнейджърките. Това, което прави оплакванията на Хауген безпрецедентни, е изобилието от нейни лични разследвания, които тя провежда, когато напуска компанията през май 2021 г.. Документите се появяват за първи път миналия месец в Wall Street Journal.

Хауген казва, че компанията Facebook стимулира „гневното, поляризиращото, разделящото и разединяващото съдържание“. Гледайте на живо: инсайдерът от Facebook Франсис Хауген свидетелства пред комисията на Сената.”

Спирам за момент и се връщам у нас. Тук през последните години се проведе видимо монополизиране на медиите от един кръг не винаги ясни собственици, които обаче – това се чу и видя съвсем ясно – бяха близки до политическата власт. Този процес беше заметен под килима в България, но съвсем не остана незабелязан навън. Както обикновено – заваляха критични доклади, а реномираната организация „Репортери без граници“ срина страната ни до срамното 112-то място по свобода и независимост на медиите и печата. Нашите хора тук реагираха на крайно критичния доклад на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа), който организацията написа по повод отразяването на изборите през юли от Обществената телевизия БНТ и в който се заявява, че Обществената телевизия е политически пристрастна, с едно изречение: „От ОССЕ лъжат“.

В ситуация на лов на вещици, който тече поне от три години насам, българските граждани останаха без избор и са облъчвани с очевидно манипулирана информация от основните мейнстрийм медии. Това беше изводът, който направиха делегатите на две конференции през последната седмица – тази на World Press Institute и AJE (Асоциацията на европейските журналисти), посветена на свободата на словото и тази на Фулбрайт, посветена на липсата на достатъчно представителство на хората в политиката днес. Като лектор на втората и слушател в първата, установих, че заключенията им съвпадат – в България няма ясна собственост на големите медии, финансирането им е все повече зависимо от държавата и правителството, както и от определени олигарси, близки до тях, а обществените медии са изцяло под ботуша на властта. В същото време независимият пазар на свободни медии е много малък, страда от липса на финансиране, а и тези медии покриват скромен дял от потенциалната аудитория. Вярно е също, че по-любознателната част от населението черпи изцяло своята информация именно от тях, но през ситото на социалните мрежи, които пък, се оказва, изобщо не доставят информацията си на случаен принцип.

Т.е. ние сме изцяло зависими от Facebook или Instagram. Ние вземаме ежедневните си решения – дали да се ваксинираме или не, за кого да гласуваме, къде да пътуваме през уикенда и какво да си купим за вечеря – изцяло на базата на манипулирана, умело насочвана и таргетирана от социалните мрежи информация. И ако досега всичко това е било въпрос на вкус и на каприз, защото се е случвало на огромния свободен пазар от информация и е подкрепяло основната идея на демокрацията – а именно – правото на свободен избор, то днес… когато социалните мрежи са населени и от безчетен брой тролове, които продават мъст, омраза и лъжи, насаждат грешни настроения и сриват репутации, легитимират конспиративни теории и насъскват едни общности срещу други… теренът е доста кален и е време да се озърнем. Защото вече става дума и за човешки животи. Не само за избор къде ще летуваме.


Ето как инсайдeрът Франсис Хауген коментира засилването на речта на омразата (hate) в социалните мрежи:

„Това, което виждах, работейки във Facebook, беше че непрекъснато имаше конфликт на интереси между това, което е добро за обществoто, и това, което е добро за самия Facebook. И Facebook винаги избираше собствените си интереси, например – да печели повече пари.“

Франсис Хауген е на 37 години, родена в Айова, специалист по обработка на данни със специалност компютърно инженерство и магистърска степен по бизнес от Харвард. В продължение на 15 години тя работи за различни компании, включително Google и Pinterest. Днес решава да бие камбаната:

„Виждала съм различни социални мрежи и Facebook беше значително по-лош от всичко, което бях виждала досега.
Представете си, че точно вие знаете какво се случва във Facebook и че същевременно знаете, че никой извън компaнията не го знае. В един момент през 2021 г. разбрах, че ще трябва да се измъкна оттам, и ще трябва да направя тази информация достояние на хората.“

И така Хауген тайно копира десетки хиляди страници от вътрешните проучвания на Facebook. Тя казва, че доказателствата сочат, че компанията лъже обществото по повод постигането на значителен напредък в борбата срещу омразата, насилието и дезинформацията. Едно проучване, което Франсис открива, е от тази година, а в него се казва:

"Изчисленията сочат, че можем да действаме само срещу 3-5% от омразата в мрежата ни и срещу около 6-десети от 1% от Н и П [насилието и подбуждането към омраза] във Facebook, въпреки че сме най-добрите в света."

И още:

„Имаме доказателства от различни източници, че речта на омразата, политизираната реч, речта, подклаждаща различията и дезинформацията във Facebook засягат обществата по целия свят“.

Хауген възкликва: „Когато живеем в информационна среда, пълна с гневно, пълно с омраза, поляризирано съдържание, това подкопава гражданското ни доверие, разяжда вярата ни един в друг, унищожава способността ни да искаме да се грижим един за друг. Версията на Facebook, която съществува днес, разкъсва нашите общества и причинява етническо насилие по целия свят. Етническо насилие, включително в Мианмар през 2018 г., когато военните използваха Facebook, за да започнат геноцид.“

Франсис Хауген казва още, че е била назначена от Facebook през 2019 г. Съгласила се е да поеме работата, само ако ще може да работи срещу дезинформацията, защото е загубила приятел поради теориите на конспирацията, които се разпространяват онлайн. „Никога не бих искала някой да изпита болката, която изпитах аз. Бях видяла колко високи са залозите по отношение на качеството на информацията във Facebook.“ Тя е била назначена да отговаря за истинността на информацията, като е работела върху рисковете около изборите за президент на САЩ, включително – върху дезинформацията. Но изборите за президент, твърди тя, са били повратна точка.

„Казаха ни: „Спираме дейността на отдела „Борба с дезинформацията“. Явно са решили, че такъв отдел вече не е нужен, след като около самите избори нямаше никакви по-сериозни ексцесии и прояви на насилие.“ Само около месец по-късно обаче се случиха събитията от 6 януари и щурма на Капитолия. (бел. ред. – има се предвид атаката над Капитолия през януари тази година, когато привърженици на Доналд Тръмп се опитаха да спрат Конгреса да избере официално Джо Байдън за президент на САЩ. Хаугън казва, че тези действия до голяма степен са били провокирани през Facebook.)
„Не вярвам, че те са готови да инвестират в това, в което трябва да се инвестира, за да не бъде опасен Facebook“. Отговорът на Facebook – че работата на дирекция „Борба с дезинформацията“ е била разпределена между други звена.

Хауген твърди, че коренът на проблема на Facebook е в промяната на алгоритмите, която компанията е направила през 2018 г. – промяна, която решава какво ще видите във вашата лична емисия новини във Facebook.

„Значи, държите телефона си. Може да видите само 100 публикации, ако седнете да погледнете Facebook за пет минути. Но Facebook има хиляди опции, които би могъл да ви покаже. Алгоритъмът избира от тези опции въз основа на вида съдържание, с което сте се занимавали най-много в миналото.“

Според нея никой от отговарящите за социалната мрежа не е поначало злонамерен и никой не цели да причинява вреди, но самите приоритети в компанията са подредени грешно. А когато мениджърите там биват поставени да изберат между печалбата и обществения интерес, изходът винаги е един и същ – печалбата.

По думите ѝ от Facebook са осъзнали, че ако алгоритъмът, който се използва за оформяне на началната страница на всеки потребител се промени така, че платформата да стане по-безопасна за хората, те ще започнат да прекарват по-малко време в нея, ще кликат върху по-малко реклами и съответно компанията ще печели по-малко пари. Затова и въпросната промяна не е направена.

Според нея алгоритъмът на Facebook е настроен така, че да показва на потребителите си съдържание, което е вероятно да ги ПОДРАЗНИ, защото така генерира най-много ангажираност. А именно ангажираността на потребителите с платформата е това, което продава рекламите.

Хаугън смята, че основателят и главен изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг „никога не е имал за цел да създаде платформа на омразата, но е позволил да се вземат определени решения, въпреки страничните ефекти от тях, водещи до разпространяване на съдържание с омраза в него.“

Друга пряка последица от това обаче е, че на политическите партии им се налага да пускат повече негативни реклами, за да достигнат до максимален брой потребители във Facebook. Така политическите играчи са принудени да водят негативни кампании, за да могат да се класират пред опонентите си, въпреки че това е вредно за обществото.

Но има нещо, казва тя, което е още по-притеснително от несправянето на Facebook с адекватното модериране на съдържанието – и това е негативната връзка между психическото състояние на тийнейджърите и Instagram.

Сред документите, които Хаугън изпраща на Wall Street Journal, има такива, които показват, че Instagram засилва сред младежите мислите за самоубийство, хранителните разстройства и депресията.

Е, не е като да не го знаем, нали? Спомням си много ясно едно интервю на Марк Зукърбърг, създал Facebook като албум за абсолвенти, чрез който те да поддържат връзка и след като завършат Харвард… в което на зададен многократно въпрос за езика на омразата, „банването“, с което го предотвратяват, което пък води до цензура и силно модерираното съдържание в социалната мрежа той отговаряше: „Исках просто всеки да може да каже какво мисли!“

Очаквайте „Фейсбук по Фаренхайт 2“, където ще можете да прочетете писмото, което създателят на най-влиятелната медия в света Зукърбърг написа днес до своите служители.

Защото, както е знаел и друг велик изобретател Алберт Айнщайн… „Информацията не е познание.“

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови