Ден 20: Избори в Канада. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес Марк Карни, премиер на Канада, отправи официално искане към генералния губернатор Мери Саймън (или Мари Симон, четено по френски) да разпусне Парламента, и да обяви парламентарни избори с дата 28 ми април.

С този акт официално беше даден старт на предизборната кампания. Четирите основни политически партии, които са част от сегашния парламент, отправиха първите си послания към избирателите, а лидерите им поеха с по един автобус в цветовете на партията си из необятната канадска земя.

Като казвам необятна, Канада е втората по площ държава в света, и има 6 часови зони. Така че обиколката с автобус, при това за малко повече от месец, би била сериозно предизвикателство.

За да бъдат по-ефективни, лидерите ще се опитат да обиколят възможно най-много "вражеска" територия, тоест да опитат да убедят хората там, където на предишните избори е спечелил кандидат от другата партия.

Като казвам четири партии (плюс зелените, които имат едно или две места), противоборството ще се съсредоточи предимно в две - либералната ( с настоящ лидер Карни) и консервативната, с лидер Пиер Поалиевр.

Останалите две - НДП (Нова демократична партия) и БК (Блок Кебекуа), традиционно имат по-малко представители, и сега се очаква да се свият още, предвид основното послание на тези избори, а то е "Всички заедно срещу Тръмп".

Очаква се много хора да предпочетат да гласуват за една от големите партии, с цел консолидация, логична при необичайната външно-близкосъседска политическа ситуация.
Няколко думи за ориентацията на партиите в Канада по оста ляво-дясно. Консерваторите са десни, лиебралите - център-ляво, а НДП - леви. Блок Кебекуа са националисти, следователно деснеещи.

Но разбира се, това разделение е съвсем условно. То не може да се съотнесе към партиите например в САЩ. По-скоро към вигите и торите в Англия, но пак не напълно.

Както се беше пошегувал един канадец още преди време, за да се обясни на американците как стои канадската политика спрямо тяхната, трябва да им се каже следното: "Ако Бърни Сандърс беше канадски политик, той щеше да е лидер на Консервативната партия."

Бърни Сандърс, за който не го знае, е силно ляв политик от Демократическата партия, тоест повечето демократи са надясно от него.

И преди да ви се е завил свят от това лашкане наляво-надясно из северноамериканския политически живот, да кажа, че ляво-дясното ще е на втори план в тези избори, ако не и на трети.

Точка първа от предизборните програми, без да съм ги чела, ще бъде "Как да се справим със заплахата Тръмп". И ще следва списък от мерки, икономически, военни, дипломатически, които да се предприемат.

Ще спечели този, който предложи по-решителните, оригинални, дори не съвсем докрай реалистични мерки.

Тук спирам с предизборните прогнози.

Според военните мерки на сегашното правителство, научаваме се, че Европа вече здраво ни ухажва по линия на ВПК, и освен да сглобяваме Грипени тук, на хоризонта са се появили танкове, подводници и още други такива миролюбиви артикули, ( в смисъл че човек като ги види, изведнъж става миролюбив, дори да е американския президент).
Далече сме от мисълта, че всичко ще стане сега и веднага, но както казала оная мома, за която се сбили трима наведнъж, "винаги е хубаво да имаш избор".

На икономическия фронт, днес слушах новина за това, как канадските земеделски производители искат да отворят предприятия за обработка на соя тук(за излолация на соев протеин), за да затворят цикъла. Това е малка инвестиция, но тя ще съкрати пренасянето на такъв материал през границата и протеиновите блокчета например ще се произвеждат изцяло тук, и ще пише "Product of Canada" (канадски продукт), вместо "Made in Canada", което предполага евентуални "чужди" съставки. Да, хората са вече на тоя етап, когато педантично търсят първото. Тоест не "достатъчно" канадско, а "съвсем" канадско.

Но всичко това няма да е толкова ефективно, докато не заработи вече утвърденият план на федералното и провинциалните правителства, да отпаднат всички ограничения от междупровинциалната търговия, стоки, услуги, транспорт.

Това досега беше голяма вътрешна спънка заради многото регулации, така че фирмите предпочитаха да пресекат границата за по-бързо и лесно.
Вече не. До Първи Юли всичко трябва да е готово и да работи. Датата е символична, това е Денят на Канада (националният празник).

Лично аз смятам, че дотогава вече ще има много заработили вътрешни вериги на снабдяване.

На тази оптимистична нотка ви оставям да започнете новата седмица.

Elbows up!

------------------------

Разговора ни с Райна Александрова можете да видите тук:

Цялата поредица с дневниците на Райна Александрова можете да намерите като натиснете името на автора.

Следете новините ни в GoogleNews