Причините Исландия отново да загърби ЕС: Риболовът, глупако!*

Настроението на исландската кампания „Не“ в нощта на референдума за подновяване на преговорите за членство в ЕС е приповдигнато. Още преди да бъдат обявени първите резултати, тези хора вече са уверени, че ще спечелят допитването.

„Ще спечелим“, казва Салма Бьорк Йонудотир, една от ръководителите на кампанията „Не“. В крайна сметка тя се оказва права.

Когато се обявяват първите резултати, избухват възторжени викове и скандирания. Официалният резултат, потвърден около 9:30 ч. местно време в неделя сутринта, вече се носи във въздуха от часове. С мнозинство от 52,8% срещу 47,2 процента исландците отхвърлиха нови преговори с ЕС. Това е поражение не само за исландското правителство, което направи референдума централна тема от мандата си, но и за ЕС като цяло, коментира POLITICO.

Интересът към гласуването беше висок, а избирателната активност надмина тази на последните парламентарни избори.

„Беше радост да видя толкова много хора да се включат активно в този дебат“, заяви премиерката Криструн Мьол Фростадотир, след като гласува. „Това издигна разговора за ЕС и мястото на Исландия в света на ново ниво.“

Какъвто и да беше резултатът, щях „да бъде доволна от него“, каза Фростадотир. Днес обаче тя трябва да признае, че "Не" кампанията я е надминала по мобилизация — и че стратегията на правителството ѝ първо да осигури предполагаемо по-лесно „да“ чрез предварителен референдум не се е оказала успешна.

В крайна сметка скептицизмът на исландците към дори тази малка стъпка към ЕС се оказа твърде силен.

„Просто има твърде много въпросителни“, казва гласувал срещу подновяване на преговорите за членство в ЕС. „Нямам доверие.“

"Не" кампанията знаеше как да се концентрира към дългогодишното недоверие, което много исландци изпитват към ЕС.

Кампанията разчиташе преди всичко на теми, които са в основата на националната идентичност на страната. Суверенитетът, например — спечелен с много усилия през поколенията и не подлежащ на предаване в никаква степен на Брюксел. И риболовът, който все още е основен стълб на исландската икономика.

Предупреждението, че членството ще означава загуба на контрол върху риболовните квоти и отваряне на исландските води за чуждестранни компании беше основен стълб на "Не" кампанията и причина, която много гласоподаватели посочиха за отхвърляне на преговорите с Брюксел. Аргументите на "Да" кампанията — че Исландия като член на Европейското икономическо пространство вече трябва да приема много правила, без да има думата при тяхното оформяне, или че еврото би могло да намали огромните разходи за живот в страната — не бяха чути. Сигурността на страната, която правителството посочи като една от причините за провеждането на референдума, също остана в периферията на дебата.

„За кампанията „Не“ всичко се сведе до един единствен въпрос“, казва Халгримур Одсон, основател на европейския мозъчен тръст Evrópustraumar: „Исландският риболов и как той би се вписал в Общата политика в областта на рибарството, където решенията се споделят с още 27 държави.“

Сигналите от ЕС в навечерието, че е готов на компромиси за риболова, явно не успяха да повлияят на гласоподавателите. Част от "Не" кампанията не вярваше, че Исландия може да се наложи на масата за преговори. Друга част се противопоставя на членството по принцип, каквото и да е съдържанието на всяко споразумение за присъединяване.

Съответно, селските региони се противопоставиха най-силно на нови преговори. В северозапада, регион, ангажиран със земеделие и риболов, почти 63% гласуваха с „Не“. Само двата избирателни района на столицата Рейкявик казаха „Да“ — и дори там то беше по-ограничено, отколкото поддръжниците се надяваха.

Последното проучване преди вота също подсказа, че по-младите гласоподаватели са се обърнали срещу преговорите за присъединяване. През юни почти две трети от 18- до 29-годишните казаха, че вероятно ще гласуват с „Да“; до края на август само 40% го направиха.

„Страната „Не“ продаде референдума, сякаш вече става въпрос за самото членство, а не за възобновяване на преговорите“, казва Максимилиан Конрад, политолог и експерт по ЕС в Университета на Исландия в Рейкявик.

В Брюксел резултатът ще бъде приет като разочарование. Придвижването на Исландия към членство би изпратило сигнал за европейско единство към света — а след напрежението между САЩ и Европа и нарастващото влияние на авторитарни сили, водени от Русия и Китай, такъв сигнал би бил повече от добре дошъл.

По-силно присъствие на ЕС в далечния север не само би имало реална геостратегическа стойност; то би могло да внесе свеж импулс в сегашните бавни преговори с другите страни кандидатки.

То ще остане едно „може би“. В Исландия въпросът за ЕС може да бъде свален от масата за едно поколение.

„Единственото нещо, което би могло да промени това, може да бъде някакво външно сътресение — например промяна в споразумението за ЕИП“, смята Одсон. „Но това е чиста спекулация.“

Рейкявик и Брюксел все пак ще останат тясно свързани. Преди референдума правителството сигнализира, че в случай на „Не“ ще търси задълбочаване на сътрудничеството по други начини.

*Препратка към фразата "Икономиката, глупако" на Джеймс Карвил – главен стратег в успешната кандидат-президентска кампания на Бил Клинтън срещу действащия тогава държавен глава Джордж Буш-старши.