Какви промени ще донесе за медиите и техните потребители у нас новият европейски регламент за свободата на медиите, който трябва да бъде факт най-късно до средата на следващата година?

В подкаста на OFFNews "Истории за доброто" разговаряме със специалиста по медийно право и преподавател в Софийския университет проф. Нели Огнянова.

"Този проект е нарисуван за държави, които приличат за нас. Той включва независимост, независимост и пак независимост - на медии, на регулатори. Нещо изключително трудно, бих казала непостижимо за нас. Но разбира се, то е като хоризонта - ако не го достигнем , трябва да се стремим към него", обобщава проф. Огнянова.

В регламента са събрани около 30 проектопредложения, в които има поне десет постановки, които са отражения и на българските проблеми, посочва тя.

Макар че регламентът ще важи и за държави като скандинавските страни и Дания, традиционно оглавяващи класациите за свобода на словото, ако е прави нов регламент, в който се търсят нови и много сериозни решения, той е за държави като България, коментира проф. Огнянова.

Специалистът акцентира, че става въпрос за регламент - този вид нормативни текстове имат незабавно действие, не е нужно да минават през националните парламенти. В областта на медиите това ще ни се случи за пръв път, обяснява медийният експерт. Веднъж приети, регламентите обвързват физическите и юридическите лица от държавите, които членуват в Европейския съюз. Хората могат да направят аналогия в по-известния GDPR, добавя Нели Огнянова.

В областта на медиите, това ще ни се случи за пръв път. Но хората могат да направят аналогия в по-известния GDPR.

Какво още да очакване от новото европейско медийно законодателство и как то ще се отрази на новините в социалните мрежи - вижте в разговора на Венци Мицов и Мая Младенова с проф. Нели Огнянова.