101 години от Люлебургаз-Бунархисарската операция

След успешното начало на Балканската война за българите и постигната победа край Лозенград, турските части отстъпват на югоизток. Тяхното командване се възползва от двудневната почивка, дадена на българските войски след сражението от 24 октомври и успяват да се прегрупират и да се подготвят за предстоящото сражение. То се състои на 28 октомври 1912 година линията Люлебургаз-Бунархисар , в двата края на която са стратегически важните пътища Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол.

Сражението започва на 28 октомври 1912г. Трета българска армия, командвана от Радко Димитриев, достига отбранителната линия на турците и вкарва в боя трите си бойни дивизии - Пета пехотна дунавска дивизия, Четвърта пехотна преславска дивизия, Шеста пехотна бдинска дивизия, командвани съответно от генерал-майор Павел Христов, генерал-майор Климент Бояджиев и генерал-майор Православ Тенев. До вечерта на 28 октомври Шеста дивизия изпълнява задачата си, а именно – да овладее Люлебургаз.

На 29 октомври българските войски подновяват опитите си за настъпление, но срещат ожесточена съпротива от страна  на врага. На този ден българската армия дава най-много жертви от цялата операция. Следобед, същия ден, Първа българска армия успява да пробие защитата на врага и да предприеме офанзива. Въпреки това османските сили продължават съпротивата и дори предприемат ограничени контраатаки. Особено критично е положението на Четвърта дивизия, където в боя са включени всички резерви.

На 30 и 31 октомври след тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат в своя участък на фронта. Следобед на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургаз.

На 2 ноември 5-та Дунавска дивизия и 4-та Преславска дивизия напредват решително, което принуждава турските части да отстъпят. Този паметен момент е увековечен благодарение на тази снимка, която ни позволява да видим мащабите на турското отстъпление. Тяхната цел е да достигнат Чаталджа, където по-късно се състои поредното сражение между двете войски.

Люлебургазката операция остава в историята като една от най-кръвопролитните в Балканската война. Над 5 000 българи губят живота си по време на изпълнението й, а още близо 15 000 са ранени. Тяхната саможертва не остава напразна – турската армия е изтласкана до Чаталджанската линия, където обаче българите ще претърпят първото си поражение в следосвобожденската си история.