26 юли 2022 г.

Денят е както винаги горещ. Преминават автомобили, София е потънала в своите си проблеми.

Пред сградата на посолството на Руската федерация е спокойно. В един момент млад човек, облечен съвсем неофициално - къси панталони, блуза, маратонки - застава пред сградата на булевард "Драган Цанков" 28 и опъва саморъчно изработен плакат.

На плаката пише "Путин не е наш президент, а фюрер. Нашите войници са фашисти!".

Цари тишина. В някакъв момент от посолството излиза кола с дипломатически номера. И тогава се вижда ясно, как един от возещите се вътре вдига ръка с вдигнат палец. Жест, който и у нас, и в Русия означава съгласие и одобрение.

Последната седмица на юли е. У нас се вихрят различни страсти. А пред руското посолство един млад руски гражданин стои безмълвно, държейки плаката в ръка.

Той се казва Димитрий Чурпаков.

Дима е роден през 1990 година в Сочи, но живее повече от 10 години в Москва.

По професия е китарист. Завършил е Музикална педагогика в Русия, свири и преподава класическа китара.

Срещаме се в един софийски мол, където той очаква своята съпруга, цигуларка, да приключи запис и да поемат за Враца, където живеят. Там съпругата му Альона работи в симфоничния оркестър "Симфониета Враца" и е концертмайстор.

Дима попада в България и случайно, и не съвсем случайно.

"С моята съпруга усещахме, че в Русия свободата става все по-малко и по-малко, казва той. - Аз съм свободолюбив човек и искам да говоря свободно. И искам да наричам нещата с истинските им имена. Например днес има война и че аз смятам да я наричам "война", а не "специална операция."

"Навсякъде има охрана, продължава своя разказ за Русия. - Отиваш например към влака, а там охрана. Оглеждат те зорко, не те изпускат от поглед. В Европа, ако искаш да си купиш билети за пътуване, просто вкарваш име и фамилия и можеш да полетиш със самолет. А у нас ти искат какво ли не - номер на паспорта, къде си роден, кога си роден. И през цялото време е пълно с охрана - тук не отивай, там не отивай, къде отиваш, откъде идваш... В моята родина през цялото време имаш усещането, че си ненужен. И най-лошото е, че освен това през цялото време чувстваш унижение."

Така Дима и съпругата му сериозно започват да се замислят да заминат. Наблюдават каква е политиката на Путин и усещат, че се задава нещо лошо. И че ситуацията изглежда като някакво завръщане на комунизма.

Пред съпругата му се отваря възможност да работи в у нас. И двамата пристигат тук и заживяват в Северозападна България.

От Русия с любов

Знаем ли всъщност какво точно се случва в Русия? Питам Дима как са се случвали нещата през неговите очи.

"Доколкото помня, защото съм бил малък, когато в началото Путин дойде на власт, Русия беше много либерална страна. Това беше в края на перестройката, всички живеехме бедно и не особено добре, но имаше истински взрив на свобода, на либерализъм. В изкуството имаше много експерименти - нещо, което днес е абсолютно невъзможно да се случи." 

Постепенно нещата започват да отиват към "твърдата ръка" - Дима усеща това още когато Путин закрива НТВ - медия, в която свободно говорят и критикуват властта. А после за малко идва Медведев и по това време, макар че всички са наясно, че Медведев е марионетка на Путин, той играе либерален политик - среща се с Бил Гейтс, говори за това, че Русия трябва да се отвори към света.

Силният прелом в руската политика се случва през 2014 - годината на анексирането на Крим. До този момент усещането е "добре де, ще потърпим Путин още малко". След това обаче нещата драстично се променят.

Русия като роман от Франц Кафка

"Знаеш ли какъв е основният метод на руската пропаганда, пита ме Дима. - За нея не е важно всички да поддържат политиката на Путин. За нашата пропаганда е важно да се създава впечатление, че всички поддържат тази политика".

Дима казва, че в Русия няма масови репресии. "Такова нещо у нас няма. У нас репресиите работят на случаен принцип. Идеята е никога да не знаеш за какво можеш да бъдеш арестуван."

И разказва за опозиционния политик Илия Яшин, който неотдавна е бил арестуван и даден под съд.

"Дълго време Яшин говореше смело и критикуваше, но никой не го закачаше. И изведнъж го арестуваха." Според Дима всъщност репресиите работят на лотариен принцип - ти можеш смело да критикуваш, при това публично, властта и нищо да не ти се случи. А друг човек може да каже нещо по  телефона, да го подслушат и да го приберат.

"Този принцип не е случайно създаден. Властта в Русия прави така, че ти да не знаеш какви са правилата на играта. И това е най-страшното - така ти не знаеш какво може да ти донесе проблеми. И се боиш от всичко."

Дима и протестите

Когато Дима и съпругата му пристигат в България, война още няма. Двамата заживяват във Враца, Дима преподава китара, работи и като анализатор на данни.

Казва, че никога не е имал проблем с хората в България заради това, че е руснак. Случвало му се е да спори с българи, които са привърженици на режима на Путин. И е удивен от соц носталгията и от липсата на аргументи, гарнирани задължително с "Америка е виновна" или "къде бяхте вие, когато...".

Всичко обаче се променя на 24 февруари 2022, когато войната започва. Тогава Дима пристига в София и се включва в първия антивоенен протест. За съжаление му е трудно да идва на вечерните големи протести - няма къде да пренощува и няма как да се прибере във Враца.

В един момент се оказва, че международният му паспорт е изтекъл и трябва да отиде до посолството, за да му го подновят. Това съвпада с момента, в който българското правителство обявява 70 руски дипломати за "персона нон грата", и се оказва, че посолството не работи, а Дима има проблем. Пред него има два пътя - или да се върне в Русия, където вероятно са наясно с неговите убеждения и няма да го чакат с горещи пелмени на летището, или да поиска политическо убежище, което самият той смята за твърде крайна мярка.

В някакъв момент посолството все пак започва да работа и Дима получава своя паспорт. И той решава, че всеки път, когато има възможност да е в София, ще протестира. Защото хората трябва да знаят какво се случва.

Дима иска служителите в посолството също да видят, че има руски граждани, които са срещу войната. И защото, според него, целта на руската пропаганда е всичко да изглежда така, сякаш всички руски граждани подкрепят политиката на Путин.

Обратно пред руското посолство

"При мен спираха доста хора, разказва Дима. - Когато застанах с палката пред сградата на посолството, някои ми махаха и изразяваха подкрепа. Други пък ме ругаеха и ми казваха да се махна."

Има и полицаи, които стоят близо до протестиращия и си вършат работата.

В един момент се появява и провокатор. Дима смята, че той е служител в посолството. Провокаторът пристига при него и започва да се държи арогантно. За Дима обаче се застъпват български граждани, които пристигат на място. Виждайки, че не може да постигне целта си, провокаторът изчезва. Но малко по-късно, след като другите се разотиват, отново се появява и казва: "Изчезвай оттук, вече те предупредих".

Нашите войници не са герои, а фашисти

"Знаете ли, нашите войници, които отиват да се бият в Украйна, съвсем не са герои", казва Дима. - Максим Кац, наш опозиционен политик, съвсем правилно отбеляза, че нашите войници, които загинаха в Украйна, бяха убити от хора, които защитават родината си."

Войниците, които се бият в Украйна, получават огромни за стандарта на Русия възнаграждения - между 240 000 и 350 000 рубли (в левова равностойност по днешен курс това са между 7700 и 10 400 лева). Няма никакви герои, които се борят срещу "фашизма", а просто войници на един режим, които заработват пари, каквито в Русия никога не биха могли да заработят, разказва руснакът.

01.08.2022 г.

Отново е горещо. Правителството у нас падна, предстои краят на парламента, в "Младост" 4 има авария и няма топла вода.

А Дима отново е в София и отново отива пред посолството на Руската федерация.

Отново е сам. И отново носи своя плакат.

Питам го не иска ли подкрепа? Не очаква ли и други да се присъединят към неговия протест?

Отговаря, че е сигурен в едно - че няма да спре да протестира. И че иска да каже нещо важно, за което не се говори:

"Руската федерация е спонсор на тероризма. И това трябва да се знае от всички." 

Допълва това твърдение с факти - през 2014 г. Руската федерация е спонсорирала тероризма в Донецка и Луганска област. Това фигурира в резолюция на ОССЕ от 2017 година, точка 26, където е написано, че ОССЕ изисква от Русия да преустанови финансирането на терористични организации.

Дима ще продължи да идва пред посолството. Той не живее в София, но ще бъде на "Драган Цанков" 28 всеки път, когато може да дойде в София.

"За мен няма значение дали ще съм сам, дали ще сме двама, трима или 100. Аз не усещам да съм сам. Всеки път, когато някой ми помаха за подкрепа, усещам, че имам подкрепа. И няма да спра", казва Дима.