Проф. Кантарджиев за чумата в Сибир: Счупена епруветка ми звучи малко глупаво

На 25 септември 28-годишната Даря Шипилова, служителка в Иркутския научноизследователски противочумен институт за Сибир и Далечния Изток, счупва епруветка, докато работи в лаборатория. Четири дни по-късно е приета по спешност в Шелеховската районна болница (близо до Иркутск) в тежко състояние. Тъй като първоначално лекарите не  знаят за инцидента, подозират тежък COVID-19 и я настаняват в ковид отделение на апарат за изкуствена вентилация. Жената умира в нощта срещу 2 октомври. Това е първоначалната версия за инцидента в иркутския институт. Властите в Русия ограничиха достъпа до информация, а както показва практиката винаги, когато се пестят данни, избуяват конспиративните теории. Какво може да се е случило в злополучния 25 септември и колко опасно е за света коментираме с проф. Тодор Кантарджиев. Проф. Кантарджиев е един от най-ерудираните специалисти по заразни болести у нас, има три специалности - Микробиология, Имунология и Епидемиология на инфекциозните болести. Като дългогодишен директор на Националния център по заразни и паразитни болести той е признат експерт по причините за всяка епидемия и мерките, които биха я ликвидирали.

Може ли да е случайно това, което се случи в Иркутск, проф. Кантарджиев?

Това, което се пише, разбира се, буди в мен известни съмнения, защото счупена епруветка ми звучи малко глупаво. Когато се работи с особено опасни инфекции, се използват епруветки от много здрава пластмаса. Епруветки чупехме преди 40 години. Самият факт, че момичето се е заразило и е развило белодробна чума, говори по-скоро за някакъв пропуск при центрофугиране на материала. Тогава се създава аерозол, който може да зарази при вдишване. 

Учените не са ли добре обезопасени, когато работят с опасен микроорганизъм?

Чумата изисква работа с ниво на безопасност 3*. Когато се работи експериментално чума, с цел диагностика и опознаване на микроорганизма, обикновено се използват ваксинални щамове, които не причиняват смърт и инфекции.

Казват, че бързата реакция след заразяване може да предотврати смъртен случай.

Има постпозиционна профилактика – вземане на антибитик след като си бил в контакт с такъв микроорганизъм. Мога да ви кажа от моя опит, че 12 часа след като си вдишал чумата, вземането дори на правилния антибиотик е много ниско ефективно. Инфекцията се развива в рамките на дни като много тежка пневмония.

Хората, които не разбират, говорят за бубонна чума. Тя се причинява, когато чумният микроб се разпространява от бълхи. Надявам се в лабораториите да няма бълхи, които да заразяват хората, но когато се създаде аерозол това може да стане. Поначало центрофугирането на живи култури създава много голяма опасност. Разбира се, хората, които имат опит в работата с опасни инфекции, предотвратяват подобни инциденти.

Свикнали сме да мислим, че чумата е болест на отминали векове, но се оказва, че отделни огнища избухват периодично по света, дори в Европа. Защо е така, професоре?

Чумата е природоогнищна инфекция, от която боледуват дребните животни. Плъховете и мишките са преносители на тези инфекции и техните бълхи са един от векторите за предаване им. Природни огнища има както в Сибир, така и в САЩ. В последните години много дълго и сериозно се наблюдава огнището на о-в Мадагаскар. Тези, които ходят на екзотични екскурзии, трябва да се информират за епидемичната обстановка, защото заболяването е сериозно и има много висок процент на смъртност.

Съобщиха за около 200 души под карантина като контактни лица, не са ли много за един заразен?

Това са хората, които са били в лабораторните помещения или в контакт с момичето. На тези хора, обикновено, се дават подходящи антибиотици.

Възможно ли е изобщо да се ограничи разпространението? Казвате, че се вдишва аерозол, 200 контактни лица... ?

То вече се е ограничило и няма никаква опасност както за населението в Иркутск, така и за износ в други държави.

Вие сте човек на науката и конспиративните теории не са във вашето поле, но все пак...

При конспиративните теории се използва незнанието на създаващия теорията и на тези, които ще се запознаят с нея. Разчита се първо на незнание и второ - на страха. Обикновено се използват изрази, които предизвикват страх и създават безпокойство у четящите и слушащите. Свързани са с използване на полуистини и изрази като "биологични лаборатории", "биологично оръжиие". Да ви кажа, всяка бозаджийница си е една биологична лаборатория, където се размножават трилиони дрожди, за да се произведе бозата. Всяка млекарска фабрика, която призвежда кисело мляко, също е биологична лаборатория, която размножава лактобацилус булгарикус.

Все пак лактобацилусът не е опасен като ковида например. И там от една лаборатория тръгна заразата.

Да, нещата тръгнаха от една лаборатория, защото години преди възникването на пандемията, там започнаха много опасни опити. Учените искаха да видят ще могат ли да адаптират вируси от прилепите върху човешки клетки. Това е нездрав интерес. Те решиха уж да проверят дали може да стане опасно за хората и цялото човечество разбра колко опасно може да е.

Има ли ваксина и каква защита създава тя?

Ваксина има, но нито се прилага масово, нито трябва да се търси по аптеките да се слага, защото вероятността да се получи контакт с бактерия на чумата е нищожно малка и невероятна.

САЩ обаче съобщиха, че след инцидента в Иркутск ще вземат мерки. Защо го правят, ако вероятността е нищожно малка?

В САЩ също има природни огнища, в прериите има чума например. Какви мерки могат да се вземат? Лекарите трябва да могат да познаят заболяването. Когато се яви пациент с признаци на инфекция, трябва да се прави епидемичен разбор къде и как би могъл човекът да се зарази.

Разполага ли Националият център по заразни и паразитни болести с възможност да потвърди случай на чума?

Центърът, докато го ръководех аз, имаше възможност да идентифицира всички опасни инфекции по света. Специално за чумата има методи, с които диагнозата се поставя за часове.

Казвате "лекарите да разпознаят", но как се разпознава болест, която не се е появявала от много време?

Затова учехме 6 години медицина, за да минем всички възможни заболявания, които могат да бъдат внесени в нашата страна. Интелигентният лекар трябва мисли за всичко.

Какви са симптомите на тази болест?

Белодробната чума причинява тежка пневмония с кървави храчки, много висока температура и загуба на съзнание. 

При бубонната чума, когато човек е изпохапан от бълхи, на мястото на ухапването се получава възпаление на лимфните пътища. Обикновено хапането е по краката и се възпаляват лимфните възли, подуват се и могат да загноят. Образува се т. нар. бубон.

С чума може да се заразиш и при пиене на заразена вода или ядене на термично необработена заразена храна. Това е гастроинтестиналната форма. Микроорганизмите стигат до далака и оттам се разпространяват по целия организъм. Получава се сепсис и се засягат всички органи.

И все пак каква е вашата "диагноза" за чумата в Иркутск?

Лабораторен инцидент. Може да е някакъв проблем с апаратурата, може да е човешка грешка.

*При работа с инфекциозни агенти и опасни инфекции в лабораторни условия съществуват 4 нива на биологична безопасност. В международната практика те се обозначават като BSL (Biosafety Levels) от 1 до 4 - минимален, умерен, висок и максимален риск), като всяко следващо ниво добавя по-строги мерки за контрол, предпазни средства и специфичен дизайн на помещенията.