CNN: На масата за преговори и на бойното поле Русия и Украйна са в безизходица

Като "две театрални постановки, които се играят едновременно, една до друга, пред публика от един-единствен зрител" описва ситуацията с преговорите за Украйна международният редактор на Си Ен Ен Ник Уолш.

По думите му мирният процес около руското нахлуване в Украйна е стигнал до забележителна безизходица.

Публикуваме неговия анализ без съкращения:

На едната сцена европейските съюзници и Киев трескаво се опитват да превърнат исканията и заплахите на САЩ в нещо, наподобяващо план, който би могъл да удовлетвори президента Доналд Тръмп. На другата сцена Кремъл разиграва собствен спектакъл: пратеникът Кирил Дмитриев предлага бизнес възможности, които да привлекат вниманието на американския президент, воден предимно от търговски интереси, да го въвлекат още по-дълбоко в орбитата на Москва и да позволят на бавното руско настъпление по фронтовата линия да продължи. Пратениците на Тръмп — Стив Уиткоф и Джаред Къшнър — прехвърчат между двете постановки. Но сюжетите остават отделни и взаимно пренебрегващи се, без никаква развръзка на хоризонта.

Когато Тръмп говори за сделка с Русия, един факт натежава над всички останали: представата на Москва за мир на практика означава победа. Кремъл открито заявява исканията си, дори в най-малко максималистичния им вариант. Руският президент Владимир Путин иска Украйна да предаде Донбас без по-нататъшни бойни действия. Той отдавна настоява и за демилитаризация на Украйна, обещание тя никога да не се присъединява към НАТО и смяна на ръководството в Киев — все условия, които са непрактични или невъзможни за изпълнение по време на война. Затова главният прагматик на Русия се е спрял на Донбас като на постижима цел в преговорите, докато натискът върху Киев да направи отстъпки нараства.

Защо Зеленски просто не отстъпи?

Причините да го направи стават все повече, тъй като останалата под украински контрол част от Донбас става все по-непригодна за живот с всеки изминал ден. Руските дронове дебнат над Краматорск — най-големия населен център в района — и денонощно преследват цивилни. Словянск, Добропиля и Константиновка са или превърнати в руини, или са мишени на руски планиращи авиобомби: места с огромно военно значение, но с все по-малко цивилен живот.

Най-убедителният аргумент защо Украйна не може просто да изостави Донбас обаче дойде от не кой да е, а от съветника по националната сигурност на Тръмп и евентуален негов наследник — Марко Рубио. Русия контролира всичко освен 11% от Донецка област, а Украйна определя останалата част като „отбранителната линия, която са изградили и укрепили“, заяви той в интервю за Breitbart News.

„Те твърдят — и военните стратези казват, че това е вярно, — че това е последната отбранителна линия... Оттам нататък пътят към Киев е напълно открит“, каза Рубио.

Той добави, че Русия всъщност не напредва особено и затова е преминала към „причиняване на изключителни страдания на украинския народ чрез удари с дронове, балистични ракети и опити да унищожи енергийната инфраструктура и електроснабдяването на страната“. Украйна, от своя страна, нанася удари по руски нефтопреработвателни заводи.

Рубио призна усилията на Къшнър и Уиткоф, но в крайна сметка заключи: „Искаме войната да приключи, но в крайна сметка имаме и други приоритети по света, върху които се съсредоточаваме.“

Във вторник Рубио разговаря по телефона със Зеленски в продължение на 45 минути — знак, че може би е по-ангажиран с изхода от войната, отколкото подсказва последното му изказване. Но понижените му очаквания отразяват реалността на тези две отделни мирни постановки. Украйна иска да оцелее; Русия иска да победи и все още вярва, че може да го направи.

Ако един от по-разумните гласове в Белия дом смята, че мирът е най-много слабо вероятен сценарий, какво постигнаха последните десет дни на напрежение между САЩ и Украйна? Приближиха ли Тръмп до сделката, за която твърди, че иска да постигне?

Тръмп предложи впечатляващ набор от отстъпки в полза на Русия, за да привлече Москва към мирно споразумение, чиито условия той все още не е дефинирал. Това изглежда като упражняване на натиск самоцелно — и като нещо, което носи непосредствена полза на Путин.

Списъкът с подаръците на Тръмп за Москва е дълъг: внезапна сделка за дизелово гориво, която вероятно ще налее милиарди в хазната на Путин и ще подпомогне военните му усилия; примирие в енергийната сфера, обявено едностранно от Тръмп и очевидно неизвестно и на двете воюващи страни, което за няколко дни забави украинските удари по руските нефтопреработвателни заводи.

Към това се добавиха ограничения върху жизненоважната технология Starlink, които засегнаха отбранителните и настъпателните операции на Украйна; ограничения върху споделянето на разузнавателна информация, заради които Украйна остана без предупреждение за балистични ракетни атаки поне в продължение на няколко нощи; както и многократни призиви към Зеленски да напусне поста си.

Добавете към всичко това и продължилото месеци прекратяване на американската финансова подкрепа за Украйна, като Европа вече плаща за военната помощ.

Ако Путин можеше сам да определя политиката на САЩ, тя вероятно би изглеждала точно така.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви във вторник, че страната му е „благодарна, че обменът на разузнавателна информация“ със САЩ „вече работи“.

На пресконференция в Осло след личната си среща с Уиткоф и виртуалния разговор с Къшнър Зеленски заяви, че се надява скоро да получи положителен отговор от Рубио относно американските системи за противовъздушна отбрана Patriot и Starlink. Същевременно той подчерта, че страната му е „благодарна, че обменът на разузнавателна информация“ със САЩ „вече работи“.

Уиткоф заминава за Русия (днес, бел. ред.), но остава неясно какво точно ще представи на Путин.