Вера Йоурова, 'Репортери без граници' и журналисти дебатират свободата на медиите у нас

Международна конференция за медийната свобода организира в София евродепутатът Елена Йончева под егидата на групата на социалистите и депутатите в Европейския парламент.

Тази конференция идва във важен по две причини момент, отбеляза Елена Йончева. Първата е включването на част за медийната свобода в евродоклада за върховенството на закона в страните членки на ЕС. Това е практика, която стартира за пръв път тази година. Втората причина е, че съм докладчик по резолюция, която ЕП подготвя за свободата на медиите във всички 27 държави членки на ЕС, поясни тя.

Най-важно е тази конференция да не се превърне в опело на свободната журналистика, а да се обърнем към конкретни решения, отбеляза журналистът и евродепутат при откриването на дискусията.

По думите ѝ в България в последните години е убита самата журналистика, сривайки я от 34-то до 111-то място по свобода на медиите според годишната класация на "Репортери без граници". Йончева припомни, че най-близко до България от ЕС - на 79-то място, е Унгария.

Свободата на медиите е сърцето на всяка демократична държава, добави тя.

Дистанционно от Брюксел се включи зам.-председателят на еврокомисията Вера Йоурова, която увери участниците, че би работила интензивно по темата за медийната свобода. По думите на Йоурова темите корупция, върховенство на закона и свобода на медиите са свързани, а журналистите трябва да работят в условия на плурализъм и без да се чувстват застрашени.

"Помолих всички страни, които все още не са го направили, да транспонират европейската аудиовизуална директива", добави Йоурова. Тя посочи и необходимостта от аудиовизуален и медиен екшън план.

По думите на еврокомисар Йоурова медийната реклама, заплащана чрез пари от ЕС, би следвало да се прави чрез обществени поръчки.

Павол Сзалай от "Репортери без граници" подчерта, че рангът на България в класацията за свобода на словото е по-нисък от този на страни, които сега са кандидат-членки на ЕС. Той припомни, че преди шест месеца представители на организацията са се срещали с министър-председателя и той се е ангажирал да работи за медийната свобода, но оттогава кабинетът му не се е свързвал с организацията и опитите за контакт са били неуспешни.

В Съвета на Европа има 20 получени сигнала, засягащи свободата на словото, посочиха от международната организация.

Евродепутатът Рамона Стругариу (“Обнови Европа”) подчерта и важността от т.нар. crowd funding (директно финансиране чрез набиране на публични средства) за независими медийни проекти. По думите й този модел работи и в Румъния.

Светослав Терзиев (в. "СЕГА") акцентира, че за пръв път медийната свобода влиза в доклад за върховенството на закона и че връзката между двете теми е пряка. "Медиите се издържат по един наистина отвратителен начин, те са храненици, които се влияят от решенията на управляващите. България остава без журналистика. Журналистиката никога не е била в такова унизително положение, стигнали сме дотам да се молим за оцеляването на нашата професия", заяви той. По думите му затова се чуват и гласове за спиране на европейски средства, чрез които се финансират медии.

Според Елена Йончева тези средства не бива на бъдат спирани, но и не трябва да бъдат разпределяни от правителството за създаване на послушни медии.

Стояна Георгиева (издател на "Медияпул") посочи, че добрите закони винаги са правилна стъпка, но не и в държава като България, където има проблем с прилагането на законите. За нея проблемът е самото върховенство на закона, а медиите са жертва и инструмент на завладяната държава. Тя даде няколко емблематични примера - продажбата на Нова тв, за която КЗК не разреши на чешкия милиардер Петр Келнер да я купи, но по-късно разреши това на братята Домусчиеви. Георгиева припомни и че дълго време не се съобщаваха реалните собственици на най-големия ски курорт у нас и на "Булгартабак".

Галя Прокопиева ("Икономедиа") също посочи, че е нужно най-вече върховенство на закона, а не толкова промени в законодателството. Тя разказа личния си опит с някои от институциите, свързани със съблюдаване на върховенството на закона у нас. "Личната ми банкова сметка и лични и фирмени активи на моя съпруг са запорирани. Съиздателят ни Теодор Захов от година и половина е обект на проверки и данъчни ревизии. Целта на властите е да атакуват "Икономедиа", коментира тя. "Нашият грях беше, че "Капитал" разкри как се случи тази медийна концентрация с финансиране от КТБ, която, от една страна, бе напомпвана с финансиране от държавни предприятия, а от друга страна, бе изпомпвана, за да финансира тази концентрация", добави тя. По думите на Прокопиева вече 10 години журналистите и издателите от "Икономедиа" са обект на институционален и личен тормоз вледствие на тези публикации.

Още по темата

03/12/2019

Медии

Репортери без граници след среща с премиера: Медиите тук са в гражданска война

Следете новините ни в GoogleNews