Задочни репортажи за литературното наследство на Георги Марков

Габриела Динева Последна промяна на 24 март 2017 в 16:51 4924 2

Снимка Дамян Дамянов - Корица

Издателство „Сиела” и културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ организираха дискусия за творчеството на един от най-изявените български публицисти и писатели от втората половина на 20-ти век – Георги Марков.

В разговора участваха журналистът, писател и биограф на Георги Марков Димитър Кенаров, писателят Димитър Бочев, проф. дфн Инна Пелева. Модератор е критикът и писател Ангел Игов, чията книга „Кротките“ е сред избраните български заглавия в надпреварата за Европейската награда за литература.

Захари Карабашлиев, главният редактор на издателството, представи личността Георги Марков като „човекът на словото и на езика“ и обяви, че целта на дискусията е да се говори за писателя и създателя на митология, а не за убития журналист. Ангел Игов обясни защо е важна тази дискусия - „всички знаят за Георги Марков, обаче... колко действително познават творчеството му като писател“. Творецът Георги Марков остават в сянката на политическия дискурс. Театрален и филмов сценарист, Марков е автор и на редица новели, пиеси, разкази, романи и есета, много от които забранявани от властимащите след 1945 г.

Първата му литературна творба – разказът „Рекордьорът на уиски“, е публикувана във в-к „Народна младеж“ през 1951 г. Произведението, което прави публициста известен за широката общественост, идва 11 години по-късно: романът „Мъже“ (1962), който печели наградата за най-добър роман на годината в България. Изключително талантливият Марков създава конкретна, достъпна проза, изчистена от академичен жаргон или абстракция. Сборниците с разкази и новели „Портрет на моя двойник“ (1966 г.) и „Жените на Варшава“ (1968 г.) са върхови постижения на българската белетристика. Едноименните новели са сред най-доброто, сътворено от писателя, и имат запазено място не само в родната, но и в европейската модерна проза.

Проф. Инна Пелева обясни, че за да се четат книгите на Марков, те трябва да се преиздават. Издателство „Сиела“ се зае с тази задача и на пазара може да откриете „Задочни репортажи за задочна България“ в два тома. Писателят и приятел на Марков Димитър Бочев изказа благодарност към издателството за това, че за първи път се издават репортажите с оригиналното им заглавие, дадено от самия автор. Първото издание на репортажите е носело името „Задочни репортажи от България“. Според Бочев Марков пише по „един европейски, светски маниер, с един радикален език“ и излиза „извън рамките на партийността в литературата“, а „пишейки, писателят, всеки автор съзнателно пресъздава себе си, така е, разбира се, и с Георги.“ Но той преминава отвъд това и успява да пресъздаде и образи, които не отговарят на неговата душевност – алчната хиена, „полицейщината на полицая“ и т.н. Димитър Бочев определи Георги Марков като писателят с „най-литературната от всички литературни дарби“, защото превръща читателя в съавтор, в част от сценария.

Димитър Кенаров разказа за първия си досег до Георги Марков и зараждането на идеята да пише за него. „Идеята беше да обновим Георги Марков, да го поставим в един по-различен контекст“. За него Герги Марков е интересен човек, защото „съдържа в себе си противоречията на времето“. И допълни, че биографията като жанр в България не е достатъчно обективен, свързан е с „поставянето на пиедестал на определени личности“ и идеализирането ѝ. Неговият подход е по-художествен, приема го като „лично пътешествие на писателя-биограф“. Кенаров обяви предстоящата биография на Марков е донякъде личен проект, но все пак важен за цялата историческа памет.