Защо е важно България да се присъедини към Шенген и Еврозоната - интервю с Бранимир Ботев

Всички сме чували за едни мистични, тайнствени хора, които дърпат конците на световната икономика, които назначават и свалят правителства, които стоят зад големите икономически гиганти, които са старата европейска аристокрация. 

Зад тези легенди има голяма доза измислица и конспиративни теории, но в тях има и доза истина.

Днес ще имаме възможност да си поговорим за тях с проф. Бранимир Ботев. Той е президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество, която се свързва с мистичните Билдерберги.

Европейската лига избра София за мястото, където ще проведе своята Генерална асамблея, която се открива в понеделник, 17 юни.

Г-н Ботев, четох някъде, че родителите на главните действащи лица в днешната Европейска лига, всъщност са бащите на Обединена Европа.

Абсолютно вярно е. Част от създателите на лигата, нейни президенти и главни секретари са сред хората изготвили документи за създаване на Европейския съюз. Римският договор в частност е подписан от граф Сноа, който е бащата на почетния президент на лигата – барон Берноа Сноа - стара аристократична фамилия. И досега фамилията живее в своя замък 11 век. Там приема своите приятели, гости, официалните лица. Самият барон Бернар Сноа е всъщност и председателят на аристокрацията на нобилитета на Фландрия, Валония и на цяла Белгия.

От друга страна факт неоспорим е, че Лигата има своето активно участие и всъщност бабува за създаването на паневропейската структура на europian movement, на която в момента госпожа Ева Майдел се явява председател. Тоест тук пак можем да видим българската връзка. Европейското движение е мислено изначално от Европейската лига и създадено като движение от доброволни комитети, структури, организации, които би трябвало да лансират европейските идеи, идеите за обединение на Европа, обединение на европейските ценности. Обединение, което би трябвало да прави Европа по-демократична, по-просперираща финансово, икономически по-стабилна, по-стабилен общ европейски пазар. Когато имаме вече основата, когато имаме визията за Европа, може да се надгражда. В този смисъл Европейската лига за икономическо сътрудничество има своето участие и в създаването на клуба и всъщност ръководителите на лигата са тези, които създават самата концепция и изграждането на Клуба на Билдербергите като един аналитичен център на доброволен принцип. Те нямат единна структура, може да се говори за един пулсиращ комитет от учени, финансисти, банкери, индустриалци, които се събират един път в годината. Клубът на Bилдербергите се нарича така, защото първото място, където се събират е хотел в Нидерландия, който се нарича Билдерберг.

Как тези толкова високо поставени хора стигнаха до България?

Всъщност Билдербергите няма да бъдат представени в България, защото България не е определена за следващата им среща, но трябва да кажа, че не малко българи са били канени на срещи да участват на среща на Билдербергите. Първият от тях беше Николай Камов. Тук просто присъстват хората от Централния съвет на Европейската лига за икономическо сътрудничество, представителите на централните банки на голяма част от страните от Европа, хора действително с много сериозно влияние в финансовия и банковия сектор. Но ние представляваме лигата, не Билдербергите.

България изгражда този дългосрочен мост към окончателното си и необратимо присъединяване към европейските институции. Ние трябва да бъдем необратим член на Европейския съюз и на НАТО и тези две условия влизането ни в Еврозоната и влизането ни в Шенген трябва да бъдат от тук насетне една национална цел, национален приоритет, независимо от политическите или партийни пристрастия.

Защо е важно България да се присъедини в еврозоната?

Със сигурност много от аргументите ще можете да чуете на годишната конференция на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Тя е за перспективите пред Еврозоната, респективно какви са очакванията, какви са предизвикателствата и какви са плюсовете за България.

Едно от най-хубавите неща, които направихме е, че ние дисциплинирахме финансите на държавата, това всъщност ще ни направи част от голямото семейство на еврото, на едната от трите безусловно най-авторитетни световни валути. На второ място, това ще намали по същество цената на кредитите, на трето място, ние ще имаме гаранцията от тук нататък на Европейската централна банка и на еврозоната.

Има ли минуси при приемането на еврото?

Със сигурност минуси има, като всеки един процес. Първо да кажем, че приемането на еврото не е акт, а процес. Трябва да изпълни икономическия критерий за тази конвергенция, на второ място валутния механизъм, на чиито критерии ние трябва да отговаряме. Има ясна политическа воля от страна на държавата. За нас е категорично необходимо с оглед обхвата на мащаба на България в финансовия и банковия сектор, ние да се присъединим. Инфлацията в България е функционално зависима от инфлацията в Еврозоната и в Европа, както и от процесите, които текат в света.

Структури, организации като Лигата, да бъдат използвани на експертно ниво. Синхронът, който в момента е постигнат в България между БНБ и изпълнителната власт е много добър. От тук насетне трябва да се търси по-висока експертиза, трябва да се запознаем с опита на страни, които са минали вече този път. Това ще бъде един скок на качествено ниво българската икономика, на българските финанси, на българската банкова система. 

Как да обясним защо е важно приемането ни в Шенген и какво касае всеки човек?

Изключително важно е. За много от аспектите на Шенген не се говори много. На първо място това е пълноправно членство в информационната система на Шенген, получаването на изпреварваща информация, обменна информация, която ти можеш да предоставиш, същевременно да получаваш. Това е свързано с националната сигурност, с ограничаването или контролирането на достъпа на лица с определен профил, за който службите и институциите трябва да имат грижата. 

Цялото интервю с проф. Бранимир Ботев вижте във видеото.

Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube.

Следете новините ни в GoogleNews