Анализ: Какви бяха политическите твърдения в предизборната кампания през 2017 г.

Теодор Спасов Последна промяна на 21 март 2018 в 13:09 1742 0

Вчера в Огледалната зала на Софийския университет бе представена книгата „Медиатизираното измерение на външната политика“. Тя представя подробен анализ на изложените в медиите политически твърдения по външнополитически теми в предизборната кампания през 2017 г. Нейни автори са проф. Мария Нейкова и д-р Ралица Ковачева – преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Социологът Първан Симеонов и журналистът Георги Милков въведоха присъстващите на представянето университетски преподаватели, журналисти и студенти в материята на книгата.

„Външната политика в България я няма на пръв поглед“, каза социологът Първан Симеонов, и допълни: „Има хора в България с прозападна, либерална ориентация. Има хора и с по-балканска, доморасла ориентация. Има и такива, които се самозатвориха в по-източни сантиментално-консервативни въжделения. И тези групи не си говорят помежду си“. Симеонов дава пример с руския патриарх, за когото има само две коренно противопоставящи се мнения: „руският патриарх е лош“ и „не, руският патриарх е добър“.

Книгата „Медиатизираното измерение на външната политика“ обобщава и анализира позициите и аргументите на политическите партии по отношение на външнополитически актьори и теми. Изследвани са политическите твърдения по темата „външна политика“, направени от представители на 10 политически формации в БНТ1, бТВ и Нова телевизия по време на предизборната кампания през 2017 г. На основа на резултатите от проучването авторите дават отговор на въпроса дали има политически консенсус в подкрепа на българската външна политика.

Обединени патриоти, БСП и ГЕРБ – най-активните в предизборната кампания формации

Резултатите от изследването разкриват, че най-активни по време на предизборната кампания са Обединени патриоти, БСП и в по-малка степен ГЕРБ. Най-много време в трите телевизии са получили ГЕРБ и БСП, но Обединени патриоти имат изключително ефективна насока. „За по-малък период от време те са успели да генерират по-голям брой мнения, изразени по определен външнополитически въпрос“, казва д-р Ралица Ковачева.

Най-обсъжданите теми в предизборната кампания от политици са „Турция“, „Европейски съюз“, „Русия“, „бежанци“. Причината за наличието на тема „Европейски съюз“ според д-р Ковачева е публикуването на т. нар. „Бяла книга за бъдещето на Европа и пътят напред“. Според Ковачева при други обстоятелства темата би отишла много назад. А темата „Доналд Тръмп“ почти не присъства. Доколкото я има, тя е свързана с публикация на американски вестник, в която Веселин Марешки е сравнен с Доналд Тръмп.

Триото между Обединените патриоти, БСП и „АБВ-Движение 21“

„Появяват се три формации: Обединени патриоти, БСП и „АБВ-Движения 21“, които по всички теми се явяват като трио, като дискурсивно-влиятелна коалиция, която казва едни и същи неща и звучи като с един глас“, казва Ралица Ковачева. Тя ги определя като „много солиден и колоритен блок“.

Обединени патроти, БСП и по-малко „АБВ-Движение 21“ се открояват като партиите с много активна реторика, с много емоционален дискурс, с много плам в защитават тезите си – сочи изследването. А при ГЕРБ се откроява тъкмо обратното – доста дистанцирани и пасивни са в мненията си.

Турция - партньор или заплаха?

Според изследването най-обсъжданата тема в предизборната кампания през 2017 г. е „Турция“. „Турция присъства основно в аспекта на това, че от една страна финансира партия ДОСТ, а от друга страна изпраща автобуси с изселници. Това, което прави впечатление е чувствителното използване на историческа символика, метафори, на турското робство като актуален пример за това как и днес сме заплашени. Почти не се говори за Турция като съсед, инвеститор и като икономически партньор на България“, казва Ковачева. Турция като външнополитически актьор получава изключително негативно отношение.

Стана ли ясно какво са „Бяла книга“ и „Европа на две скорости“?

Отношението към Европейския съюз като външнополитически актьор е разполовено, като е налично леко преобладаване на положителното отношение, става ясно от книгата.

Според Ковачева благодарение на журналистическия въпрос „Какво мислите за Бялата книга“ в кампанията се появява темата за „Европа на скорости“. „Липсва обсъждане на това каква е тази „Бяла книга“, какви са тези скорости. Изказванията варират от политически лозунги като: „недай, Боже, Европа на две скорости“ до спекулацията „Европа ни изпраща второ качество храна“, казва тя.

И по тази тема говори най-много „коалиция“ от Обединени патроти, БСП и „АБВ-Движение 21“. Според Ралица Ковачева тези формации „много плътно присъстват по външната политика и много активно изпозлват тези теми“.

Много активни по европейската тема са и новите малки партии „Да, България" и „Нова република“, въпреки скромното им присъствие в медиите. „Те са всъщност основният опонент на еврокритичните партии, защото ГЕРБ по тази и по другите актуални теми пазят много активно мълчание, използвайки шаблонни фрази, кратки отговори, без да навлизат в емоционален дискурс, без да влагат страст“, казва още тя.

По темата „Център и периферия в Европейския съюз“ партиите се разпределят в две големи групи. Положението е почти 50 на 50 – половината смятат, че ние се слагаме сами в периферията, други пък са на мнение, че някой друг ни слага там. „Това всъщност е един много сериозен въпрос и трябва да предизвиква анализ и самоанализ в обществото“, категорична е Ковачева.

Русия – основен коз за АБВ и БСП

Според изследването темата „Русия“ присъства основно в аспекта на санкциите, като АБВ и БСП са основните говорители по тази тема. Прави впечатление пълното отсъствие на Обединени патриоти по тази тема. „Аз имам версия защо това е така. Защото техните позиции по отношение на Русия са толкова различни, че щеше да се разпадне коалицията още преди изборите. Затова те по тази тема просто не говорят“, мисли си Ковачева. По темата „санкции срещу Русия“ се открояват много заблуждаващи и лъжовни тези.

Цялостното отношение към Русия като външнополитически актьор е противоречиво, но със силно преобладаване на положиелните отношения.

„Независимата“ външна политика

Обединени патриоти, БСП и „АБВ-Движение 21“ имат теза, че България трябва да води независима външна политика и използват всеки повод, за да я повторят– сочи изследването. „Тъжно е, че всички политически партии говорят, че външната политика е игра на великите сили, а България трябва да гледа националния си интерес. Звучи патриотично, но никой не дава дефиниция на това какъв всъщност е българският национален интерес“, казва Ралица Ковачева.

Изследването разкрива още, че много политици определят България като малка и незначителна държава. Ковачева счита, че „насаждането на чувство, че ние сме жертви на световните заговори и обстоятелствата; че нищо не можем да направим, не е само теза по отношение на външната ни политика, а и често прокарващо се чрез медиите мнение“.

Макар и приоритет за европейското председателство, Балканите напълно липсват в дискурса

Въпреки това, че Западните Балкани се явяват приоритет на българското европейско председателство на Съвета на ЕС, Балканите не се споменават в тази предизборна кампания - разкрива изследването.

В книгата проф. Мария Нейкова съпоставя сайтовете на външните министерства на всички балкански държави. Забелязва, че на всичките сайтове има доста подробна информация. „Нашата държава е единствената, на която на сайта на въшното ѝ министерство няма нито една дума за външна политика. Няма принципи, няма приоритети“, казва Нейкова. Според нея тези приоритети и принципи са изчезнали от сайта през 2009 г. и до ден днешен продължава да липсват. А сама по себе си тази липса на ясно изразени приоритети и принципи дава възможност за изключително зловредни обществени спекулации.

--------------------------------------------------

Проф. Мария Нейкова е дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподава по „Теории на международните отношения“ и „Балканите в съвременните международни отношения“. Журналист и медиен изследовател.

Д-р Ралица Ковачева е журналист и преподавател по „Световната политика в медиите“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !