Проф. Д-р Сава Димитров: Слуховете за смъртта на изкуството са фалшива новина

Темата на темите в последните месеци безспорно е пандемията и епидемията със страшното име COVID-19. Вирусът успя да нокаутира с един удар цели индустрии и отрасли.

И разговорът все се въртеше около мерките, с които държавата подпомага този или онзи отрасъл, но докато това се случваше, хората, пряко ангажирани със средното и висшето образование у нас, вместо да хленчат, решиха да продължат да работят, използвайки всички възможности на виртуалното и дигиталното образование.

Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София е само един от тези примери – как музикалното образование, възприемано доскоро като тежко и консервативно, прие предизвикателствата на това странно и плашещо време и успя да продължи по пътя на образоването на бъдещите български инструменталисти, композитори, диригенти, тонрежисьори, певци теоретици и педагози.

Проф. д-р Сава Димитров е декан на Инструменталния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Поводът да го потърся е един клип, който само за няколко дни набра огромна популярност в социалните мрежи.

На клипа виждаме феномена „десоциализиран симфоничен оркестър“ – студентите на НМА изпълняват „Разходка“ от „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, оркестрация от Морис Равел. Всеки един от музикантите обаче свири от своя дом, като накрая всички партии са монтирани в един клип.

Аз съм тежко претенциозен към оркестров звук, от 40 изпълнения на определено произведение избирам само едно и не слушам другите, но в случая, признавам си, бях повече от впечатлен.

Венци Мицов: Професоре, радвам се да Ви чуя. Слуховете за преждевременната смърт на изкуството май се оказаха силно преувеличени...

Проф. Димитров: Дори можем да кажем в случая, че тези слухове са фалшива новина. Смятам, че изкуството винаги намира своя начин как да избуи, как да намери своето място. Дори и в най-тежките моменти от човешката история именно изкуството е било това, което ни е изкарвало и държало на повърхността. Хората на духа никога не могат да бъдат умъртвени – колкото и на някого да му се иска това.

Преди няколко дни попаднах на един клип в официалния канал на Националната музикална академия. В този клип студентите на НМА, намиращи се в социална изолация, правят виртуален оркестър и изпълняват една част от великото произведение на Мусоргски „Картини от една изложба“. Видеото вече е „вайръл“, за няколко дни има близо 30 000 гледания. Как Ви дойде идеята за създаването на подобен „музикален продукт“?

Това е една форма, която напоследък големите, световните оркестри правят – като започнем с „Ню Йорк Симфони“ и се стигне до най-добрите европейски оркестри като Берлинската филхармония, оркестъра на Московската академия. Избрахме Мусоргски, за да покажем как един шедьовър на клавирната музика, по-късно превърнат в симфоничен от Равел чрез неговата оркестрация, днес е поднесен през погледа на младите студенти, като се преодолее пандемията и изолацията и се използват модерните технически средства. Неслучайно в самото видео сме казали, че това са надеждите на България.

То се чува и резултатът е впечатляващ. Теоретично би трябвало един оркестър да не може да музицира, ако всички музиканти не са на едно място, не са заедно. В случая обаче имаме, поне според мен, отличен резултат, защото си личи, че студентите са нахъсани, „гладни“ за музика. В този ред на мисли, няма как да не Ви задам следващия въпрос – това предизвикателство на десоциализацията как свари образованието – и в частност – образованието в сферата на изкуството и на музиката?

Мога да говоря за това какво се случва в НМА. Да, ние бяхме абсолютно готови за това предизвикателство. Успяхме бързо да се нагодим към ситуацията в рамките още на първите десетина дни и нашите студенти в момента имат пълноценни часове по всички изучавани дисциплини. Тук ще отворя една скоба и ще кажа – да, абсолютно съм съгласен, че това не е стопроцентово пълноценен учебен процес, такъв, какъвто го познавахме допреди два месеца. Но сегашният процес предлага също качество – може би различно от това, което сме свикнали да виждаме, но най-важното е, че не отдалечава хората от основната им образователна цел – да се занимават с музика.

Професоре, нека Ви задам един конкретен въпрос – ясно е, че сме в извънредно положение. Не е ясно дали то ще свърши на 13 май, или няма да продължи. Кажете ми, имате ли ясни планове как ще завърши годината и какъв ще бъде приемът на студенти. И как ще се случи това?

Готови сме за това предизвикателство. Имаме няколко варианта, които включват както евентуално удължаване на сроковете, така и виртуално приемане на нови студенти и виртуални изпити за оформяне на оценките за учебната година. Впрочем, на сайта на НМА е публикувана цялата налична информация – датите за предстоящите изпити, контактите с преподавателите и телефонните им номера. Какъвто и сценарий да следва кризата, Националната музикална академия ще продължи да работи със студентите си, както и с докторантите.

Изпреварвате следващия ми въпрос - защитите на докторски дисертации как ще се случват?

По същия начин, по който преподаваме – чрез виртуални стаи, в които се провеждат и ректорските съвети, и всички необходими събрания на преподавателския състав. По този начин има и виртуални защити на дисертации.

Наблюдавате ли сега, в процеса на новото дигитално образование, някакви неща, които са различни от, да кажем, „аналоговото“ образование?

Определено. До този момент например беше много сложно да накараме нашите студенти да слушат музика, освен да изпълняват и да заучават това, което им беше дадено по програма. Сега те някак сами започнаха да слушат повече музика – да слушат изпълненията на свои именити колеги, да вземат конкретни идеи за това, което им се предлага от техните професори. Слава богу, цялата информация е достъпна в интернет и е на една ръка разстояние. Да обобщя – смятам, че в известна степен този тип обучение има и своите плюсове.

И все пак, кое е най-трудното в този тип преподаване?

Контролът. Както сам знаете, защото и Вие сте музикант, най-важно за едно произведение е не дали то ще бъде изпълнено технически вярно, а какъв е балансът... какъв е слуховият контрол. Това отличава профанското от професионалното изпълнение. Този контрол е труден при дигиталното преподаване. Но това не е непреодолимо препятствие и образованието в НМА продължава както по теоретичните, така и по инструменталните дисциплини. Всички актуални платформи като Zoom или Doo биват използвани от нашите преподаватели.

Професоре, както знаем, всяка една криза е и повод за откриване на нови възможности. Смятате ли, че дигиталното образование ще навлезе масово в преподаването на музика и след приключването (надявам се, бързо) на тази пандемия? Питам Ви не само в качеството Ви на декан, но и в качеството Ви на, както се казва, преподавател на „терен“.

Смятам, че ще навлезе. Впрочем, подобни способи и методи, включително и за кандидатстване (връщам се на въпроса Ви за кандидатстването в НМА тази година) се използват още отпреди кризата в някои европейски университети.

През 2012-2013 година бяха отпуснати европейски средства за изграждането на подобни дигитални платформи, които част от българските университети притежават и използват. Тези платформи бяха точно за това – качване на база данни, качване на материали, провеждане на онлайн часове и дори провеждане на онлайн изпити. В този смисъл такива платформи съществуват. Но, уви, те вече са остарели. Причината за това е, че технологиите се развиват много бързо.

Да се върнем на онзи видеоклип – „Разходка“ от „Картини от една изложба“ на Мусоргски-Равел. Ще има ли нови подобни клипове? Имате ли очакване за тази година – дали кандидат-студентите в НМА ще са повече или пък ще са по-малко?

Неслучайно избрахме „Картините“. Тази творба е написана от Мусоргски, след като е посетил изложбата на своя приятел художника Виктор Хартман. Всяка една от картините на Хартман е различно произведение, а между тях върви една музикална интермедия – именно въпросната „Разходка“. Което отлично кореспондира с определена виртуалност на произведението. Да, ще има още музикални клипове на оркестъра на НМА.

Относно приема – музикалното образование е следствие. Следствие от образованието, което младите музиканти получават най-напред в музикалните училища в страната. Слава богу, там има страхотни и талантливи деца, които, когато дойдат в Националната музикална академия, вече са много добре подготвени. Ние само ги шлифоваме и ги превръщаме в завършени музиканти професионалисти.

Колкото и кандидат-студенти да дойдат, ние сме подготвени за тях. Притежаваме капацитет и имаме най-добрите преподаватели във всички факултети.

Остава да кажем така – слуховете за смъртта на изкуството действително са силно преувеличени. Музикалното образование у нас продължава по план.

Да, нека всички кандидат-студенти да следят страницата на Националната музикална академия, ние сме подготвени за всички възможни предизвикателства, които може да ни поднесе извънредното положение у нас.

Следете новините ни в GoogleNews