След броени дни ще се проведат поредните избори в страната в условията на извънредна епидемична обстановка. Още в началото на годината имаше дебати между институциите по темата за това как ще се осигури правото на глас на поставените под карантина заради Ковид-19. В тази връзка екипът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) представи възможността за въвеждането на гласуване чрез мобилна избирателна кутия. Този подход бе използван в много от държавите, провели избори през 2020 г. – например Италия, Чехия, Хърватия, Северна Македония. В крайна сметка правилата за осъществяване на гласуване с подвижна секционна избирателна комисия (ПСИК) бяха уредени в чл. 28 на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение.

Основното предимство на този подход е ненарушаването на карантината от страна на тези избиратели, тъй като не се налага те да излизат навън и да контактуват с други хора. В допълнение, от болните се изискват минимални усилия, за да упражнят правото си на глас (подаването на заявление може да стане по електронен път, каквито са разпоредбите в момента), като изборната администрация има проактивна роля и предоставя възможност на поставените под карантина да гласуват в собствения си дом.

Какви са актуалните правила?

Съгласно последните промени в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, избирателите могат да гласуват с ПСИК на мястото, където са поставени под карантина. За да може избирател да се възползва от правото си да гласува по този начин, трябва да изпрати заявление до общинската или районната (в градовете с районно деление) администрация, там където е поставен под карантина.

Със свое решение от 29 октомври 2021 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) намали броя на необходимите заявления за откриване на мобилна секция за гласуващи, заболели от Ковид-19. Така за предстоящите избори са необходим 7 заявления (а не 10, както досега). Избирателите могат да подават заявленията си по електронен път през Интернет страницата на ЦИК, по пощата, факс или чрез пълномощник, без да е необходима нотариална заверка. Ако до 3 дни преди изборния ден е открита мобилна секция в съответното населено място, към нея се присъединяват и подадените до и в самия изборен ден заявления.

Колко подвижни секции ще са необходими?

В края на настоящата кампания и с оглед на бързо нарастващите случаи на заболели от коронавирус все по-належащ става въпросът с организацията на гласуването с подвижни избирателни кутии. Към 3 ноември, 2021 г. съгласно Единния информационен портал за Ковид-19 активните случаи у нас са рекорден брой – 105 543. Същевременно в медийното пространство представители на изборната администрация говорят за затруднения при организирането на мобилни секции и изразяват съмнения, че ще може да се разкрият достатъчно такива.

В настоящата публикация екипът на ИРПС представя броя необходими мобилни секции за организиране на гласуването в ситуацията на Ковид-19. При настоящите нива на заболеваемост екипът ни е изчислил колко мобилни секции ще са необходими, ако времето между двама гласували е 15 или 20 минути. В него се включва самото гласуване, пътуването от адрес до адрес, подготовката на екипа в подвижната комисия, в т.ч. и необходимите за дезинфекция мерки.

Още тук е важно да уточним, че наличните данни в информационния портал coronavirus.bg посочват общия брой на активни случаи, който към 3 ноември 2021 г. възлиза на 105 543 души. Не става ясно обаче, колко от тях са лица под 18 години, които нямат право да гласуват. От тези случаи публичните данни не позволяват да се извади броят хоспитализирани – 8 149. За тях на места ще бъдат открити специални секции в Ковид отделенията и те няма да гласуват в ПСИК. Данните за поставените под карантина не включват контактните на заболелите лица, за които липсва институционална информация.

В следващата таблица са представени данни за броя подвижни секции, които ще са необходими за всяка област в зависимост от времето за гласуване. Тя представя всички избирателни райони в страната. София – град обединява данните от 23-и, 24-и и 25-и избирателни райони, а област Пловдив показва данните и за град Пловдив (за 16-и и 17-и избирателни райони).

Ако настоящите нива на заболеваемост се запазят до 14 ноември, а необходимите минути за гласуване са 15, според изчисленията ще са нужни 2 030 мобилни секции, за да може всички заболели да гласуват.

Веднага следва да се отбележи, че за да се организират толкова секции, следва всички почти 105 хиляди заболели да са избиратели, които ще подадат изрично заявление, че ще гласуват в изборния ден. Това далеч не е сигурно, особено като се има предвид, че избирателната активност в страната обикновено е около 50%. Ако тя е такава и сред заболелите от Ковид-19, то необходимите секции ще са около 1 015. Това ще намали и необходимият ресурс – човешки и финансов, за организацията на мобилните екипи.

От данните ясно се вижда, че концентрацията на заболели от вируса е предимно в няколко големи областни града – София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора. Именно в тях ще трябва да се разположат и основната част от мобилните секции – общо 630, като можем с основание да очакваме, че поради по-голямата гъстота на населението, достъпът до тези избиратели ще се извършва по-бързо и това ще доведе до още по-малък брой необходими ПСИК. Също така в едно домакинство е вероятно да има повече от един заболял, което ще намали адресите, посещавани от мобилните секции и ще им позволи да покрият по-голям периметър.

Как реално протече гласуването с подвижни секции в условията на Ковид-19?

Два пъти през тази година бяха проведени избори в условията на усложнена здравна обстановка заради Ковид-19.

Още преди изборите на 4 април бе създадена възможността хората, поставени под карантина (болни от Ковид-19 или контактни лица), да гласуват с подвижна избирателна кутия. Към онзи момент заболелите бяха общо 69 666 души, сред които почти 10 хиляди в болнични заведения. Тогава бяха разкрити общо 484 мобилни секции. Те включваха и секциите за хора с трайни увреждания на опорно-двигателния апарат. Само за пример - практиката за откриване на подвижни секции, обслужващи тези гласоподаватели, съществува от години у нас и за парламентарните избори през 2017 г. бяха организирани 185 такива секции, в които своя вот са дали общо 5 549 души. На 4 април в мобилните 484 секции общо са гласували 15 334 избиратели.

За изборите на 11 юли случаите на заболели от Ковид-19 бяха значително по-малко - 7 991. Разкритите подвижни секции бяха 326, а в тях гласуваха общо 14 816 души.

Така изборната практика у нас ясно показва, че процентът на избиратели, болни от коронавирус в изборния ден, които са изразили желание да гласуват, всъщност е доста малък. Също така средната стойност на гласували в мобилна секция е около 45 души за ден.

Предстои да разберем дали...

Осигуряването на правото на глас на поставените под карантина изисква сериозно организационно и ресурсно обезпечаване, за да се гарантират в пълна степен избирателните права на тази група гласоподаватели.

Към момента обаче разговорите по отношение на подвижните секции за заболели от Ковид-19 отново протичат по линията на политическо говорене за липса на желаещи да се включат в комисиите в тези секции. Централната избирателна комисия вече е утвърдила правилата, по които ще се организира гласуването с мобилни секции. Вниманието сега трябва да се насочи към партиите, отговорни за излъчването на съставите на ПСИК, и към общинските власти, които следва да гарантират материалното осигуряване на дейността на ПСИК.

В оставащите до 14 ноември дни предстои да разберем дали ще се наблегне на тези два аспекта, необходими за успешното организиране на мобилните секции. Въпрос на политическа и институционална воля е да се гарантира възможността избирателите, поставени под карантна, да упражнят конституционното си право на вот.

Отворен парламент