'Валтер Бонати – братът, когото не познавах' - италианският писател Сандро Филипини за една от най-коментираните истории в алпинизма

„Истината трябва да бъде разказана“. Италианският журналист и писател Сандро Филипини разкрива истината за една от най-коментираните истории в алпинизма.

През годините спомените и историите на Меснер и Бонати се преплитат или вървят успоредно, докато междувременно рисуват цялата картина на световния алпинизъм. Книгата, написана от Райнхолд Меснер и Сандро Филипини, „Валтер Бонати – братът, когото не познавах“, разказва за впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности. Историята на Бонати е вдъхновяваща и затрогваща, а нишката на съдбата в нея е формирана от последиците на една дълга нощ, прекарана на К2 през юли 1954 г.

Освен да опознаят двама от най-великите алпинисти, читателите на книгата ще научат истории от личния живот и голямата любов между Бонати и Росана Подеста.

Как се стигна до създаването на тази книга?

Както казва и самият Меснер, „идеята за тази книга се роди в момента, в който чух как Бонати се обръща към мен с думата брат“. Спомням си, че в последните години от живота си Бонати казваше, че има двама братя – Пиер Мазо, с когото заедно са преживели трагедията на Френей през 1961 г., и Меснер. В деня, когато научих трагичната новина за смъртта на Бонати, бях заедно с Меснер. В този момент решихме, че трябва да създадем тази книга, за да останат всички разказвани и неразказани истории за тези, които никога няма да познават Валтер Бонати. Така започна всичко.

Книгата разкрива много лични моменти, но и непознати истории за света на алпинизма, какво е по-специалното в нея?

Книгата „Валтер Бонати – братът, когото не познавах“ (издателство „Вакон“) разказва историята на взаимоотношенията между Меснер и Бонати, двамата най-големи алпинисти от две различни генерации в алпинизма. Между тях има 14 години разлика и когато Бонати завършва своята кариера на алпинист през 1965 г. със соловото си изкачване на Северната стена на Червино, Меснер постепенно започва да подрежда своите постижения сред тези на най-добрите. Въпреки че до този момент не са се срещали, между двамата има приемственост. Не се срещнаха и през следващите 40 години, защото през това време много хора „помогнаха“ разстоянието между тях да се увеличава, като непрекъснато създаваха различни задочни спорове между двамата на терена на алпинизма. Докато през 2004 г. двамата най-велики се срещат. Това е паметна среща, белязала началото на близко приятелство, продължило до смъртта на Бонати.

В глобален план по отношение на историята на алпинизма в тази книга се разказват и редица малко познати на широката публика моменти, отнасящи се до първото изкачване на К2. Това е историческо изкачване, познато в цял свят, което в Италия е било помрачено от много спорове и неизказани истини, някои от тях стигнали до съд. Всичко това бележи живота на Бонати. Затова той толкова държеше истината да бъде разказана, да се знае от всички. Истината за всичко, което се е случило на К2 и което Бонати е преживял по време на това историческо изкачване.

С тази книга Меснер прави цялата истина достояние на света. Едва през 2008 г. историята, описана в книгата, е официално призната и от Италианския алпийски клуб. Петдесет и четири години след изкачването на К2.

Какво е усещането да се съберат двама от най-великите алпинисти в една книга – единият като автор, а другият като герой на повествованието?

Между двамата имаше една специална енергия, която според мен се усеща и между страниците. За съжаление вече няма да имаме възможност да слушаме историите за велики изкачвания от самия Бонати, но ще остане книгата, с която неговата история ще продължи да живее. Това не е само книга за алпинизъм, това е книга за любовта.

„През 2004 г. двамата най-велики се срещат. Това е паметна среща, белязала началото на близко приятелство, продължило до смъртта на Бонати.“

Отделни моменти в живота и на Меснер, и на Бонати сякаш се повтарят, преди двамата да се срещнат и запознаят?
Техните успехи са били причина и за техните най-големи огорчения. Защото е трябвало да доказват своята истина и да се борят срещу несправедливите обвинения. Бонати заради историята на К2, а Меснер заради трагедията на Нанга Парбат, където губи брат си и трябва да доказва в съда, че не го е изоставил. Тези истории още повече сближават двамата мъже.

Ти как се свърза с алпинизма?

Открай време са ми харесвали планините, но малко по малко започнах да се интересувам от историята на алпинизма и да пренасям любовта си към планините върху алпинизма. Това продължи до момента, в който имах щастието да се запозная с Меснер и другия голям алпинист Алесандро Гоня. Това приятелство ме накара да навляза по-дълбоко в историята на спорта и да се задълбоча върху историите на тези двама велики алпинисти. Започнах да включвам алпинизма и в статиите си за различните медии, в които работех. Познавайки лично двамата алпинисти, се превърнах в нещо като хроникьор на техните постижения. Това бяха точно годините на големите постижения на Меснер, свързани с осемхилядниците. Познавайки Меснер, се запознавах с все повече от големите имена в алпинизма, така научих много от историите в световния алпинизъм.

Книгата „Валтер Бонати – братът, когото не познавах“, издателство „Вакон“ може да поръчате на:  http://www.vakon.bg/valter-bonati-brata-kogoto-ne-poznavah 

Следете новините ни в GoogleNews