'Атлас на щастието' - околосветско пътешествие в търсене на вдъхновения (откъс)

Последна промяна на 08 април 2019 в 13:52 850 0

От Австралия до Уелс, през Бразилия, Финландия, Тайланд, Япония, Холандия, Русия и много други държави, "Атлас на щастието" разкрива тайните на щастието и как те могат да променят нашия живот.

Събрани са разбиранията за добър и пълноценен живот както в страни, които са в челната десетка на проучванията за индекса на щастие, така и в страни, които не попадат там. Да се запознаем с тях ще ни помогне да открием безброй нови начини да сме щастливи.

Настоящите страници без капка срам славят най-хубавите моменти от културата на всяка включена държава, както и най-изтънчените черти на националния ѝ характер.

Така че ето 33 причини да сте щастливи – вдъхновения, които ще ви изпълнят с надежда. Някои от концепциите са в противоречие с други, точно както традициите на някои страни са диаметрално противоположни на обичаите на съседите им. Но всичко това е в реда на нещата – всички сме различни. Вземете това, което би ви било полезно. Четете! Вдъхновявайте се! И действайте!

ФЕДЕРЕРИЗЪМ

ШВЕЙЦАРИЯ

Federerism (съществително), специфична фи­ло­со­фия и идеология, наречена на името на тенисист номер 1 в света Роджър Федерер, но показателна за швейцарската нация като цяло. Термин, който изразява контрол, прецизност, атлетизъм, трудолюбие, ред и порядък, чистота – качества, въплъщавани от родения в Базел професионален тенисист и споделяни от сънародниците му като цяло.

Швейцария, земята на шоколадите „Линд“, на банките, на часовниците и напоследък на Тина Търнър, в течение на десетилетия е обявявана за най-щастливата страна в света. Но никой не е съвсем сигурен защо – най-малко швейцарците. Планинска страна без излаз на море, с четири официални езика, двайсет и шест кантона и 7,8 милиона население, Швейцария е дала на света такива фундаментални изобретения като велкрото, мюслито и ароматизаторите за тоалетна „Дък“. Дала е и двайсет и пет Нобелови лауреати и най-великия тенисист в историята. Ето го и Роджър Федерер – мъж, вдъхновение и квинтесенция на всичко, което е велико в Швейцария. 

– Естествено ние, швейцарците, се гордеем с Федерер, но не се хвалим с него. Всъщност ние не се хвалим с нищо – казва Щефан от Цюрих.
Говорим си в един зимен вторник, когато аз се боря с неприятен бронхит и се мъча да се отърся от сънливостта, болестта и чувството, че всеки ме съди за нещо. Английската ми непохватност се усилва още повече от хладнокръвната, спокойна и толкова швейцарска персона на Щефан, а той изглежда така овладян, че аз изведнъж започвам да се държа съвсем в стила на Хю Грант в „Четири сватби и едно погребение“.
– Много сме практични – ми казва той, в случай че все още не съм го разбрала. – Имаме сигурност, стабилност, открити дискусии и горе-долу достатъчно от всичко.
Обяснява ми, че безработицата е ниска, данъците са ниски, но качеството на здравеопазването, както и „животът по принцип“ са на високо ниво.
– Освен това имаме планините – добавя той. – И е чисто. Нещата работят. Имаме добра демокрация и сме относително богати…
Това е един начин да се обясни Швейцария. Другият е да се обърне внимание, че в момента страната е осма в света по БВП на глава от населението и швейцарските банкови сметки са легендарни. „Доволни сме“ е всичко, което можеш да изкопчиш от Щефан, когато стане дума за дълбоките джобове на страната му. Но да се говори за „зелено“ несъмнено е просташко, а и швейцарците не парадират с богатството си.
– Вместо това те излъчват спокойна увереност – казва Дикън Бюис, колега писател и автор на „Швейцария отвътре“, който живее в Берн през последните тринайсет години. – Не обичат блясъка, а на перченето се гледа с лошо око. Наясно са, че имат много висок стандарт в сравнение с останалата част от света – особено когато гледат към Англия или САЩ – добавя той. – Швейцарците са напълно доволни от качеството на живот в страната си и с пълно право.
Като нация те са забележителни в подготовката, реда, контрола, последователността и способността да се ангажират, както и да жънат плодовете от работата си. Прилагат на практика това, което феновете на тенисзвездата по целия свят наричат Федереризъм.
Независимо дали се интересувате или не от спорта (за сведение аз не се интересувам: тичай след топката, не тичай след топката, нищо не разбирам…), едва ли можете да оспорите факта, че Роджър Федерер е класа. Като оставим настрана прекрасната му коса и възхитителната му преданост към топлите спортни жилетки, той е свръхестествено спокоен на корта – не ръмжи и за щастие е имунизиран срещу мачо перченето, в което се впускат повечето от мъжете тенисисти. Освен това има прекрасни маниери и един звукорежисьор, който наскоро е работил с „Роджър“, ми каза, че звездният тенисист се е ръкувал с всеки, гледайки ги в очите през цялото време и след края на записа е благодарил на целия екип („голяма рядкост“).
– Беше облечен с жилетка от най-меката и качествена вълна, която някога съм виждал, и миришеше наистина, ама наистина хубаво… – ми казва моят шпионин.
Всеки, който се е срещал с Федерер, говори за неговото спокойно поведение, вежливост и професионализъм, като мнозина споменават и хубавият аромат, който се носи около него.
Много добре знам, че Федереризъм не е дума, която ще намерите в речниците „засега“, но това е моята книга и ще присвоя термина, използван от феновете на тенисиста, за да обобщя цяла една нация, щом така ми се иска (както пее Лесли Гор). Швейцарците по принцип избягват драмата в полза на благоприличието (и често също миришат хубаво, по мой опит).
– Обикновено са възпитани и сдържани – казва Дикън. – Навън може да е минус седемнайсет, но един швейцарец или ще каже само, че е „малко студено“, или изобщо няма да го спомене.
Обратната страна на това обаче е, че швейцарците са прекалено резервирани.
– По едно време бях управител на книжарница и когато трябваше да правя годишните оценявания, беше истински кошмар да накарам служителите да ми разкажат за своите постижения – казва ми Дикън.
Защото Федереризъм е да си скромен.
За дълги периоди Р-Фед е действал без треньор, който да му казва какво да прави, и все пак нееднократно е печелил турнирите от Големия шлем. Бившият му треньор Пол Анаконе е казал на пресата, че се съмнява напускането му да повлияе на играта на големия тенисист, защото „величието не може да бъде спряно“, а звездният спортист се е усъвършенствал в това да си е сам господар. Освен скромност Федереризмът означава контрол, а швейцарците обичат те да контролират нещата. Швейцария е страната, осъществила най-близкото подобие на пряка демокрация, като обикновените граждани имат правото да предлагат конституционни промени и референдуми за всеки нов закон. Правителството е постоянна коалиция от четири партии, но никой политик не може да поиска промяна в законодателството без съгласието на гражданите, като двайсетте и шест кантона са относително автономни.
– В Швейцария такова нещо като британския референдум за излизане от ЕС не би могло да стане по искане само на един човек – казва ми Дикън, – защото тук хората първо трябва да решат дали изобщо трябва да има референдум или не, после всички да гласуват за или против в него, след което могат да решат дали да има втори референдум.
Пряката демокрация означава, че правителството и парламентът вземат само около 80 % от решенията и всеки гражданин участва в политическия процес. Понякога това може да се окаже трудност.
– На всеки три месеца гласуваме по редица въпроси, един от които в момента е – пак ли!? – нова трамвайна линия в Берн – разказва ми Дикън. – Всеки има думата дори и на работното си място и вземането на решение може да отнеме и три часа. Но изглежда това акцентиране върху правото на избор поддържа швейцарците щастливи.
Швейцарският икономист Бруно Фрей е изследвал връзката между демокрация и щастие и е установил, че хората, живеещи в региони, където има най-голям брой референдуми, са по-щастливи и се чувстват по-овластени. Швейцария е също така дом на „Dignitas“, макар да е спорно, че подпомогнатото самоубийство е най-великият пример за лична демокрация.
Следва какаото. Швейцарският шоколад се радва на обичта на целия свят и има дори предположение, че вероятно триптофанът – вещество в шоколада, което причинява освобождаване на серотонин в мозъка – е отговорен за високото ниво на щастие в Швейцария. Дори елитните спортни професионалисти го ядат, а миналата година по време на Австралийския шампионат Федерер казва на журналист: „Обичам да хапвам шоколад… обичам шоколадовите си сладкишчета, не мисля, че са нещо лошо.“ Но според „науката“ човек трябва да изяде няколко килограма шоколад, за да приеме достатъчно триптофан, че да предизвика изблик на серотонин в мозъка и макар страната да има най-високи продажби на шоколад в света, голяма част от тях е за износ. Така че да забравим бонбоните „Линд“ и да се върнем към русокосия тип. Към Роджър всъщност.
Роджър Федерер вече е спечелил доста турнири от Големия шлем, когато на трийсет и пет годишна възраст решава да работи върху бекхенда си. Вече е победител (в живота…), но иска да се бори за нова, лична победа – стремейки се както винаги към съвършенство. Насърчавайки другите да възприемат тази работна етика, той казва: „Няма начин да се заобиколи къртовската работа. Просто я приемете.“ Други скъпоценни бисери за вашата мотивационна чаша включват: „Трябва да правите саможертви и да полагате усилия за понякога дребна награда, но трябва да знаете, че ако вложите правилното усилие, наградата ще дойде“ и „Когато си добър в нещо, превърни го във всичко за себе си.“ И точно както Федерер отказва самодоволно да лежи на стари лаври, така и всеки швейцарец обича да е подготвен за всяка възможност. Освен дето са страхотни с армейските ножчета, те имат и задължителна военна служба за всички физически способни мъже и правят танкови тренировки като подготовка за евентуално нападение – независимо от факта, че Швейцария е всеизвестна с неутралитета си и не се е въвличала във война от 1847-а г. Федереризмът означава да си педантичен – вземете швейцарските часовници например, които са висша класа в точността. Швейцария е известна и с чистия си въздух, чистите улици и пунктуалността.
– Това не е просто клише – казва ми Дикън. – В Англия се смята, че влакът е закъснял, ако се движи с повече от десет минути закъснение, в Швейцария е три минути. И влаковете пристигат навреме в 88 % от случаите.
Защото, когато сте Швейцария или Роджър Федерер, се целите високо.
Феререризмът означава да внимаваш през цялото време и най-важното, да си ангажиран изцяло. Защото, когато си вложил здрав труд и си се подготвил правилно, можеш да си позволиш да се пото­пиш в момента. Големите спортисти трябва да са наясно какво става около тях – в психологически и емоционален план, както и в пространствен. Швейцарците, независимо от привързаността си към пунктуалността и спазването на разписанията, са много добри във вживяването в момента.
– Не обичат да бързат или да се притесняват, че трябва да са някъде другаде – казва Дикън, – прави им удоволствие да вършат всичко бавно, да изпитат какво е.
Психолози от Харвард са открили, че способността да оставаш ангажиран и да живееш тук и сега се отразява благоприятно на психическото ни здраве и ни поддържа щастливи. Предимствата на Федереризма.
Когато приключат с мирисането на розите, респективно на сънародниците около себе си, швейцарците стават активни.
– Карат ски, ходят на походи в планините и повечето швейцарци чувстват дълбока връзка с природата – казва Щефан.
Федерер обича и двете и ги прави с апломб, това само за ваша информация (благодаря ти за снимките, Гугъл…), често придружен от съпругата си, която е бивша професионална тенисистка, и четирите им деца (ЧЕТИРИ!) Доказано е, че близостта с природата и упражненията на открито ни правят по-щастливи, така че Федереризмът диктува всички да вземем ежедневната си доза и от двете. Точка за Роджър и швейцарците.
И накрая, Федереризъм означава последователност. Няма никакъв смисъл да си блестящ един ден и безполезен като мок­ра кърпа на следващия. Швейцарците от години казват на всеки „добре сме, благодаря за вниманието“ и докладват непроменливи нива на щастие в социологическите допитвания, независимо дали те са на френски, немски или италиански. Умните, триезични швейцарци! Те са консервативна – някои казват „тесногръда“ – дружина, за която традицията е точно толкова важна, колкото и новостите. И макар да са възприели някои символи на съвременния живот (като велкрото например…), неделята все още е свещена и магазините не работят, като времето е посветено на семейството. Безупречно учтиви са, резервирани и богати, но не показно. Федерер е рекламно лице на „Ролекс“, но винаги избира техните по-скромни часовници и изглежда „богат, но не показно“, както казва звукорежисьорът. Когато през 2003-а г. организаторите на Швейцарското открито първенство по тенис търсели подходящ подарък за спортната звезда и мултимилионер Федерер, за да го поздравят за постиженията му, накрая се спрели на крава. Федерер бил толкова учтив и им благодарил така разточително с лице, на което било изписано „Крава! Точно това исках!“, че няколко години по-късно му подарили втора.
Да се изповяда Федереризъм означава да имаш добри обноски, дисциплина, майсторство и да контролираш всички променливи, така че да не оставиш почти никакво място за грешка. Това е начин на живот, който, освен че е вдъхновяващ и постижим, е също и добра конвертируема валута – плюс това не е задължително да се интересуваш от спорт. Гейм, сет, мач и Федереризъм.

КАК ДА НАПРАВИМ ФЕДЕРЕРИЗМА ЧАСТ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ:

1. Станете добри, ама наистина добри в нещо… после не се хвалете с това. Винаги бъдете учтиви. Към всеки.

2. Подгответе се за всяка възможност. Може да не вземате швейцарското си ножче всеки ден, но може да приведете делата си в ред, да планирате напред, да си приготвите обяд в кутия, да сложите нещо в килера за следващия
уикенд, да запишете на лист целите в кариерата си и да определите какви стъпки са необходими, за да ги постигнете.

3. Потъвайте в момента – когато сте добре подготвени, може да играете играта с умение и страст, без страх, че нещата ще се объркат.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !