101 години от Люлебургаз-Бунархисарската операция

Последна промяна на 28 октомври 2013 в 04:03 2617 2

След успешното начало на Балканската война за българите и постигната победа край Лозенград, турските части отстъпват на югоизток. Тяхното командване се възползва от двудневната почивка, дадена на българските войски след сражението от 24 октомври и успяват да се прегрупират и да се подготвят за предстоящото сражение. То се състои на 28 октомври 1912 година линията Люлебургаз-Бунархисар , в двата края на която са стратегически важните пътища Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол.

Сражението започва на 28 октомври 1912г. Трета българска армия, командвана от Радко Димитриев, достига отбранителната линия на турците и вкарва в боя трите си бойни дивизии - Пета пехотна дунавска дивизия, Четвърта пехотна преславска дивизия, Шеста пехотна бдинска дивизия, командвани съответно от генерал-майор Павел Христов, генерал-майор Климент Бояджиев и генерал-майор Православ Тенев. До вечерта на 28 октомври Шеста дивизия изпълнява задачата си, а именно – да овладее Люлебургаз.

На 29 октомври българските войски подновяват опитите си за настъпление, но срещат ожесточена съпротива от страна  на врага. На този ден българската армия дава най-много жертви от цялата операция. Следобед, същия ден, Първа българска армия успява да пробие защитата на врага и да предприеме офанзива. Въпреки това османските сили продължават съпротивата и дори предприемат ограничени контраатаки. Особено критично е положението на Четвърта дивизия, където в боя са включени всички резерви.

На 30 и 31 октомври след тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат в своя участък на фронта. Следобед на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургаз.

На 2 ноември 5-та Дунавска дивизия и 4-та Преславска дивизия напредват решително, което принуждава турските части да отстъпят. Този паметен момент е увековечен благодарение на тази снимка, която ни позволява да видим мащабите на турското отстъпление. Тяхната цел е да достигнат Чаталджа, където по-късно се състои поредното сражение между двете войски.

Люлебургазката операция остава в историята като една от най-кръвопролитните в Балканската война. Над 5 000 българи губят живота си по време на изпълнението й, а още близо 15 000 са ранени. Тяхната саможертва не остава напразна – турската армия е изтласкана до Чаталджанската линия, където обаче българите ще претърпят първото си поражение в следосвобожденската си история.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.10 2013 в 21:02

Tози ЕКИП БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ има много да учи още. Млади зелени и нечетящи. Недопустимо е да се хвали НАЦИОНАЛНИЯТ ПРЕДАТЕЛ РУСКИЯТ АГЕНТ РАДКО ДИМИТРИЕВ, ДОНЕСЪЛ САМО БЕДИ НА БЪЛГАРИЯ. Ето малко линк да се пообразовате - https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=5&cad=rja&ved=0CEwQFjAE&ur l=https%3A%2F%2Fes-es.facebook.com%2FSiteBulgariZaedno%2Fposts%2F508178539254944&ei=YbRuUteIFYiWtQanooHoDw&usg=A FQjCNH68VBxNthkFrDMlfI1jQzaSiFvoQ&sig2=L_y4BDnTHdpk7_Xyg3R-iA

28.10 2013 в 12:16

Благодарение на Радко Димитриев понасяме огромни загуби , а на Чаталджа търпим поражение.