Ден 15: Канадските дневници на Райна Александрова.

Днес ще говорим за хокей. Направо се чудя как чак на петнайстия репортаж за Канада отварям темата.

Хокеят е канадският национален спорт, и канадските отбори традиционно са в челната тройка на всички олимпиади и първенства. Канадци и американци имат обща хокейна лига, обменят играчи и се вихрят страсти, не по-малки от футболните у нас. От хокея идват един куп културни референции, непознати у нас.

Главната награда, която се разиграва между клубовете всяка година, е купата "Станли". Невинаги, но често купата "Станли" е печелена от американски отбор, но по традиция това е клубът с най-много канадски играчи.

Веднага след "възцаряването" на Тръмп, той реши като един римски имератор да се появи на някоя и друга народна забава, като например Супер Боул (това е финалът за американски фурбол, който е през февруари). Но там, след като не получи очакваното внимание, а с изненада установи, че спортистите на терена са по-популярни от него, императорът се оттегли преждевременно.

Но като истински диктатор уонаби, Тръмп не се спря до тука. През февруари също така е известният хокеен шампионат "Фор нейъшънс" или Четири (хокейни) държави: САЩ, Канада, Швеция и Финландия. Това е приятелски турнир, по средата на хокейния сезон тук, и не е нещо решаващо, а по-скоро едно разнообразие с гостите от Европа.

На финала очаквано останаха Канада и САЩ, и тука Тръмп видя своята възможност. Първо поиска и се срещна с националния отбор на САЩ, като им тегли една патриотична реч, от която те не бяха особено въодушевени. Даже май някои не отидоха.

После в деня на срещата, написа един туит в обичайния си бомбастичен стил, в който си изказваше всичките въжделения - и за 51вия щат, и за "губернатора" Трюдо, и как ще ни размажат физиономията довечера... Просто някакъв средновековен ужас, надъхване на ордите преди битка.

Отгоре на това говорителката на Белия дом повтори тия неща уж като отговор на журналист, по-късно през деня: "чакаме заслужена победа на нашите момчета над тия канадци". Значи цялата акция се точеше като зловещ ПР, целящ да покаже, че канадците и хокей не могат да играят.

В резултат, цяла Канада седна вечерта да гледа мача, като че беше финал за купата "Станли", а не приятелски мач. Още в началото станаха няколко сбивания между играчите - нещо, типично за клубни турнири, но невиждано - за междунационални приятелски мачове. Страстите се нагорещиха още от традиционното освиркване на химна.

Няма да ви отегчавам с хокейни термини и разбор на играта, защото лично аз си легнах, докато още резултатът беше за САЩ, казвайки си, че е глупаво да се впрягаме за спорт.
Ставам на сутринта, а цяла Канада ликува - забили им гол в овъртайма, и край. Канада спечели турнира на 4те нации. Два дни гледахме клипове с победния гол и слушахме химна.
Трюдо написа скромно "Не си даваме страната, както не си дадохме играта" , нещо в този смисъл.

От Тръмп вече не се чу ни дума, ни вопъл, и до ден днешен не е споменал вече хокея в нито един от словесните си напъни да изглежда велик.

И ето днес, на събитието на века, хилядолетието даже едва ли не, а иначе - телефонния разговор на седмицата между Тръмп и сатрапа Путин, решили, че отборите на САЩ и Русия ще проведат среща по хокей! Значи дотам опряхме!

Всички дипломатически усилия, тънки ходове, пресметнати и пропуснати, стигнаха до откровената подигравка да си организират турнири, докато хората умират! Това не е просто някаква пожелателна, позитивна нотка в края на разговор между две суперсили, това е цинична подигравка.

Няма да правя разбор на днешния разговор, и резултат на какви задкулисни и многоходови сложни операции е бил, само ще отбележа един факт: Путин се беше готвил за него театрално, събирайки на "конференция" всичките си олигарси, карайки Тръмп да чака. Това е любим похват на Путин, да кара да го чакат, за да покаже кой е господарят на ситуацията.

Та докато Путин си седеше на конференцията, един чиновник с угодническо изражение се появи уж да "прекъсне" срещата на Путин с неговите хранени хора, за да му "напомни", че има "разговор с Тръмп". Каза това, хихикайки, и залата му отговори с дружен смях. Ето това е всичко, което е нужно да знаете за телефонния разговор на седмицата.

Показателното е, че Тръмп се скри от репортерите както след хокейна среща с Канада.

Днес се случиха и още няколко по-значими неща в САЩ.

Едното беше, че най-после някой реши да се опълчи на Тръмп публично - съдията Робъртс от Върховния съд, който му напомни, че от двеста години насам, несъгласието с решение на съда не се решава с призив за импийчмънт на съдията, а с обжалване. Сарказмът беше много ня място.

Въпросният съдия, който Тръмп иска да импийчне, се е позовал на правото на всеки на справедлив процес - дори на нелегални мигранти, обявени за членове на гангстерски клан и депоритирани без церемонни в концентрационенн лагер в Салвадор.

Знам, че повечето от нас, заредени с балканска решителност, си мислят "аа така им се пада, разбойници, никаква милост!". Обаче да наловиш разни хора ей така и да ги екстрадираш без дори да разследваш те ли са, е присъщо на някакви африкански диктатури, а не на цивилизована страна. В нормалния свят, правото предпочита да оправдае престъпник, отколкото да осъди невинен човек. Въпросът е принципен. И съдията се е произнесъл по закона, за което Т. иска ... импийчмънт.

Дълго стана, утре ще продължа.

Elbows up!

------------------------

Разговора ни с Райна Александрова можете да видите тук:

Цялата поредица с дневниците на Райна Александрова можете да намерите като натиснете името на автора.

Следете новините ни в GoogleNews