Ден 30: Recession Day. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес на специална церемония в Розовата градина на Белия дом, 47-ят президент на САЩ обяви Деня на икономическата независимост, или още Деня на Освобождението, чрез налагане на търговски мита на "целия свят", който е постъпвал "нечестно с нас" в продължение на десетилетия. Няма да ви отегчавам с преразказ на цялата реч, достатъчно е да кажем, че си я причиних, за да свидетелствам, че всичко това ДЕЙСТВИТЕЛНО се случва.

По същество, Тръмп налага 10% "базов" процент мита на всички държави, към които след седмица се добавят т.нар. "реципрочни" мита, които са отражение на съответните числа за определена стока, които се прилагат в дадена страна. Например, ако страна налага 60% мито върху дадена американска стока (Китай), Тръмп, като истински печен търговец, им налага "мито с 50% отстъпка, щото сме добри", което ще рече 30% реципрочно мито на ВСИЧКИ стоки.

Добавено към вече съществуващите 10 или 20 процента, се получава число, което на практика лишава съответната страна от пазар в САЩ. Иронията - Китай с 50% мита след седмица, веднага срина акциите на Найки, защото обувките им се произвеждат там.

Това е само пример (не най-драстичният), списъкът със страните е дълъг (60 държави) и съдържа такива екзотични страни като Гибралтар и френските острови Сен Пиер и Микелон (наши добри канадски съседи).

Разбира се, по тази пазарлъшка логика, ЕС се "окичва" с 20% мита, като насрещни на 39% мита, които те налагат на американски стоки (естествено, не се казва КОИ стоки).

Канадците слушахме със затаен дъх, но Канада и Мексико така и не бяха споменати, нито присъстваха в "дългия" списък от страни. Канада, естествено беше спомената в речта, вярно, без 51-ви щат, но с обичайния тон на нахъсаност и обичайната неграмотност (250% мита на млечните продукти СЪЩЕСТВУВАТ, но не са прилагани НИКОГА - пак повтарям!).
След края на речта, журналистите предположиха, че не са ни забравили, а ни смятат като част от другия договор за Северна Америка (който замени НАФТА), което на практика ни "пощадява" от 10те начални процента и "реципрочните" мита. Дето се казва, в друг дискаунт пакет сме.

Последваха спешни дипломатически совалки, и след около час стана ясно, че засега си оставаме с доволно неприятните 25% за стоманата, алуминия и автоиндустрията, с ефект от полунощ днес. Което може да не звучи като много, но пак е доста и ще предизвика трусове както в Онтарио(автомобилните заводи), така и в Квебек (металите).

Марк Карни се появи почти веднага, на път за спешно заседание на правителството тази нощ и каза, че ще има среща на премиерите на провинциите утре сутрин. Увери, че правителството ще подкрепи засегнатите, и че борбата продължава. Беше много сдържан и сериозен.

Но в кулоарите се носи мълвата, че прескачането на основната опасност, а именно - невключването ни в "дългия" списък, дължим на неговия разговор с Тръмп миналата седмица. Във всеки случай, ако това е вярно, Карни с почти голяма сигурност ще бъде следващият канадски редовен премиер.

Малко да се отдалеча от злободневието и пошлостта на "тегленето на лотарията" в градината, създадена някога от фината Жаклин Кенеди.

Няма сега да коментирам как всички финансови анализатори се появиха по телевизиите с удължени лица, как по Фокс нюз казаха на възрастните хора, които си губят пенсиите, че това е война и трябват жертви (дадоха за пример ВСВ!), как някои нарекоха това "Ден на Рецесията" и начало на нещо наистина лошо. Всичко това ще се увеличава в следващите дни, докато стоковата борса продължи да се срива.

Аз искам да обърна внимание на ненормалността не толкова на това КАКВО става, а по какъв ненормален начин става. Всички правителства и държавни глави по света трябваше да научат ОТ ТЕЛЕВИЗИЯТА, каква точно икономическа катастрофа чака страната им. Не по търговски и дипломатически канали - не - всички в един ден и час бяха принудени да слушат тази надута, глупава, изпълнена с лъжи и злост реч, подкрепена от ръкоплясканията на разни фанатични поддръжници.

Искам да помислите за посланието, което един такъв внимателно режисиран спектакъл изпраща.

Let it sink. (Оставете го да попие)

И искам да завърша с думите на един бивш премиер на Квебек, Жан Шаре, тази вечер: "Да, предстоят ни трудни времена. Сега ние търсим партньори, търсим как да решим проблемите си. Но когато всичко това мине, ние няма да сме отново приятели със САЩ. Това е безвъзвратно загубено."

Let it sink.

Elbows up!

--------------

Разговорът ни с Райна Александрова можете да видите тук: